ОВЧИНА 291 ОВЪГЛЕН
телница и погледнала към своето дете с овчо умиление. Л. Каравелов, Съч. VII, 60. Нямаше никакво вълнение в гласа му, нито в очите му. Това бяха познатите остри, тъмни и пронизващи очи., без овчата по-корност на влюбените й съкласници. Д. Димов, Т, 8. Приеми сърце левско и върви дер-зновено.. Не може да земе сърце левско, който има овче сърце. ВУХБ (превод), 57. Не казвах ли ви, че най-после аз трябва за всички ви да се грижа! — Какво бълнува тая овча глава? Н. Бончев, Р (превод), 18. Овче равнодушие.
6. Като същ. овче и овчо ср. Месо от овца; овнешко. Говеждото месо е тъмночервено, овчето светлочервено, а месото на рибата е бяло. ИЗ 1874-1881, 1882, 46. Овче задушено. Овче с ориз. Овче печено.
> Овча купел*. Диал. Дълбок вир, в който се къпят овцете преди стригане. Овча (овчи) купел2 (къпалница). Остар. Книж. Според Светото писание вир в град Ерусалим, където са се къпели овцете и Иисус Христос е извършвал чудеса. Иисус изцерява разслабения на овчата къпалница. Н. Ми-хайловски, ССИ (превод), 119. А овчият купел до света светих е до такава степен пресъхнал, щото съвсем не личи да е била в него, когато и да е вода. С, 1872, бр. 34, 270. Овча опашка. Диал. Растението лопен. Наблизо стърчат високи овчи опашки с едри жълти цветове. И. Йовков, АМГ, 139. Брегът ли беше друг, водата ли беше изтъняла,.., овчата опашка ли беше станала хилава или той беше друг? К. Колев, М, 86. Овче руно. Диал. Растението потайниче. Овчи дявол. Диал. Болестта синя пъпка; лоша пъпка, пришка. Овчи киселец. Диал. Растението лапад; щавел, кисел щавел. Овчи корен. Диал. Растението зановец. Овчи нос. Диал. Вид гъба. И децата скитаха из гората.. И носеха кошници гъби, та варяхме чорба от сърнени рогачки, овчи нос и мас-ловки. А. Дончев, ВР, 234. Овчи порти (врата). Остар. Книж. Според Светото писание
— портите на град Ерусалим, през които е влязъл Иисус Христос.
О Вълк в овча кожа. Прикрит, лош човек, прикрит враг. Жал ми беше за бай Яни. Знаеха, че се преструва, че е вълк в овча кожа, но не можеха да търпят този негов трогателен глас. П. Стъпов, ЧОТ, 112. Искате съд? Искате адвокати? Искате вълци в овчи кожи? Й. Йовков, ПГ, 64.
ОВЧИНА ж. Диал. Овча кожа.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОВЧИНА мн. няма, ж. Диал. 1. Събир. Овче стадо, овце. Ти ше пасеш овчината, пък я — козите. БДI, 122.
2. Миризма на овце. — Гледай какво, мене пастърма не ми трябва. Право да ти кажа, не мога да търпя да ми мирише на овчина. Хайде, ела да видиш овцете, че да направим пазарлъка. Ст. Марков, ДБ, 374.
ОВЧЙНКА ж. Диал. Овчица; овчичка. Ти чул ли си или не си, / овцете се разегни-ха, / вред овчинки вълкошинки. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 60. Кучето, овчарско, будно /заловило се й чудно / да си брани то овцете /... / А овчинките тогава, / без отбрана кат останат —/де отиват, що направят? П. Р. Славейков, Избр. пр I, 285.
ОВЧИЦА1 ж. Умал. галъов. от овца. Немаха си ни крава, ни овчица, ни шугаво ере, дето го рекле. Т. Влайков, Съч. И, 3. Сред поляната пасеше стадо. Стадо все от овчици белушки. Пасе ги вакъл овчар и подпрян на дренов кривак свири. К. Петка-нов, СВ, 45. Борис от ранни зори поемаше из полето с кравичката и трите овчици.
Н. Тихолов, ДКД, 39. — Хей, вий овни ви-тороги / и овчици тънконоги! / По-скоро се напасете, / по-бързо се наситете. Елин Пелин, ПБ, 119. Присмяла се е Тодора / на гер-гьовите овчаре, / че им е малко стадото, / ..: / Петстотин руди овчици, / шестотин сиви козици. Нар. пес., СбВСтТ, 1057.
Прен. Пренебр. За човек, който е много кротък, смирен, безропотен и покорен. Поп Димитър беше философ, съветваше ме да бъда смирен. Пък на мен хич не ми се щеше да бъда овчица. Сл. Македонски, ЕЗС, 45. Бай Марин и бай Стоян — тия кротки овчици — навярно още не са се върнали в село. Л. Стоянов, X, 166. —Да не мислиш, че ме е страх от тебе! — продължаваше Чорла-вия. — До Централния съвет на профсъюзите ще пиша. Аз не съм овчица като другите да ти търпя мръсотиите. Й. Гешев, ВТ, 65.
О Кротък като овчица. Много кротък и смирен; безропотен. Нашият герой е някакъв незначителен архивар в общината — трудолюбив като мравчица, кротък като овчица. Св. Минков, РТК, 189. Той, нали го знаеш, е простичък като овчица. Т. Влайков, Съч. II, 85.
ОВЧИЦА2 ж. Диал. Цветето бял нарцис; гергьовче.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОВЧИЧКА ж. Разг. Умал. от овчица1. Лукави станахте вие селяните.. Гледам ги в съдилището... Овчичка такъв, глупав, пък той цял вълк! Елин Пелин, Съч. I, 43. Сигурно и той [войникът] е някой закоравял комунист, а се прави на... Какво ми знаят тия овчички, какво ми знаят! Д. Ангелов, ЖС, 229. Отгде тъй, /овчичке? /Къде, о/душичке? Чичо Стоян, ЧК, 28.
ОВЪГЛЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от овъгля като прил. 1. Който се е превърнал на въглен, който е станал въглен (в 1 знач.). Само старите села бяха напуснати и върху овъглените останки от доскорошните къщи навярно през пролетта ще поникне за пръв, втори или трети път коприва и бурен. Д. Добревски, БИ, 199. Той се обръщаше час по час към Донча, со
