отчужденост на личността от обществото, от околния свят; отчуждение. — Е, за ваше здраве, млади господа!.. Един мой учен приятел най-сериозно твърдеше, че у вас няма алиенация, понеже имате хубава водка. П. Вежинов, БГ, 161. — Да поразсъждаваме върху феномена психологически климат. Откъде дойде това чуждо за действителността явление, наречено алиенация ш\и отчуждение, извинете за чуждицата. И. Попов, СЛ, 62-63.
2. Мед. Душевно, психическо разстройство, лудост.
3. Юрид. Отчуждаване на имот или вещ от едно лице чрез прехвърлянето им на друго лице.
— От лат. alienatio.
АЛИЕНИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Нов. Книж. Правя някой да изпитва отчуждение до враждебност към обществото, останалия свят. На чуждите мисионери се приписва стремежът.., да десоциализират и алиенират личността дори чрез самоубийства. Кеш, 1993, бр. 7, 2.
— От лат. alienatio през нем. alienieren.
АЛИЕНИ`СТЛ4. Остар. Психиатър.
— Фр. alileniste.
АЛИ`З м. Остар. Ализей; пасат. Ветровете са постоянни и общи .. Двата по-главни постоянни ветра са годишните, нареч-вани ализ и мусон. Ив. Богоров, КГ, 57.
АЛИЗЕИ мн., ед. (рядко) ализей, м. Метеор. Ветрове, които духат от тропиците към екватора; пасати.
— От исп. alisios през фр. alizle.
АЛИЗАРИ`Н, мн. няма, м. Хим. Багрилно вещество, добивано от корените на растението брош или получавано по синтетичен начин. Ализаринът е намирал главното си приложение като багрило, .. , за получаване на извънредно устойчивото и брилянтно старо турскочервено багрене. С. Серафимов, Б, 359. Ализаринът .. се намира в малки количества .. в корена на растението брош. Н. Недев и др., ХБ, 135.
— От араб. през фр. alizarine.
АЛИЗАРИ`НОВ, -а, -о, мн. -и. Хим. Прил. от ализарин. Ализариновите бои се различават от анилиновите по това, че разтворите им нямат като анилиновите точно определен цвят. Д. Лалев и др., НМП, 109. Ализаринов разтвор.
АЛИЛОДИДАКТ м. Книж. Алилодидактик; алилодидаскал, взаимоучител.
L АЛИЛОДИДАКТИ`К, мн. -ци, м. Книж. .^Учител, който обучава по взаимоучителния Метод, прилаган у нас по време на Възраждането; алилодидакт, алилодидаскал, взаимоучител. Прочут като алилодидактик бил и Николай Никитополус от Димичани. Ив. Шишманов, СбНУ XI, 634.
АЛИЛОДИДАКТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн.
алиени`рам
-чни, прил. Книж. Алилодидактически; вза-имоучителен.
АЛИЛОДИДАКТИ`ЧЕСКИ, -ска, -ско, мн. -ски, прил. Книж. Взаимоучителен; али-лодидактичен. Затова токо като се появи алилодидактическото учение, с голяма радост и ревност оставиха сичко друго. Р. Попович, X, 89-90. Тогава първоначалното образование се даваше по алилодидакти-ческата или Мак-Ланкастерската метода. Ив. Вазов, Съч. X, 152.
— От гр. dXX.TjXo8i5aKTiK6(;.
АЛИЛОДИДАКТИ`ЧЕСКИ. Книж. Нареч. от прил. алилодидактически; алилоди-дактично.
АЛИЛОДИДАКТИ`ЧНО. Книж. Нареч. от алилодидактичен; алилодидактически.
АЛИЛОДИДАСКАЛ м. Книж. Учител алилодидактик.
— От гр. aXXrjXo8i5aKTiKog.
АЛИЛУЯ. 1. Междум. Църк. Славосло-вие в църковни песнопения със значение „хвалете Господа“. — Отпада душата ми на унинщ, у/пвърди ме в твоите слова. .. Алилуя! И. Йовков, Разк. I, 32. 2. Като същ. ж. а) Църковно песнопение хвалебствен химн. б) Разг. Шег. Дървено масло, което се слага на ядене, гозба. Има ли в салатата алилуя? Д Сипи още малко алилуя.
— От евр. през гр. аХХт|А,ог>1(х. Друга (остар.) форма: а л е л у я.
АЛИМЕНТАРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Мед. Хранителен. Причините за появата на храносмилателни разстройства могат да бъдат от най-различно естество: алиментарни (хранителни), инфекциозни и конституционални. К. Рашков и др., ДБ, 166. При цироза често се откриват причините, които са предизвикали комата: инфекциозни заболявания,., претоварване с белтъчни продукти от алиментарен или медикаментен произход. Л. Томов и др., СВВМ, 115. Алиментарно затлъстяване. О Алиментарна дистрафия. Мед. Тежко заболяване, причинено от нарушение обмяната на веществата при продължително гладуване и недостиг на белтъчини
— От лат. alimentarius.
АЛИМЕНТАЦИЯ ж. Юрид. 1. Издръжка на нетрудоспособни лица от семейството. 2. Задължение по закон на едно лице да осигурява издръжката на друго.
— От лат. alimentatio.
АЛИМЕНТИ само мн. Юрид. Средства, които според закона едни лица са длъжни да плащат като издръжка на други (нетрудоспособни и нуждаещи се), свързани с тях в брачни или семейни отношения.
— От лат. alimentum ’храна, хранене’.
АЛИНЕАТОР м. Техн. Геодезически уред за изравняване.
— Лат. alineator.
307
алинеатор
