Page:RBE Tom11.djvu/209

От Читалие
Версия от 17:18, 4 юни 2014 на Ботьо (беседа | приноси) (Некоригирана)
(разл) ← По-стара версия | Текуща версия (разл) | По-нова версия → (разл)
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


ОБТЕКАТЕЛ 209 ОБТОКА

ните най-големи граници въздушното съпротивление и се създават условия за добра обтекаемост. Н. Николов, НС, 146.

ОБТЕКАТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, след числ. -я, м. Спец. Конструктивно устройство за намаляване челното съпротивление на транспортно средство (автомобил, самолет и др.). Над кабината се вижда специалният обтекател, с който се предвиждало да бъде защитена кабината на екипажа в най-тежките участъци от полета. НТМ, 1967, кн. 4, 34. Огромният кораб затреперва с целия си корпус от мъчителната борба със земното притегляне и отначало бавно,.., се откъсва от стартовото устройство, за да се устреми с все по-нарастваща скорост в необятните простори на Вселената. Преминати са плътните слоеве на атмосферата. Автоматически е отхвърлен встрани челният обтекател. НТМ, 1962, кн. 4, б.с.

ОБТЕСАМ. Вж. обтесвам и обтесу-вам.

OBTÈCBAM, -аш, несв.; обтбсам, -аш, св., прех. Диал. Чрез тесане отстранявам от повърхността на почва трева, бурени и под., като я изравнявам; отесвам. Селяните се втурнаха за мотики и лопати. Обтесаха, очистиха и не дадоха на пожара да обгърне селото. Ц. Гинчев, ГК, 305. обтесвам се, обтесам се страд.

ОБТЕСВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от обтесвам и от обтесвам се; отесване.

ОБТЙСУВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); обтбсам, -аш, св., прех. Обтесвам. об-тесувам се, обтесам се страд.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

OBTÈCYBAHE ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от обтесувам и от обтесувам се; обтесване, отесване.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

ОБТЙЧАМ, -аш, несв.; обтека, обте-4èin, мин. ce. oÔTèKOx, oÔTène, прич. мин. св. деят. oÔTèKM, -кла, -кло, мн. -кли, св., прех. 1. Спец. За течност, газ и под. — течейки, обгръщам, обхващам нещо от всички страни, обливам го. Ойлер и Даламбер доказват, че преди да стигнат до тялото, течността или газът изменят посоката и скоростта си и го обтичат, без да упражняват върху него друга сила освен налягане. НТМ, 1967, кн. 4, 6. За да разберем как се образуват вихрите, да разгледаме случая, когато тяло с цилиндрична форма стои неподвижно в движеща се вода. Водният поток обтича тялото. Физ. IX кл, 1965,

162. Охлаждащият въздух, който обтича тръбите, се подава от пропелерен вентилатор. Я. Якимов, Т, 375. Компресорът сгъстява постъпващия през дифузора въздух и го изпраща в горивните камери.. Образувалата се горивна смес изгаря, получените газове обтичат лопатките на газовата турбина и я завъртат, а тя от своя страна върти свързания на един вал с нея компресор. Р. Радулов, ИГ, 79. В началото тя [парата] постъпва в цилиндъра за високо налягане.., където обтича работните колела с лопатки и ги задвижва. Физ. УП кл, 75.

2. Остар. и диал. Обграждам, обкръжавам. Послуша го [айдук Велко] Ибро паша / кон-дисаха под гората, / а негова силна войска / пусато си се свалиа, / и свалиа и заспаа. / Тогай стая айдук Велко / и си дига триста души, /.. / Обтекоа турска войска, / удриа ги от три стърни. Нар. пес., СБНУ XXIX, 51. Братя йе [на Лиляна] църква обтекли, / та Никола уловия, / живи га меса режаю. Нар. пес. СбВСтТ, 657. Излезнаа педесе дружина, / обтекоя пет иляд войска, / се до един са го погубили. Нар. пес., СбНУ Х1ЛП, 427. Те [войниците] ни вече обтекоа, / крал Милан роб фанаа, / я бегай да бегаме! Нар. пес., СбНУ ХЪШ, 427. Като отиде обаче Мурат на Солун, латинете убо абие побягнаха, а тамошните жители затвориха се в града и султан Мурат обтече ги, и начна да ги бие. Хр. Павлович, Ц, 59. обтичам се, обтека се. Страд. от обтичам в 1 знач. При движение платното се обтича от струя въздух, която има не скоростта на вятъра, а друга, по-голяма — резултантна от скоростта на колата и на вятъра. НТМ, 19бо, кн. 214, 31. От външната страна тръбите на паропрегревателя се обтичат от горещите газове с температура над 750-800° С, а при локомобилните — над 400-450° С. Ст. Пиперков и др., ЕМ, 283. Сушенето се извършва главно по повърхността на тялото, която се обтича от топло-преносителя (въздух, пари и др.). Л. Калев, ВТЛ, 160.

ОБТЙЧАНЕ ср. Спец. Отгл. същ. от обтичам (в 1 знач.) и от обтичам се. Главна-та причина за поява на челното съпротивление при тела, движещи се в течност или газ, е образуването на вихри след тялото. Ето защо, за да се намали това съпротивление, телата трябва да имат определена форма, удобна за обтичане. Физ. IX кл, 1958, 165. Най-правилно обтичане на въздуха около самолетното крило се получава, когато се създава най-голяма подемна сила и най-малко челно съпротивление. Физ. IX кл, 1965, 167. Получилата въртеливо движение топка увлича известен слой въздух, който също се върти в посока движението на топката. При това положение обтича-нето на топката от двете й страни не е еднакво. В. Ангелов, Ф, 39.

ОБТОКА ж. Диал. Ширит, гайтан и под., с който се обточва и украсява дреха, обикн. от народна носия. В кръчмата намерих сам-си един млад, с интелигентно лице момък, напето пременен с живописен до-лахтеник, украсен с пъстри обтоки. Ив. Вазов, БП, 115. Планинските села над Кра-