ОВЧАРКО 288 ОВЧАРСКИ
ОВЧАРКО, мн. няма, м. Нар.-поет. Обикн. в обръщение. Умал. гальов. от овчар (в 1 знач.). Млад овчарко коня яха, / на другари с ръка маха. Ран Босилек, Р, 34. — Млад си още, овчарко — каза Делчев и добави: — Но и за тебе ще дойде време. Д. Та-лев, СК, 120. Овчар ока от висока дела: / 'Пладне дойде — пладнувай, девокъо!" А де-вокя му потио говори: „Не лъж, не лъж, овчарко гидио!“ Нар. пес., СбНУ XLIV, 409. Овчар стадо от егрек не дига, / дор не мине гиздава девойкя, / да му рече „Добро утро, овчарко!“ Нар. пес., СбНУ XXIX, 42.
ОВЧАРЛЪК, мн. няма, м. Диал. Овчар-ство. Аз смятах,.., да развъдя овце и да се заловя за овчарлък. А. Каралийчев, ТР, 191. По-старите овчари му се подиграваха:.. Но го и съжаляваха, като беше невръстен още и сираче, учеха го на овчарлък. Н. Нинов, ЕШО, 107. Разпитвах преходящите пътници,.. не знаят ли в кой град има царско училище,.., и като мене човек не може ли да си намери някоя работа там, по-лесна от овчар лъка? 3. Стоянов, ЗБВ I, 49. Димитров бачко думаше: / „Димитре, миличък бачко, / какъв е твоят овчарлък, / какъв е твоят кехайлък?“ Нар. пес., СбНУ II, 79.
ОВЧАРНИК1, мн. -ци, след числ. -а, м. Сграда или помещение, което служи за жилище на овце, обикн. през зимата. Кооператорите бяха построили един овчарник — дето рядко се среща. Това бе дълга сграда, бяла и чиста, вътре ясли за овцете, корита за вода и какво ли не. Кр. Григоров, Н,
147. Странно, кога са успели да изкарат овцете на паша. Овчарниците са празни. Г. Ралчев, ДМЖ, 11. — Те напълниха всеки стопанския си двор с машини и с добитък. Какво нямат? Обор изградиха, изградиха хангар за машините, направиха си овчарник, свинарник, мандра. Нека им е зле. А. Каралийчев, ПД, 9.
ОВЧАРНИК2, мн. -ци, след числ. -а, м. Диал. Обреден хляб, който се меси на Бъдни вечер и Гергьовден; овчарница2.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОВЧАРНИЦА1 ж. Диал. Овчарник1. В края на 1935 година стадото се премества в опитната овчарница при земеделското училище край Свищов. Пр, 1953, кн. 1, 23. Почти е готов 40-метровият обор, други по-малки постройки, овчарница,.. ще започне строежът на комбинат — фурна и баня. ОФ, 1950, бр. 234, 4.
ОВЧАРНИЦА2 ж. Диал. Обреден хляб, който се меси на Бъдни вечер и Гергьовден; овчарник2.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОВЧАРОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. Овчарски. Дойчин изпива шише ракия,., допира ръка до овчаровия кавал и подхвърля. К. Петканов, ОБ, 2-3. — Прости ми, отче, че не мога да те приема, както подобава, защото без жена е моят дом. А овчарова къща без жена е като чан без език. А. Дончев, ВР, 54. Тям ще бъде драго да разказват, че синът овчаров е бил в Свята Неделя в кръчмата. БК (превод), 23. Най-напреж бе бяш ягова [сюрия], / следняна бе кехаьова, / зад-ната бе йовчарова. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 155.
О Овчаров етап. Диал. Дива трева, която на някои места се яде; мачец (Н. Геров, РБЯ).
ОВЧАРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е на овчар, свързан е с овчар; овчаров, пастирски. През цялото лято дядо Кольо пасеше овцете в Калоферския балкан и изглеждаше, че в овчарската кошара живее сам, с овцете и кучетата си. К. Ламбрев, СП, 298. Когато и да вървях, свирейки с ца-фарата си подир моето кротко стадо, в гърдите ми под скъсаната овчарска абица биеше едно мъничко сърце, безкрайно влюбено. Елин Пелин, Съч. II, 126-127. Самият Стойне стоял до една канавка, опрян на овчарския си кривак. И. Попов, БНО, 111. Татък някъде под рида се носеше пак тихата овчарска свирня, която звучеше някак жаловно — на раздяла. Ц. Церковски, Съч. III, 29. А пък аз съм бил овчар и мога да ви разкажа нещичко за голямото овчарско тегло. О. Василев, УП, 52. Овчарска ножица. Овчарски кавал. Овчарски нож. Овчарски огън. Овчарски трудови песни.
2. Който е населен с овчари или се състои от овчари. Селяните от овчарските села слязоха да видят новата гара, която майсторите съградиха между двете села Кре-миково и Вълчи дол. А. Каралийчев, НЗ, 22. Овчарски сдружения.
3. Остар. Книж. Пасторален. Овчарска драма. Овчарска пиеса. Овчарска поезия. Овчарска поема. Овчарско стихотворение.
О <Източноевропейско> овчарско куче (псе). Спец. Порода домашно куче, с външни белези на вълк, разпространено в Източ-на и Централна Европа и използвано предимно за охрана на овчи стада. Вълкът прилича на голямо куче и се смята за прадядо на овчарското куче. П. Петков, СП, 31. Те се сепнаха едва когато от канавките изскочиха големи и зли овчарски кучета и се спуснаха към тях. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 277. До стобора лежат две големи овчарски псета. Д. Габе, Н, 12. Овчарска ме-рудия (чубрица). Диал. Растението мащерка; бабина душица, майчина душица, маще-рига, овчарски босилек. Овчарска (пастирска) резба. Изкуств. Плиткодълбана, гравирана и ажурна резба върху дърво, изпълнена с ограничен брой инструменти и характерна като украса за овчарските геги, кавали, хурки и под., както и за предмети и мебели от възрожденската българска къща. Овчарска (горска, полска) тинтява. Диал. Растението жълта тинтява. И все пак змейовете са безсилни срещу чародейната сила на тревите вратика, комунига, перуника и
