ОВЧЕДУШИЕ 290 ОВЧИ
В. Коларов, ПХ, 637. Аферите и кражбите при неговия режим бяха ежедневно явление, което той наблюдаваше с невъзмутимо спокойствие. Те му позволяваха да държи в сляпо подчинение най-влиятелните си съ-партизани, които пред угрозата на разобличението привеждаше в овчедушно послушание. Д. Казасов, ВП, 99.
ОВЧЕДУШИЕ, мн. няма, ср. Качество и проява, поведение на овчедушен. Знайте вие, окаяни, че с овчедушие няма да спасите душата си. Защото писано е: еднакво са виновни пред Бога и тези, които грешат, и тези, които прикриват греха. М. Смилова, ДСВ, 242-243. Нито жест на самопризнание, нито намек за оня, престъпните заповеди на когото те изпълняваха с унизително овчедушие. Д. Казасов, ВП, 161. Поетът бичува овчедушието и робското примирение на някои слоеве от народа. Лит. X кл., 175.
ОВЧЕДУШНО. Рядко. Нареч. от овчедушен.
ОВЧЕНЙК, мн. -ци, м. Диал. 1. Прясно мляко (обикн. овче) сварено много гъсто; пресник.
2. Ястие, което представлява каша, приготвена от гъсто прясно мляко и брашно; ов-чак.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОВЧЁР, -ят, -я, мн. -и, м. Диал. Овчар. А що ще кажеш на твоите овчери, все у нивята де увират. — Кой? Аз? Мойте овчери? Й. Йовков, ВАХ, 198. Овчер либе ли е? — сирене гозба ли е? П. Р. Славейков, БП II, 5. Луда мома се по голямата китка познава, а луд овчер по голямата тояга. П. Р. Славейков, БП I, 258.
ОВЧЕР А нареч. Диал. Вчера. Росица:
— Яно, свири, бог го [Горан] убил! Оная вечер, де бе — спря да го слуша.. Ружа: — А овчера? .. Свиреше над лозята, мало и голямо на мотика се подпря да го слуша! Ц. Церковски, ТЗ, 101.
ОВЧИ, -а, -е и -о, мн. -и, прил. 1. Който е на овца или от овца, овце. Димо скочи, облече потурите си,.. Изтри се и влезе в соба-та да изпие литър овче мляко, което Алтъна вече беше надоила и сварила. Г. Ма-нов, КД, 128-129. Минаваха седмици. На обяд късният сняг започваше да се топи. Из двора се показваха петна мокра земя с лятошни овчи следи и със сплетена трева. Ив. Давидков, КХ, 18. Три дена стои недиг-ната богатата трапеза: сушени сливи с овче месо, пържено със зейтин и печени пожълтели яйца. Ал. Константинов, Съч. I,
226. Той [Парцалана] целият миришеше на горски билки и овчи тор, сякаш носеше със себе си и земята си. Ил. Волен, МДС, 223. Овча вълна. Овча кожа. Овча лой. Овча плешка. Овчи бут. II Който се отнася до овцата като животински вид. На овцете нападнала някаква си овча болест, и mue забо-леле и захванале да мрат. П. Хитов, МП,
134.
2. Който се отнася до овце, свързан е с овце. Турците бяха свикнали на връщане от лов или от път с колите да задигат по някое и друго агне от първото срещнато стадо.. Околните овчари смирено приемали и този извънреден овчи данък. О. Василев, ЖБ, 8. Ей овчо поле широко, / из него стадо голе-мо, / пред стадо овчар засвирил. П. П. Славейков, КНП, 90. Породата Ост Фризланд пък дава от 300-400 литра мляко на година. Тъй щото, нашата овча порода е лоша. Бълг., 1902, бр. 529, 2. // Който се състои от овце. Цялата равнина започна весело да се зеленее и навред из нея блеят овчи стада с новородени агнета. Ем. Станев, ЯГ, 69.
3. Който е предназначен за отглеждането на овце. Наблизо се очертаваше продълговатата овча кошара, с чардак от шума пред нейния вход. Ив. Карановски, Разк. I, 161. По-долу, оградени с бели каменни дувари, се виждаха някдлкр овчи саи, с каменни стени откъм юг. Й. Йовков, ЧКГ, 52. В овчата (^е^ма .. получихме добри резултати. ОП,
4. За ястие, хранителен продукт, колбас и под. — който е приготвен от месо или мляко на овца. Раздаде и тук Лазар по някоя пара — да се знай, че житото е купено, сетне те с Тръпко ядоха мека селска баница с овче кисело мляко. Д. Талев, ПК, 358. След един час на стола се появиле:.., печена кокошка, пържени яйца, които биле наръсени с овчо сирене, кесело мляко. Л. Каравелов, Съч. II, 90. Попарата беше с извара и овче масло — рядък разкош за деца, свикнали да закусват само хляб и червен пипер. Д. Димов, Т, 267. Овча пъстърма. Овча яхния. Овчи курбан.
5. За дреха, шапка и под. — който е изработен от кожата или вълната на овца; овнеш-ки. Малко по-късно Рашко Клинката надяна овчия си кожух,.., нарами дебела дрено-вица и излезе на одринския път. К. Петка-нов, ЗлЗ, 71. Дядо Иван почука на вратата, отвори я и като снемаше овчия си калпак, поздрави:—Добър ти ден, кмете. Ст. Марков, ДБ, 32. Един човек в турски дрехи с овча шапка на глава и с възпретнати ръкави, ги посрещна. Ив. Вазов, Съч. VI, 188-189.
6. Прен. За човек, човешки характер, поведение, чувство и под. — който е кротък, смирен или покорен, несамостоятелен до глупост, който е като овца; овчедушен. Нека още отсега привикнат на дръзкост и дяволщина, .за да не се поддават лесно на подлеците и шарлатаните, на които обикновено стават жертва тихите, нравствените и овчите натури. Ив. Вазов, Съч. IX,
52. Наместо нож и протести — нежни погледи и овча покорност. Г. Стаматов, Разк. I, 75. Не карай му са, казала нежната роди-
