Page:RBE Tom11.djvu/415
ОЗВУЧАВАНЕ 415 ОЗДРАВИТЕЛЕН1
це". РД, 1950, бр. 143, 2. Театралите, или по-скоро кинодеятелите чувствуваха, че като няма звук, то поне музикална илюстрация може да бъде включена към немия филм.. Но докато филмът беше озвучен, измина доста много време. П. Мирчев, СЗ, 160-161.
3. Техн. Инсталирам апаратура за усилване и предаване на разстояние звук (музика и говор). Залата е озвучена за концерта. А За да може да се чуват ораторите добре, озвучиха площада за митинга.
4. Филм. Записвам звука (фонограмата) и го нанасям на кинолентата синхронно с говора и действието. Снимането приключи. Остана да озвучат филма, озвучавам се, озвуча се страд. Новооткритият бар в новия ресторант на новопостроения ни хотел в града се озвучава от народен оркестър. Тарас, СГ, 111.
ОЗВУЧАВАНЕ ср. Отгл. същ. от озвучавам и от озвучавам се. Озвучаване на филм. Озвучаване на кинопреглед. Озвучаване на салон.
ОЗВУЧЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. като прил. 1. За помещение, място и под. — който е снабден с апаратура за усилване на говор или музика. Озвучена зала. Озвучен площад.
2. За филм — който е със запис на говор и музика; говорящ, звуков филм. Противоп. ням. — Ние искаме да поднесем на нашия зрител добре озвучени и дублирани филми, които да не ангажират зрението му с четене на надписи. ВН, 1959, бр. 2516,1.
ОЗВУЧЙТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Специалист по озвучаване на помещение, пространство, филм и др.
ОЗВУЧЙТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. За апаратура — който служи за озвучаване. Освен инсталации за осветление в един кинотеатър могат да се предвидят и инсталации за двигателна сила.. Предвиждат се още светлинно-сигнална,.., озву-чителна, телефонна, пожаросъобщителна, часовникова и пр. уредби. И. Венов и др., К, 234.
2. За етап, период от време — който се отнася до, свързан е с озвучаване. Филмът е сниман. Сега предстои вторият етап — оз-вучителният.
ОЗГОРЕ и (съкр.) озгор, нареч. Диал. Отгоре. Един човек се качил на сачака на една къща без чешире и сака да рипне долу, а там друг му държи чеширите. Още малко, щял да се хвърли озгоре, та да се обуе. Нар. прик., СбНУ III, 189. Попът рекъл: „Чакайте, братя, я да опитам..“ Фърлил се он, пропаднал у дълбокото, а озгоре над водата се дигнала поповата капа. Нар. прик., СбНУ XLV, 386.И отишле мравките пред дупката на лисицата и земале през нощта, та изкопали една много длибока яма, ама озгоре оставиле малко пръстчица.
Нар. прик., СбНУ LVI, 21. Вързали двете стълби една за друга, та образували една дълга стълба. Изправиле ги ос [въз] палата и се окачиле озгор на палата. Нар. прик., СбНУ XLI, 463. • Нар.-поет. Седлото му сребарно, озгор-оздол свилено. Нар. пес., СбНУ I, 21.
— Друга форма: о з г о р я.
ОЗДЕ нареч. Диал. Откъде, отде. Кат го е люляла, та го люто клела/.. /Озде чула булка / Янината снаха. / Тя на Яна продума: /— „Кълни, зълво, кълни“. Нар. пес., СбВСтТ, 405.
ОЗДОЛЕ и (съкр.) оздол нареч. Диал. Отдолу, оздолу. Ама тогай ги [копите] гра-диме като на сарък — остануваше оздале сушина. СбНУ XLV, 390. Невеста платно ткаеше, / скрипците песна йе пейеа. / Оздо-ле иде тугинче, / тугинче младо ергенче. Нар. пес., СбНУ IV, 33. Станенине господине, / снощи дойдох от оздоле, / от оздоле Овчо-поле. Нар. пес., СбНУ I, 4. Оздол се чуят черни татаре, / оздол се чуят, озгор дойдоа, / Гено ле, Генке, черна робинъо. Нар. пес., СбВСтТ, 766. • Нар.- поет. Седлото му сребарно, / озгор-оздол свилено. Нар. пес., СбНУ I, 21.
— Друга форма: о з д о л а.
ОЗДОЛУ нареч. Диал. Отдолу; оздоле. Оздолу идат отбор момчета, /.. / Сичките мирно, мирно минаха, / сал момче Горан мирно не мина. СбВСтТ, 581. Маре Малине, Малине, / оздолу идат три турци, / три турци, три анадолци. Нар. пес., СбНУ XLIV, 174.
ОЗДРАВ, -ът, -а, мн. няма, м. Диал. Оздравяване1. На какъвто беше ред, за озд-рав не можеше и да се мисли. Тя си бе път-ница вече, ами трябваше да се молим Богу да я прибере по-скоро, та да се не мъчи. Т. Влайков, Сьч. II, 40.
ОЗДРАВВАМ, -аш, несв.\ оздравя, -яш, мин. св. -ях, св., непрех. Остар. и диал. Оздравявам1. Често се поболяваха някои от дружината, но се и изцеряваха твърде скоро, защото имаха добър доктор и озд-равваха. Лет., 1876, 139. Шилер падна много пътя болен, и оздравя. Др. Цанков, ТМ (превод), 194. Сълзите ни изсъхват, раните ни оздравват при звука на ония човеколюбиви гласове, които ни пълнят с надежда за бъдещето на отечеството ни. НБ, 1876, бр. 40, 158. Разболял ми са й болен Първан, /ах, че е лежал три годинки, / не умира, не оздравва. Нар. пес., СбНУ XXVII, 126.
ОЗДРАВЕЯ. Вж. оздравявам1.
ОЗДРАВЙТЕЛЕН1, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който е свързан с подобряване на здравето или с премахване на опасности за здравето. При много от заболяванията на сърцето тя [лечебната физкултура] може да ускори оздравителния процес, да създаде компенсаторни механизми, улеснява
