ОВЧАРСКИ 289 ОВЧЕДУШЕН
овчарска тинтява. Д. Мантов, ХК, 29. Мама на Генка думаше: /— „Седи си, Генке, седи си, / дорде ти бурен набера, /.., / овчарска полска тинтява.“ Нар. пес., СбВСтТ, 340. Овчарска торбичка. Тревисто растение от семейство кръстоцветни с крехко стебло и ситни бели цветчета във връхни гроздовидни съцветия, разпространено като плевел или по пасища и ливади, използвано като билка в народната медицина. Capsella bursa pastoris. В ливадите се зеленее сочна трева, изпъстрена тук-там от цъфнала лайкучка, овчарска торбичка и синкаво-червени-кави детелинки. Кр. Григоров, ОНУ, 171. Овчарската торбичка може за едно лято да даде две-три поколения. Н. Митрева, ВРС, 19. Овчарски босилек. Диал. Растението мащерка; бабина душица, майчина душица, мащерига, овчарска мерудия, овчарска чубрица. Наоколо дъхаше., на овчарски бисилек, на зеленина. X. Русев, ПЗ, 29. На ти туй шише. В него има комунига и овчарски бисилек. П. Тодоров, Събр. пр II, 303. С една коса три откоса кара: / първи откос трева детелина, / втори откос ружа шес-торедна, / трети откос овчарски босилек. Нар. пес., СбНУ XLIV, 412. Овчарски гювеч. Разг. Разновидност на ястието гювеч, в което се слага смес от мляко, яйца и натрошено сирене. Овчарски скок. Спорт. Вид спорт, при който със засилване отдалеч се прескача високо поставена подвижна летва с помощта на дълъг прът. Овчарско пиле. Диал. Птицата папуняк. Овчарско хоро. Диал. Вид мъжко хоро, което се изпълнява от млади мъже, обикн. овчари. Овчарското пусто хоро, / най-хубаво, най-гиздаво — / със овчици заградено, / със ягънца прегра-денко! Нар. пес., СбНУ XLVI, 273.
ОВЧАРСКИ. Рядко. Нареч. от прил. овчарски. Галските народи населяват въз-точните брегове, живеят овчарски и разбойнически. Г. Икономов, КЗ, 102.
ОВЧАРСТВО, мн. няма, ср. 1. Занятие и поминък на овчар. — И овчарството е работа. Гледай ги хубаво — кимна той [Стефанов] към оскубаните овце. X. Русев, ПЗ, 6. Главен поминък на Котел е било овчарството. 3. Стоянов, ЗБВ I, 21. Българите са поменуват с овчарството и държат стадата си по големите пашни добруджански полета. БО, 1846, бр. 1, 2.
2. Събир. Всички овчари като цяло, като съсловие.
ОВЧАРУВАМ, -аш, несв., непрех. Работя като овчар (в 1 знач.), занимавам се с ов-чарство. Стояне, кажи ми, какво работиш? — овчарувам в Мешелий. Тая вечер трябва да замина, че господарят ми ще ме изпъди. К. Петканов, П, 38. Дядо Славчо знаеше Велча за харен човек. Преди десетина години той овчарува дядо Славчу няколко време, и дядо Славчо се много фалеше с него. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 153. Бащата на близнаците беше дошъл в Рила преди години с власи овчари,.. Овчаруваше, ловуваше и тъй си изкарваше хляба. А. Дончев, СВС,
74.
ОВЧАРУВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от овчарувам. Не се извръщах да видя кой бе вторият певец, а продължавах да отпивам на гъсти глътки спомена за моето истинско овчаруване по враняшките пасища. О. Василев, ЖБ, 446.
ОВЧАРЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от овчар (в 1 знач.). Насреща между къщите и оградите, вън от селото се показва стадо — двайсетина овце, след тях — овчарчето с остров-ррх калпак и голяма торба през рамо. Й. Йовков, ЖС, 203. Дона разпусна учениците си — свърши се тая учебна година. Децата тръгнаха овчарчета и козарчета. Д. Талев, Й, 309. — Овчарче, младо пастир-че, / защо та жалба нажали — / да не йе стадо болняво, / или йе сръце ранено? Нар. пес., СбНУ ХВУ1, 202.
О Лъжливото овчарче. Разг. Човек, на когото никой не иска да повярва, даже и когато казва истината, защото е бил заловен вече в лъжа или си е създал име на лъжец.
ОВЧЕ, мн. -та, ср. Диал. Женско агне. Овчици са изягнили / се овчета ваклевчета. Т. Панчев, РБЯд, 234.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ОВЧЕБРОЙ, -оят, оя, мн. -ой, м. Диал. Човек, който е събрал или е закупил данъка беглик; бегликчия. „Свири, свири, Нойкъоо чобан, / добра ти се щета стори. / Излезна-ли клети турци, / клети турци, овчеброе, / закарали сиво стадо, / и воз стадо лудо-младо“. Нар. пес., СбНУ II, 2.
ОВЧЕДУШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил. 1. За човек — който е наивен до глупост, безропотно послушен и покорен, който е като овца. И те сигурно не биха били сега толкова прости и тъй овчедушни. Т. Влайков, Съч. III, 317. — Мемоарист... Досега е написал трийсетина страници... И още пише... Цялата мрежа в София разкри
— с адреси и явки... — Изплашил се е... — Не, не е от страх... Бил разочарован от българския народ... Според него ние сме непоправимо продажни и овчедушни. Др. Асенов, ТКНП, 291. Чудно човечество, търпеливо, овчедушно — вместо да скочи и да ги избие с камъни — тия свои доброжелатели. Л. Стоянов, X, 129.
2. За характер, поведение, думи и под. — който изразява, внушава безропотност, послушание, глупост. Не знаеш на кое по-напред да се чудиш: на овчедушното ли търпение на българското население, или на подлото бездействие на нашите власти. Ал. Константинов, Съч. I, 258-259. Овчедушна-та проповед „покорна глава сабя не сече“ струва на българския народ повече жертви отколкото борбата срещу потисниците.
