ОБТЯГАМ 212 ОБТЯГАМ
назад. М. Петканова, С, 28. Обтегна ремъка на кучето. А Обтегнал е прекалено едната струна на китарата. А Обтегна силно тетивата на лъка си.
2. За човек или животно — правя обикн. част от тялото си — крайник, шия и под. (по-рядко цялото си тяло) — от свита, сгъната, отпусната да стане изопната, опната; изпъвам, протягам. Хората около огнището отмятат платнищата, обтягат ръце, прозяват се. Л. Стоянов, X, 55. Ради седна до първата лоза и обтегна отмалелите си крака. Ст. Мокрев, ЗИ, 350. Сирмай запали цигара и обтегна грамадното си тяло във фотьойла. П. Славински, ПЩ, 122. — Ще ме разстреляте — каза изведнъж Васил, като обтегна врат, сякаш му надянаха оглав-ник. Д. Вълев, 3, 177. На масата висока лягам / и сам ръце, нозе обтягам. К. Христов, ППож., 86. // Стесн. Рядко. Разтягам (устни), обикн. при усмихване. Дребният момък обтегна измръзнали устни. Д. Вълев, 3, 97. Генерал Сирмаков обтегна устни в тънка иронична усмивка. Д. Ангелов, ЖС, 526.
3. Прел. В съчет. с нерви. Въздействам на някого по такъв начин, че дразня нервите му и го карам да реагира рязко или болезнено; опъвам, изпъвам. Най-сетне, преценил, че повече не трябва да обтяга нервите на своите зрители, Златко приклекна плът-но до контрабандиста, докосна с лакът силното му мускулесто бедро и заповяда. Г. Караславов, ОХ IV, 360. И [Борис] почна да й [на Ирина] разправя как беше станал инцидентът. — Не говори за това!... — прекъсна го тя. — Да, добре!... — виновно смутолеви той, като запали цигара. — До гуша ми дойде и на мене... Събитията започнаха да обтягат и моите нерви... Д. Димов,у Т, 313. Усилията му да се справи с видението отидоха напразно и след като се посъветва с психиатър, той се отказа от тях, защото това още повече обтягаше нервите му. Л. Дилов, ПБД, 120.
4. Прен. В съчет. с отношения, връзки и под. Съзнателно или не, правя така, че взаимоотношенията, връзките ми с околните да се влошат, развалят. Прогласяването на българската независимост дойде да обтегне отношенията между Турция и България дотам, че се заговори упорито за възможността от една война между двете страни. Г. Георгиев, Избр. пр, 483. Тези спорове малко обтегнаха нашите отношения и както предполагах, Цветков правеше това на-
очно. Сл. Трънски, Н, 62.
. Остар. Насочвам към определена цел дулото на пушка, далекоглед и под. Всички обтягаха биноклите си право към запад. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 36. Тази тайнственост на нощта, тази ужасна тишина с прилетающите от време на време непонятни мистериозни звукове, карат Мойше да подскача от страх, да обтяга пушката си и да мушка въздуха напред-на-зад, наляво-надясно. Ал. Константинов, Съч. I, 229. Ботьов казал, че ако да би останал жив нещастникът, щял да го награди само за тая му постъпка, че обтегнал празна пушка срещу 200 души бунтовници.
3. Стоянов, ХБ, 343. обтягам се, обтегна се страд. А новата телеграфна линия вече се строеше и то тъй бързо, както никой не предполагаше. Телеграфните стълбове се редяха един сле§ друг през полето, жицата се обтягаше. И. Йовков, ПК, 210. При бръснене на вежди се препоръчва да се обръснат само отделящите се косми от гор-ната им част така, че космите да се изравнят в общата им линия. Бръсначът се държи по първия начин, кожата се обтяга нагоре. Г. Георгиев и др., ФПБ, 159. ОБТЯГАМ СЕ несв. \ обтегна се св., непрех.
1. За дреха — ставам гладък, без гънки, дипли, като силно се опъвам; изопвам се, изпъвам се. Силният вятър бъркаше крачките й,.., дрехит§ с% обтягаха върху стройните й бедра. Й. Йовков, ВАХ, 54. Конете вървят и колата затъват, / .. / обтягат се ремъци яки, / и с викове „хайде!“ изопват се мишци, / подуват се жили, лица червенеят, / и ето пълзи и изскача колата по стръмния бряг. Ем. Попдимитров, Събр. съч. V,
73. Чохяний чер контош, / с лисичина обшит, обтяга се о кръста. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 87.
2. Лягам с опънато по цялата си дължина тяло, обикн. върху легло; опъвам се, изпъвам се, изтягам се. Чистият въздух ми е по-действувал като приспивателно и аз се обтягам на одъра да подремна малко. Б. Рай-нов, ГН, 8. Представителите на султано-вата власт се обтягаха преспокойно отпред конака, легнали на припек по гърбовете си върху канапетата, с вирнати нагоре крака. 3. Стоянов, ЗБВ II, 19. Той мушна пак глава под чергите, где свита / жена му — .. — сладко спи. / Вън бурята сърдита / натрупала всъде, па бута — не търпи / да се обтягат ощ. К. Христов, С 1939, 31. Имаме си и дръвца, и когато други в зимно време зъзнат на студа, ние натръшкаме огъня и обтягаме се рахат-рахат срещу него. Китка V, 1887,кн. 15, 18. • Обр. Тук зее пропаст, урви вратоломни, / там пряспа се обтяга и белей, /../ а по-надолу езерце светлей, К. Христов, ВС, 24. От Странджа към юг се обтягаше здраво / на турците бойната линия — съща / изопната струна. Ем. Попдимитров, Събр. съч. V, 73.
3. За мускули, тяло или част от тялото и под. — силно се напрягам, като се удължавам; опвам се, изопвам се, изпъвам се. Той наведе врат и пак тръгна. Сега вече ясно видях, че краката му мъчно се дигат от земята, че мусукулите му силно се обтягат и потръпват, когато забърза. Д. Немиров, КБМ, кн. 1, 84-86. Понякога той [конят] се спира, обтяга се на могъщите си нозе, по които се кръстосват набъбнали жили. Й.
