ОГОЛЕН 335 ОГОЛЕНО
[Евгени] .. нареди да пренесат Росинка веднага в операционната зала и сам се зае с нея. .. "Мила, мила! — галеха треперещите му пръсти оголеното й бяло рамо. Д. Ангелов, ЖС, 288. Оголени колене.
3. За растение, растителност — който е останал без листа, шума; оголял. Край дънера на оголено дърво,.., лежеше труп. Хр.Смир-ненски, Съч. III, 226. Студеният октомврийски вятър клатеше оголените храсти в градската градина и яростно разлюшкваше поройния дъжд. М. Грубешлиева, ПИУ,
175. В далечината тъмнее оголена горичка.
3. Сребров, Избр. разк., 122. Зима налегна оголени вейки,/ вихрено гордо време лети! П. П. Славейков, Събр. съч. V, 168. // За площ, обикн. растителна — който е без трева, растителност; открит, гол, оголял. Под самите склонове на планината, отдето нагоре се подемат балканските чуки и долища, а надоле се спуща към селото широкото оголено поле, се е свряла гиздавата Букова Поляна. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 1. Скоро служебният файтон на Тенев леко се понесе по прекия път за Старосел сред оголени ниви, пожълтели царевици и печална, дълбоко напукана от сушата земя. Ст. Марков, ДБ, 314. В Невестинския технически горски участък .. са залесени вече около 400 декара оголени площи. ОФ, 1958, бр.4195, 1. Четниците му лазеха край оградите, един след друг прибягваха по оголените места и като оставиха един убит, навлязоха в стария буренясал окоп, а оттам в дола. Ем. Станев, ИК III и IV, 467. Оголен хълм.
4. Който е пуст, празен, в който няма нещо, с което е бил изпълнен или покрит; оголял. Ще утихне оголеното крайбрежие, и в черната му длан,/ сред пясъка и водораслите ще блеснат влажни раковини. Е. Багряна, ВС, 77. Научи са за цените на бакалската стока, у пазари колкото му трябаше,.., и в няколко дни изпълни и нареди сичко добре, изново оголените два дюгена са украсиха околовръст със стока. Ил. Блъсков, ПБ II, 56-57.
5. Който е останал без обикновеното си покритие, покривало, обвивка и под.; гол, открит. Очите и на двамата се спряха върху оголената пружина на кревата. М. Грубешлиева, ПП, 121. Русият бързо докосна ръката на Пешо с оголените жици. Електрическата искра разтърси слабичкото тяло на момчето. П. Вежинов, СО, 148. Селяните, които идваха в дюкяна на баща ми, въртяха разговорите си все около опасността от измръзване на оголените посеви. Г. Белев, ПЕМ, 21. Поради дезинфекци-озната си сила то [лекарството за зъби] .. премахва чувствителността на оголените, вследствие обелвание на венците, зъбни шийки. БД, 1909, бр. 1, 4. Оголена сабя. • Обр. Тя [Ирина] беше направила още една крачка към разбиране на истинския му образ, виждаше го [Борис] оголен и тъп, лишен напълно от морално съзнание, от елементарна човешка способност да прави разлика между добро и зло, между подлост и достойнство. Д. Димов, Т, 341.
6. За сграда, стени — който е останал без покрив, прозорци и др. обикн. вследствие на разрушение; оголял. Грамади срутени къщи и над тях — високи, оголени стени. Г. Рай-чев, Избр. съч. II, 43. На покрива на къщата се покатериха няколко стражари. Те се изправиха,.., и започнаха да чупят керемидите с брадви.. Над оголения и ощърбен покрив остана да стърчи някак самотно и чудновато само тухленият комин. Г. Кара-славов, Избр. съч. V, 199. В полите на тия два акропола, оголени, овдовели и обезчес-тени, се гушат сега нововремски, малки, неважни къщици. Ив. Вазов, Съч.Х1У, 29.
7. Прен. Остар и диал. Който е лишен от материални средства, имущество и живее в недоимък, бедно; обеднял, осиромашал, оголял. Дядо Колю беше свършил отдавна своя разказ и чакаше с отчаяно нетърпение разрешението на жизнения за него въпрос, от който зависеше не само неговата съдба, но и съдбата на неговите оголени деца. М. Георгиев, Избр. разк., 218. Изпращат са бюлюкбашии по селата да сбират пари за данъци от оголените, обраните и боси бедняци българе! НБ, 1876, бр. 36, 142. Татарите грабят, оголят/ народа оголен, ограбен. Ив. Вазов, Съч. XVIII, 62.
8. Остар. Обикн. с предл. от. Който е останал без нещо, лишен е от нещо, назовано от съществителното след предлога; оголял. Пред мене стоеше неумолима, оголена от всяко облекчително извинение, лековер-ността, с която се беше предприело [въстанието]. К. Величков, ППСъч.1, 15. И действително това [претопяването] беше много приятна идея за една власт, що имаше в ръка участта на един оголен от всяко политическо право народ. 3, 1867, бр. 7, 25. Человече! Каква полза има за теб от това [славата], когато ти,.., щеш да бъдеш длъжен да останеш пуст .. освен това оголен от всяка добринка. П. Р. Славейков, СК,
11. Каква наслада болна душата жадно пие/ във шопота чаровен, в покоя на гората!/ Шум есенен прощален на вехнещата младост,/ въздишка на живота от блянове оголен. Ив. Вазов, Съч. III, 72.
ОГОЛЕНО нареч. 1. Като сказ. опред. при гл. съм. Означава, че някъде, на някакво място няма растителност или друго нещо, което да го покрива, закрива. В низината дърветата са окастрени и оставени нагъсто едно до друго, а по наклона е доста оголено. РД, 19о1, бр. 69, 3.
2. Открито, неприкрито, без недомлъвки. Той се чувстваше достатъчно силен мой приятел, за да ми отговори съвсем оголено: —.. Всяка нова актриса ми привнася нещо към образа по свой начин. Р. Ралин, ВМ,
