ОВАЛОЙД 266 ОВАРВАРЯВАНЕ
от рамото на предницата; тази разлика е необходима, за да удовлетвори овалността на плещите. Т. Кръстев и др., ТГДО, 58.
ОВАЛОЙД, след числ. -а, мн. -и, м. Ге-ом. 1. Повърхност, ограничена с овал (в 1 знач).
2. Тяло с форма на неправилна овална сфера. Друга спомагателна повърхнина е тази на вълновите нормали. При тях има ротационен овалоид и сфера. Г. Георгиев, П, 29.
— От фр. oval + -оид.
ОВАЛОЦЙТ м. Мед. Клетка с овална форма. При болестни състояния еритроцитите могат да вземат сферична форма (сфероцити), овална форма (овалоцити), и т. н. Л. Митов и др., ВБ, 389.
— От лат. ovum 'яйце' + гр. кото? 'кухина, вътрешност, вместилище, клетка.'
ОВАЛЯ. Вж. овалвям2.
ОВАЛЯМ1. Вж. овалвам.
ОВАЛЯМ2, -аш, несв.; оваля, -иш, мин. св. -йх, св., прех. Диал. 1. Накланям, превивам, повалям. Любинка се мъчеше да превърже за колеца една леса, която беше тежичка и я оваляше. Ил. Волен, МДС, 169.
2. Обикн. за сън, умора и под. — унасям, повалям, оборвам. Стрина Здравка седя с децата, седя, па ги овали сън, та духна лампата и си легнаха. Ил. Волен, БХ, 91. овалям се, оваля се страд.
ОВАЛЯН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е омачкан, смачкан, изцапан, мръсен или захабен, обикн. от дълга употреба. Всичко: и това дрипаво и оваляно гуно, и още по-ова-ляна ризница,.., и цървулите, показваха, че тоя човек има работа с шумаците повече, отколкото с хората. Ив. Вазов, Съч. XV, 13. Срещу тях,., лежеше по корем босоного момче със стригана глава, в конопена блуза и вече оваляни конопени гащи, и четеше книга. Ем. Коралов, ДП, 5. То шмугна ръката в пояса си, извади една превита и оваля-на хартишка. М. Георгиев, Избр. разк., 244. Изважда от горния джеб на сетрето си овалян бележник и почва да смята нещо. К. Константинов, СЧЗ, 73. Оваляни дрехи.
2. За човек — който е облечен с мръсни, смачкани, захабени дрехи. Момъкът беше по риза, разгърден и овалян. Ст. Загорчи-нов, ДП, 82.
ОВАЛЯНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Рядко. Отвл. същ. от овалян. Аз даже взех да виждам познайница някаква и в панорамата! Да, въпреки неузнаваемия си от оваляност и кръпки вид, в нея се запазваше нещо видяно и познато за мене. Ив. Вазов, Съч. IX, i23.
ОВАМ и ОВАМО нареч. Диал. 1. Тука, насам; натука, овде, овдека. Бре овам село големо, / снощи Никола жив и здрав, / а сега мъртав осъмна. Нар. пес., СбВСтТ, 657. — Ела овамо бе ага, на ти ова жътици. СбНУ X, 151. Човеко почекал малко и току ете ти от гъоло еден гявол тръчи на овамо и диа, диа, озабил се накаде човеко. Нар. прик., СБНУ ХЬУ, 380. Цутитц [цъфти] ружа во оная страна — / тамо цутит, овамо мирисат. П. П. Славейков, КНП, 97. Яла ми Яно по-овамо, / край моето десно коляно. Нар. пес., Ст. Веркович, НПМБ, 47.
2. Като частица. За усилване, подчертаване на нещо, което се казва. — „Ела овдека, й рекал Господ на смъртта, и слушай овамо, шчо ке ти речам“. СбНУ X, 145. Гявола .. й вика: „Слушай овамо! тизе ке запалиш вечер огин у оджако“. Нар. прик., СбНУ X, 139.
ОВАМО. Вж. овам.
ОВАМПЙРВАМ СЕ, -аш се, несв.; овампйря се, -иш се, мин. св. -их се, св., неп-рех. Диал. Според народните вярвания — ставам, превръщам се във вампир; вампи-рясвам. Кога баба Цена беряла душа нямало кой да я пази, котката я прескочила и тя се овампирила. П. Тодоров, ИI, 32.
ОВАМПЙРВАНЕ ср. Отгл. същ. от овампирвам се.
ОВАМПЙРЯ СЕ. Вж. овампирвам
се.
ОВАРВАРЯ. Вж. оварварявам.
ОВАРВАРЯВАМ, -аш, несв. ; оварваря,
-йш, мин. св. -йх, прех. 1. Правя някого или нещо да стане варварско, диво, грубо, примитивно. Брадвата — размахвала ли се размахвала: — съкращавала дните на дърветата, обезобразявала гората, оварварява-ла дивната гледка... Н. Хайтов, П, 40. Модерните времена с тяхната забързаност и безцеремонност оварвариха нравите и обезличиха хората.
2. Внасям чужди, неприсъщи, несвойствени за даден национален език думи, изрази и под. Прочутата по своето безвкусие и невежество българска администрация загрози и оварвари езика ни. Ив. Вазов, Съч. XVII, 143. оварварявам се, оварваря се страд.
ОВАРВАРЯВАМ СЕ несв.; оварваря се
св., непрех. 1. Ставам див, примитивен, варварски. Животът ни, нравите ни, битът ни — сякаш всичко се оварвари.
2. Обикн. за език — загубвам своя национален характер под влияние на чужди думи, изрази и под. Всяко нововъведение в живота ни влачи подире си рой чужди думи в езика и той, сиромахът, ги гълта, усвоява, обогатява се, оварварява се. Ив. Вазов, Съч. XI, 71.
ОВАРВАРЯВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от оварварявам и от оварварявам се. В момент, когато Г. Милев водеше война с огладения стих на символистите и прокламираше оварваряване на поезията,.., Фурнаджиев навлезе с една поезия, в която имаше и скръб,.., и радостно опиянение от живота. Лит. XI кл, 207.
