Page:RBE Tom11.djvu/191

От Читалие
Версия от 17:17, 4 юни 2014 на Ботьо (беседа | приноси) (Некоригирана)
(разл) ← По-стара версия | Текуща версия (разл) | По-нова версия → (разл)
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


ОБРЪЩАМ 191 ОБРЪЩАМ

ма да обърнат внимание. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 5. 3. На някого върху нещо. Насочвам интереса на някого към нещо, правя някой да забележи нещо. Не един път вече аз обръщам внимание на нашите поети върху художествената немска песен. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 5. Той обърна вниманието ни върху пеянето на петлите. Ив. Вазов, Съч. XV, 120. 4. Предизвиквам, привличам интереса на някого, правя впечатление някому. Пред кафенето на гостилницата нейното пристигане обърна вниманието на мъжете, що стояха там. Ив. Вазов, Съч. XXVII, 50. Стиховете ми обърнаха внимание. Критиката заговори. Г. Стаматов, Разк. И, 135. Обръща внимание един специален магазин за риба. В долния му етаж се продава прясна риба.., а горният етаж представлява ресторант, в който се сервира изключително риба, сготвена по различен начин. Г. Велев, КР, 22. Обръщам / обърна в (на) прах и пепел (в пепел и съсипии) нещо. Разг. Напълно разрушавам, напълно унищожавам нещо. Днес искахме да сдобрим полковите командири, но не сполучихме, а артилерийският командир заяви, че ще обърне на прах и пепел София с топовете. С. Радев, ССБ II, 150. Ден или нощ, все едно, върху него [предмостието] с ужасна равномерна сила падаха тежките чукове на артилерията — разбиваха, къртеха, смазваха, обръщаха всичко в пепел и съсипни. П. Вежинов, НС, 103. Обръщам / обърна гръб. Разг. 1. Самост. или на някого, нещо. Тръгвам в обратна посока и се оттеглям; отивам си от някъде или от някого. С такива жарки горестни слова в сърцето си шествуваше бавно Теодосий по нанагор-нището на оня рид, откъдето много години назад той зърна за пръв път Парорийс-ката обител, на която сега обръщаше гръб. Ст. Загорчинов, ДП, 498. Подред се простих с всички коне, взех гъдулката си и завинаги обърнах гръб на" стопанството, на Попето, на селото ни. И. Гешев, ВТ, 97. 2. Самост. или на някого. Бягам от противник; отстъпвам. Издига още по-високо медната тръба, звуците ечат страшно.. и немците не издържат, обръщат гръб. П. Вежинов, ЗЧР, 43. Никой от нашия полк до това време не беше преживял ужаса на отстъплението, никога ние не бяхме обръщали гръб на неприятеля и, макар и без поражение, нашето връщане сега раждаше в душите ни паниката на бягащи войски. М. Кремен, Б, 88. 3. На някого или на нещо. Преставам да общувам с някого, да се интересувам от някого или от нещо; отбягвам, пренебрегвам, изоставям. Цял горя в пламъци, а няма кой да ми помогне!.. За всички ви съм плащал полици.. А когато аз съм в нужда, не само че ми обръщате гръб, ами и длъжен ме изкарвате!. Д. Немиров, В, 35. Спаска вече не му обръщаше гръб. Всяка вечер.. те дълго-дълго приказваха. М. Мар-чевски, П, 270. Той бе обърнал гръб на бляскавата кариера.., за да дойде тук, в Македония, да работи за поробените си братя. Д. Спространов, С, 201. Обръща ми се / обърне ми се сърцето. Обикн. в св. вид. Разг. 1. Внезапно се изплашвам силно. Мъжът на една жена бил много страхлив. Толкова страхлив, че комар да бръмнел и сърцето му се обръщало. Елин Пелин, ПР, 153. Зад върбалака се зачуват гласовете на изплашените моми.. — Ох, божичко — обърна ми се сърцето! П. Тодоров, Събр. пр II, 36. 2. Изведнъж се развълнувам, разчув-ствувам силно. Гледам го що върши — сърцето ми се обръща. Трупа, трупа в къщи — все за тебе. Кабриолет купи. В София ще те води по театри, магазини. Знаеш що ми каза? „Ако не ме иска — ще запаля къщата и ще изгоря в нея!“ Г. Стаматов, Разк. II, 75. Види ли пък нейде се поизрутило, или край плета татарско тръне поникнало, сърцето й се обръща. — На, днес-утре, разправя тя на унуката си, ще склопя очи и всичко ще запустей. П. Тодоров, И, 74. Ах, Нягу-ле.. защо да не дойда.. Като чух3 ч$ убили Куцара, сърцето ми се обърна. И. Йовков, А, 127. 3. Към някого. Обиквам някого. Но-на първа вдигна очи, погледна Найдена и кротко му се усмихна. Погледна я и той, и сети, че в онзи миг сърцето му пак се обърна към нея. Г. Райчев, ЗК, 131. Не бойте се, чада мои, бог е с вас, ще пукне дяволът проклети, ще се обърнат към вас сърцата на всички добри люде, както са чисти и добри вашите сърца. Д. Талев, ЖС, 70. Обръщам / обърна дебелия <край>; обръщам / обърна другия край. Разг. Пристъпвам към строги мерки; почвам да действувам строго, да прилагам сила, бой. Най-напред преценявам човека, после с добро, един вид разяснителна работа за осъзнаване. Пък щом видя, че не върви по тоя начин, обръщам другия край. Ем. Станев, ПЕГ, 10. — Ще миря-сат ли тия комунисти? .. — Май ще трябва да обърнем дебелия край! — обади се друг стражар. Г. Караславов, ОХ III, 455. Обръщам / обърна други<я> лист; обръщам / обърна листа. Разг.; Обръщам / обърна другото листо; обръщам / обърна листото. Диал. Почвам да говоря или действам по съвсем друг начин, обикн. противоположен на досегашния. Тя отведнъж се досети, че не трябва да навира сега своето тегло, причинено от Ралчо. Затова обърна другия лист: — И защо, боже, са тия разправии, като всички ще идем в една и съща земя? Ст. Даскалов, СЛ, 131. — Не се оказа [Деню Възелът] на лице пак, г-н кмете. И колата му е на двора, кай, и брадвата му е на дръвника, а той не се оказа. — Ще се окаже, думам, ще се окаже и цял ще се покаже, ама кога обърна другото листо. Чудомир, Избр. пр, 267. Но те [народниците] имат друга своеобразна тактика: не могат ли отвори устата си за насилия, те обръщат

Грешка при създаване на миникартинка: Липсващ файл