Page:RBE Tom11.djvu/208

От Читалие
Версия от 17:18, 4 юни 2014 на Ботьо (беседа | приноси) (Некоригирана)
(разл) ← По-стара версия | Текуща версия (разл) | По-нова версия → (разл)
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


ОБТЕГНАТОСТ 208 ОБТЕКАЕМОСТ

съдията висеше едно златно звънне с тревожен глас. От дръжката на звънчето до пътната врата на кулата беше обтегнат копринен конец. А. Каралийчев, ТР, 145. Лъскавото трико на Давида, крайно обтегнато по равните му меса, пукаше под пръстите на селяка. Ив. Вазов, Съч. VI,

140. През прозрачния мехур, обтегнат на прозореца, струеше мека лунна светлина. Гр. Угаров, ПСЗ, 325. Обтегнати ремъци. С обтегнати вълнени чорапи. Обтегнати жици. Обтегнати и необтегнати столарски триони.

2. За част от човешко или животинско тяло (рядко за цялото тяло) — който не е отпуснат, сгънат, свит; изпънат, опънат, прострян. С вкопани в земята нозе, с обтегнати шии, с почти прегънати на две тела воловете напрегнаха всичките си сили. Й. Йовков, Ж 1945, 129. Нашият другар Филарет без всякакъв бинокъл по едно време току простря ръката си с обтегнат показалец към северозапад и .. извика тържествено: „Jerra, jerra“. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 36. Пред устата на черния кон, зава-лен на дясната си страна, с обтегнати нозе напред, Пешо бе поставил чисто арома-тно сено. Д. Калфов, ПЮН, 39. Обтегнат, със кавал в ръцете, /лежи овчарин млад. К. Христов, Избр. ст, 174. Два брези бивола — отпред ги шопче тегли / за тежкия синджир в обтегната ръка. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 249. // За човешко лице, физиономия и под. — който е с напрегнат израз, обикн. от нервно напрежение, тревога; изопнат, опънат. После се обърна и със строго обтегнато лице, без да погледне някого, дойде до къщата, опря се с лицето си към стената и стройното й тяло, и от кръста нагоре, се затресе от плач. Й. Йовков, АМГ, 222. Устата й бяха стиснати, чертите обтегнати и лицето бледно. Ив. Вазов, Съч. XXVII, 145. И двамата се разделиха — бледи, с обтегнати лица от неизмеримия ужас и тревога на равнината. П. Михайлов, ПЗ, 21.

3. Прен. За нерви на човек — който е свързан с остра и болезнена реакция на всяко дразнение от външната среда; изпънат, опънат, изопнат. Признавам си, моите нерви също бяха вече малко обтегнати, аз също чувствувах, че съм готов да преувеличавам действителността. Г. Райчев, Избр. съч. II, 8. От въздушните бомбардировки нервите на жителите на полуразрушения град бяха крайно обтегнати.

4. Само мн. Прен. За взаимоотношения, връзки и под. — който е влошен, развален. — Германците вече не ни бръснат за нищо. Отношенията са доста обтегнати. Д. Димов, Т, 551. Турция и Русия почнали да се гледат криво; отношенията,.., почнали да стават обтегнати. Д. Маринов, СбНУ II, 105.

ОБТЕГНАТОСТ, -тта, мн. няма. Отвл. същ. от обтегнат. Късане на горния конец — може да се дължи на неправилно вдяване на горния конец, на твърде голяма обтегнатост на горния конец. Н. Афлатарлиева и др., ТДО, 41-42. Д Обтегнатостта на чертите й сякаш състаряваше нейното младо лице. А Не се срещах нито с едните, нито с другите, поради крайната обтегнатост на отношенията ни.

ОБТЕГНУВАМ, -аш, несв. (остар. и ди-ал.); обтегна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. обтегнат, св., прех. Обтягам. Наместо да се молите на Бога да ни умри самард-жията, що ни затегнуа садната, молете се да ни е жив, бре, за да ни праи самарите и да ни обтегнуа садната. СбНУ XIV, 124. обтегнувам се, обтегна се страд. ОБТЕГНУВАМ СЕ несв. (остар. и диал.); обтегна се св., непрех. Обтягам се.

ОБТЕГНУВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от обтегнувам и от обтегнувам се.

ОБТЕКА. Вж. о б т и ч а м.

ОБТЕКАЕМ, -а, -о, мн. -и, прил. Спец.

1. За форма, очертание и под. — който е изработен, направен с предназначението да сведе до минимум съпротивлението, обикн. на въздуха върху каросерията на кола, върху корпуса на параход, самолет, ракета и под. при движение; аеродинамичен. Съглас-но приложената към проекта схема ракетният кораб трябвало да има добре обтекаема форма. Р. Радулов, К, 196Ъ, кн. 2, 9. Както се вижда, на тялото със закръглена предна и удължена задна част действува най-малка сила на съпротивление. Такава форма наричаме аеродинамична или обтекаема. Физ. VII кл, 1980,87. Отливките трябва да притежават спокойни, лесно обтекаеми форми с най-малко издадени части. Л. Калев, ВТЛ, 53. Придавам обтекаем вид на конструкцията на кораба. // За форма, очертание на риба, птица и под. — който е приспособен да оказва най-малко съпротивление на насрещния поток течност, въздух. Плавачът е силен и енергичен. . Тялото му има идеално обтекаема форма. Това осигурява най-малко съпротивление при движение под водата. М. Йосифов, НСН, 20.

2. За тяло, с предназначение да се движи във въздуха, във вода и под. — който е с такава форма. Хидравличните загуби от об-тичане на телата зависят предимно от формата на обтичаното тяло. Добре обтекаеми се наричат тия тела, които оказват малко съпротивление. И. Илиев, ВТС, 233.

ОБТЕКАЕМОСТ, -тта, мн. няма. Спец. Отвл. същ. от обтекаем. Така скиорът заема една аеродинамична форма, приличаща на яйце, чрез която се намалява до възмож