ОЖИВОТВОРЕНИЕ 405 ОЖИВЯВАМ1
прониква душата със своята ободрителна свежест. К. Величков, ПССъч. III, 46. Чове-ческото тяло не е нищо друго освен от-върдяла и оживотворена кръв. Знан., 1875, бр. 11, 168.
OKHBOTBOPÈHHE, мн. няма, ср. Ос-тар. Книж. Отгл. същ. от оживотворявам и от оживотворявам се; оживяване. Ритму-сът, темпът на неговата реч,.., силата на живот, оживотворението — в тия свойства на своя стил Нитче се е домогнал до недосегаема хубост и висина. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 32. Той [гласът на раз-тухата] проминува през сърцето му с чудесно оживотворение и духът му възкръснува с нов живот. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 115-116. Той просвещава нашия разум, оправля волята ни на добро,.., ободрява ни в напаст,.. Причина на това наше оживотворение е сам Бог. Хр. Данов, ППК (превод), 44-45.
ОЖИВОТВОРЙТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. Книж. Оживителен, животворен. Подир строгия северен въздух дохожда южний, който,.., напълня повсъде с оживотворителната си топлина. Д. Попов, СбРС (превод), 67.
ОЖИВОТВОРЯ. Вж. оживотворявам.
ОЖИВОТВОРЯВАМ, -аш, несв.; оживотворя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Книж. Придавам на нещо живот; оживявам2. На България трябва сега мозъци с трезви мисли,.. Трябват сили, знания, куражи, самоо-твержености, които да градят, създават, оживотворяват. Ив. Вазов, Съч. XXV, 155. Тая страст, която го увлича и въодушев-лява, оживотворява разказа и, съгрени от нея, ние следим с no-жив и горещ интерес събитията, които се равиват пред нас. К. Величков, ПССъч. VIII, 267. Кънчев беше богат с инициатива и пълен с енергия. Роди ли се мисъл в него, убеден дълбоко в нея, той не се спираше пред никакви пречки, дорде не я въплоти и оживотвори. Бълг., 1902, бр. 454, 2. Книжката ще послужи на всеки основен учител да оживотвори обучението си по природознание. ПН, 1934, кн. 2, 32. Поезията на Тичина действува непосредствено на чувствата, на въображението. Нейната музикална словесна сила оживотворява действителността, както песента на птицата оживотворява природата. С, 1951, кн. 2, 157. оживотворявам се, оживотворя се страд. Самата природа се оживотворява под човешки образи и нейните велики сили под тези образи се приближават до ранището на човещината, та стават по-понятни, по-близки, по-родни и мили на човека. Б. Ангелов, ЛС, 42.
ОЖИВОТВОРЯВАНЕ, мн. няма, ср. Книж. Отгл. същ. от оживотворявам и от оживотворявам се; оживяване. Критическото разглеждане на едно представление обема: словописта и отношението ù към поставената рамка за оживотворяването й; похвата и дадената образност от режисьора и интерпретацията на лицата в свръзка с динамиката и темпото на действието. К, 1926, бр. 98, 2.
ОЖИВЯ. Вж. оживявам2 и оживля-вам2.
ОЖИВЯВАМ1, -аш, несв.\ оживея, -ееш, мин. св. оживях, прич. мин. св. деят. оживял, -а, -о, мн. оживели, св., непрех.
1. Ставам жив или се възвръщам към живот; съживявам се. Зимата още не бе преминала, когато се чу, че по преспанското поле е излязла нова чета. Да не би да са оживели загиналите в Криводол? Д. Талев, И, 249. Нали кръвта, примесена с гликозид № 105, имаше чудесното свойство да не се разширява при заледяването? И какво, ако след три дни малкото същество в камерата покаже признаци на живот — оживее! Ст. Волев, МС, 33. Подир това духнал в человека душа, человекът оживял. Христом. КМ II,
187. Наквасила едно тулбенче (..) во вино и го спрострила по лицето на мъртоецот. Тога, за чудо, мъртоецот оживел! СбКШ, 55. Рипна петел низ тенджера / и веднага пропеяло, / и рибите низ тиганъо, / и веднаг са оживели. Нар. пес, СбНУ II, 83. • Обр. Когато пролетно време захванат да са стопяват планинските снегове и когато паднат проливни дъждове, то реката оживява, повдига са високо. Знан., 1875, бр. 1, 13. Конете навлязоха в студената вода,.. Мъртвата и блестяща зеленобисерна вода на блатото се размърда и оживя. Елин Пелин, Съч. I, 49.
2. Оставам жив след тежка болест, рана или след голямо премеждие, опасност, злополука и под.; оцелявам. Противоп. умирам. — Ти виждал ли си Индже, старче? — Де ще го видя, синко. Онзи, който го е видял, не е оживял. И. Йовков, СЛ, 141. "Боже, как ли ще се роди? — помисли си тя [Ненка].. при първото, горкичкото, щях да умра, ама то да ми оживее... " Ил. Волен, МДС, 34. Сичка разбойническа дружина навалила се наоколо, мълчеливо гледа и с нетърпение чака да чуе решението на доктора — ще оживее ли раненият или не. Лат., 1885, кн. 9, 8. Детето е в плачевно положение. Казват, че момиченцето не ще може да оживее. НБ, 1877, бр. 67, 262. Подозреше ли се някое лице, че иска да разсъжда по грабителството на пашата, той — Ибраим паша — ще го привика, ще го вмъкне в подземниците на конака си и., ще го наложи хубаво, че ако оживее, ако му понася, пак да дири сметка на пашата. СбНУ XVIII, 582. // С предл. до. Оставам жив до даден момент; доживявам. — Мил ми си, Иванчо, и аз искам последно да ти са понагледам и понарадвам; кой знае кога ще да са видим още един път, щем ли да оживеем дотогава. Йл. Блъсков, ПБ III, 73. • Обр. От всичките тия български га-
