ОКАЙВАМ, -аш, несв.; окая, -аеш, мин. св. -аях, св., прех. Диал. Жаля, съжалявам някого; ожалвам, оплаквам, съчувствам. Всички я окайват, че си отива млада и зелена, ненарадвана на божия свят и на хубав живот. Т. Влайков, БСК I, 309. — Прости ма моля ти са, бъди ми пак приятел — доста е, колкото ма мъчи съвестта ми. — Защо ма окайваш тъй на туй състояние? Т. Шишков, В, 44. Тя намираше в сърцето си, разбито от жалост, най-нежни думи, с които оплакваше баща си и окайваше майка си и себе си. К. Величков, Н, 1884, кн. 8, 658-659. И погребалний ли ми чуйте звън, / не ме окайвайте, че сили млади / прахосал съм: то беше дивен сън! К. Христов, ХЗ 1939, 21. Майно лъо, да те попитам /удавен човек, обесен / жалеят ли го роднини, / окайват ли го комшии. Нар. пес., СбВСт, 474. По-добре да ти завиждат, а не да те окайват. Послов, окайвам се, окая се страд. Жените си подхвърлят някакви разговори, които се отнасят ту до работата.. ту се окайваше някоя злощастница. Д. Немиров, Б, 33.
ОКАЙВАМ СБ несв,; окая се, се. непрех. Диал. 1. Изказвам болката си; оплаквам се. Пък и като съм го гледал така,.., вечно да се оплаква, да хленчи и да се окайва, даже тъй някак си съжаление съм изпитвал. Елин Пелин, Съч. IV, 137. — Какво тегло съм имал да тегля! — окайваше се Иван. — Какво да правя сега, къде да я водя, как да я лекувам!... Тю! Г. Караславов, Тат., 244. Мъчно мане, мъчно / на чуздата земя, / на чузда касаба: / ачи няма мане, / кому да се оплачеш, / кому да се окаеш. Нар. пес., СбНУ XXII.XXIII, 73.
2. Съжалявам за нещо сторено; кая се. Тя [робинята] на турчин продума: / — Махни са сега, турчине! /Дете без майка седи ли, / майка за дете търпи ли? / Турчин се тогаз окая: /— Какво си сторих, напраих, —/дете без майка остаих! Нар. пес., СбНУ XXXVI, 76.
окАйване, мн. -ия, ср. Диал. Съжа-ляване, жалене, оплакване, ожалване. Познаваха бабините Лалкини синове своята стара майчица, та по-малко й слушаха за-ричанията и окайванията, а повече й се бояха от очите. А. Страшимиров, А, 46-47. Най-тягостно впечатление правят хората. Те са мизерно облечени, външният им вид е за окайване. П. Вежинов, ДМ, 97. Онзи народ, който не се грижи за това, което е до него и около него, е достоен за окайване. Ч, 1875, кн. 6, 244. Още, като искаше Рада да го докаже за лош, притури и от себе си много думи, за да увери уж непознатия.., че била много за окайване една добра и честна жена, коя са паднала на такъв безчестен мъж. Ил. Блъсков, РК, 29.
ОКАЛВАМ, -аш, несв.; окалям, -яш, мин. св. -ях, св., прех. 1. Нацапвам, оцапвам нещо с кал; изкалвам, оплесквам. Там той вечер, на смръкване, умивал й белите крачка, когато ги тя окалвала с многото си скачане по градината. Св. Миларов, СЦТ, 79-80. Постелки, лъганци [възглавници], простички, но шарено изтъкани, бяха тъй прилично наредени, щото наш Иванчо едвам пристъпи да седне върху посланото; той са свенеше да не окаля чистите постелки. Ил. Блъсков, ПБ, 34-35. Пости-ляй,.., постиляй, /постиляй бело косаче, / .. / да доде да седне. / Ризата да не окаля, / че ще я дружки познаят. СбВСтТ, 905. — Зе-мам те Черню, земам те / за наште врата долен праг, / кат си чехлите окалям, / от тебе ще ги отривам. СбВСт, 804.
2. Прен. Говоря лошо за някого; петня, позоря. Дали пък да тръгне по дирите на Соте. Да го спре, да му каже: „Така и така, с Илка не можем да мелем на една воденица. Окалва ме пред хората...“ Кр. Григоров, ПЧ, 157. Всеки ден нови присмехи, а ви ся преструвате, че не знаете уж нищо. Този кал, с когото мя покриват, не окалва ли и вас, Дон Алфонсе? К. Величков и др., ЛБ (превод), 50. окалвам се, окалям се страд, и възвр. Слънцето грее и в калта, ама не се окалва. П. Р. Славейков, БП П, 122. Там ги пристигва силен дъжд, додето си додат в града, окаляли се до уши. Лил., 1884, кн. 7,
2. Хлодвиговите потомци безпрестанно ся били помежду си, окаляли са. със злодейство и с други пороци. ВИ, 1867, 74.
ОКАЛВАНБ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от окалвам и от окалвам се.
— От Ст. Младенов, Етимологичсски и правописен речник..., 1941.
ОКАЛЙНА ж. Метал. Окис, който се образува на повърхността на разтопен метал при охлаждането му. Металът се превръща при загряването в окалина, която е по-тежка от него. В. Цокова, ОПВ, 21-22. В машиностроителните заводи всеки ден се загряват големи количества метал, при което се получават цели купища окалина. Св. Райчева, К, 48. Значителен ефект се очаква от съоръжението за почистване на окалина от нагрети пръти, О, 1971, бр. 7,
2. Най-напред в топилното пространство се поставяла шихтата — късове чугун (до 400 кг), желязна окалина и руда. Д. Димитров, ОХТ ч. 2, 89.
— Рус. окалина.
ОКАЛПАВЯ. Вж. окалпавявам.
ОКАЛПАВЯВАМ, -аш, несв.; окалпавя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Индив. Правя нещо или някого калпав, лош.
ОКАЛПАВЯВАМ СБ несв.; окалпавя се,
св., непрех. Индив. Ставам калпав, лош. За да покажа още веднаж как г. Страшимиров се окалпавява с новия си навей и като художник, ще процитирам един от многото подобни пасажи в последните му разкази. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 269.
