Page:RBE Tom11.djvu/334
ОГОЛВАНЕ 334 ОГОЛЕН
ри, които се пукат, кожата се свлича и се оголват обширни области от човешкото тяло. Вл. Андреев, АЕЖМ, 39.
2. За предмет, площ — оставам без нещо, което покрива повърхността ми. В тропиците дърветата не се оголваха и листата им не пожълтяваха и не окапваха. П. Спасов, ХлХ, 9. Колкото повече възлизаме, хълбоците на планината се оголват, гората се смъква долу и Пирин се явява в нов образ. К. Константинов, ПЗ, 67. Господарят и неговите чиновници от другия кораб забелязали, че морската вода бързо намалява и подводните канари се оголват. А. Каралийчев, ТР, 202. Лесът велик/ умираше/ полека./ И срязана от пътища на кръст,/ от огъня все още топла, мека -/ оголваше се плодородна пръст. А. Герма-нов, М, 40-41.
3. Прен. Рядко. Понякога с предл. от, откъм. Оставам без някого или нещо, което съм имал; опустявам, лишавам се. Градът се оголи,.. Хората се евакуирват. 3. Сребров, Избр. разк., 8-9. Оголихме се откъм добри специалисти. А Районът се оголи откъм българи.
4. Прен. Виждам се, забелязвам се, тъй като нищо не ме покрива или прикрива; появявам се, лъсвам, бялвам се. Нощта бавно се топи като пролетен сняг. Далече татък се оголва линия някаква,.., а тук по-близо, из дрезгавината никнат едно след друго дървета, храсти, къщичка някаква. Вл. Муса-ков, ЗР, 403. По стръмнините се оголваха скали, чернееха се пукнатини, потъмняха и горите от обилна влага. Д. Талев, С II, 275.
— Поиграхте си, сега, моля, платете ми — каза тя, при което се оголиха три златни зъба. С. Кралевски, ВО, 55.
5. Прен. Излизам наяве; показвам се, проявявам се, лъсвам. — Истината съвсем се оголваше: държавата богатее и се закрепва с печалбите и богатствата на тия, които я държат в ръцете си, които й правят правителството. А. Страшимиров, Оьч. I, 216. Той [Дикенс] стои по-горе от всичките списатели на века си;.., защото той е зимал страната на потиснатите в обществото и защото посветявал перото си на това, дето да се оголят и излязат наяве жестокостите и преструвките в живота. ССГ (превод), 98.
6. Прен. Оставам без защита, прикритие, възможност да се предпазя от опасност.
— Права е нашата политика! Ама на места, където фронтът се оголи, както тука, изпуснахме работата. Ст. Даскалов, СЛ, 18. Противниковата врата беше се оголила, нападението се възползва и вкара гол.
7. Прен. Оголявам1 (в 4 знач.); обеднявам, осиромашавам. — Ехе, оголиха се хората, учителю! Снощният, дето плака, беше от крайненци, а там вече от пет години месо не колят — нямат си хората! А. Страши-миров, К, 76. Оголиха ся вече хората от да-ванието, ангарии, грабежи. АНГI, 88.
О Оголвам зъбисте си>. Разг. 1. Засмивам се широко. 2. Озъбвам се. Вързани на тел [двата мурджовци] на двата края на двора,.., те не пропускаха човек да мине по улицата, без да оголят зъби. И. Петров, 03, 78. — Повиквателна!.. — Мобилизират нашия обесник! — Нека само го видят очите ми, не от военните, а от свети Петър ще получи повиквателна — оголи зъбите си високият. Д. Кисьов, Щ, 98-99.
ОГОЛВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от оголвам и от оголвам се. Стъклена плочка се покрива с парафин или восък. След това с остър предмет се прави надпис или рисунка до оголване на стъклената повърхност. Хим. VII кл, 1965, 97. Ерозия, стигаща до пълно оголване на повърхните скали, се наблюдава върху големи площи, например из-точно от Кърджали. Пр, 1954, кн. 1, 20. Първият клин, който така язвително се заби в душата на българския войник и който предизвика нейното заболяване, беше вторият букурещки договор и въпросът за Северна Добруджа;.. Третият, четвъртият и т. н. клинове, това са кражбите на правителството, оголването и огладнява-нето на войската. Ал. Стамболийски, ДС, 38. И ако се спре преселението на хората от Селището, то се спира оголването откъм българи на цяло Подгорие. Д. Яръмов, БП, 167.
ОГОЛЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от оголя като прил. 1. За човешко и животинско тяло или негова част — който е без естественото си покритие (месо, косми, кожа); оголял, гол. Той имаше рядка сива коса, която напразно се мъчеше да прикрие оголеното му теме. К, 1967, кн. 7, 1. Тя имаше хубави, зелени очи, но почти без мигли .. Той отново вдигна очи към тия оголени клепачи. М. Грубешлиева, ПИУ, 11. Един стар пес с провлечена рунтава опашка се задава отсреща, захапал оголена животинска кост. А. Каралйичев, ТР, 40. Оголен череп. Н За зъби (на животно) — който се показва, вижда застрашително поради враждебно отношение на животното към някого. На ръба на поляната, над пътя, изскочиха четири-пет огромни овчарски псета, рунтави като мечки, с железни оглав-ници на вратовете и с оголени зъби. А. Дончев, ВР, 13. Вълкът ме видя, но не се спря, а тръгна срещу мене с настръхнала козина и оголени зъби, решен да се хвърли отгоре ми. И. Петров, ЛГ, 107-108.
2. За човешко тяло и негови части — който не е покрит с дреха, облекло; разголен. Ние с Филарета едва можахме да забележим в амбразурите на моста налягалите по каме-ните человекоподобни същества, оголените меса на които изглеждаха като бледни петна под прогнилите изпокъсани одежди Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 5, 75. Той
