ОБОРОТОМЕР 162 ОБОСНОВАН
деля, за да се разширят основните производствени и оборотни фондове. ВН, 1958, бр. 2082, 2.
ОБОРОТОМЕР м. Спец. Уред за измерване на оборотите на машина, механизъм и цод. Енергийният баланс настъпва тогава, когато оборотите на вала се установяват на един постоянен брой, който може да се контролира с помощта на оборотомер. М. Константинов, ТММ, 55. При някои кинос-нимачни камери електродвигателят е снабден с автоматичен регулатор на скоростите и с оборотомер. Й. Венов и др., К, 182.
ОБОРСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от обор. Разводи коня, върза го за халката на оборската врата и се залови да го отседли. К. Петканов, ОБ, 250. През широкия процеп на полуразрушения от бомбардировката оборски таван надничаше осеяното с едри звезди лятно небе. Васил не можеше да отмести поглед от него. Ст. Дичев, ЗС I, 223. В голямо оборско пространство се събирали над 600 коня. СбНУ ХЬУ, 193.
О Оборски тор. Органичен тор, смес от изпражненията на домашните животни и постелята им в обора. Торовете се делят на две основни групи — органични и минерални.. Към първата група се отнасят оборският и птичи тор, торфът. Д. Георгиев, ТЖР, 52. Торенето с оборски тор е едно от основните мероприятия за получаване на постоянни и високи добиви. ВН, 1955, бр. 200, 2.
ОБОРУДВАМ, -аш, несв., прех. Снабдявам предприятие, учреждение, офис и под. с необходимата за работа техника, мебелировка, инвентар; обзавеждам. Фирмата пое ангажимента да оборудва машиностроителния завод, оборудвам се страд.
— От рус. оборудовать.
ОБОРУДВАНЕ, мн. -ия, ср. Нежел.
1. Само ед. Снабдяване, обзавеждане на предприятие, учреждение, офис и под. с машини, уреди, инвентар и под. Специалното оборудване на кухненските блокове ще съкрати производствения процес в тях и ще се отрази благоприятно на вкусовите качества на храната. Отеч., 1977, кн. 10, 28.
2. Уредите, машините, мебелите, инвентара с които е обзаведено едно предприятие, учреждение, офис и под. Необходими са капиталовложения за модернизирането и обновяването на морално остарялото и износено оборудване. Отеч., 1977, кн. 10, 16.
ОБОРЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от обор. Направи напокон къдя излека оборче за телците, а на другата страна.., направи кочина на свинята. Т. Влайков, Съч. II, 292. И знаеш ли какво ми каза.. Че ти като председател на стопанството не си направил всичко необходимо да се построят просторни, хигиенични обори за добитъка, ами сте го оставили да се блъска в тясни, затъмнени оборчета, където кравите си трошат взаимно ребрата и си чупят рогата. ВН, 1960, бр. 2857, 4.
ОБОРЯ. Вж. оборвам.
ОБОСЕЯ. Вж. обосявам.
ОБОСНОВА. Вж. обосновавам.
ОБОСНОВАВАМ, -аш, несв.\ обоснова, -еш, мин. св. -ах, св., прех. Книж. Привеждам доказателства, изтъквам основания, аргументи в подкрепа на теза, мнение, позиция и под., които защищавам; аргументирам, мотивирам. Изминалият път ни даде възможност да изясним и уточним някои въпроси във връзка с живота на Апостола и още по-пълно да разкрием и обосновем неговата дейност. Ив. Унджиев, ВЛ, 7. Всеки манастир се е стремял да обоснове своите права и претенции преди всичко върху миналото и историята. Б. Пенев, НБВ, 46-47. Защо сега не взе да посочи едностранчивостта на идеите му? И по-пълно и системно да обоснове своите собствени възгледи? Т. Влайков, Съч. III, 42. обосновавам се, обоснова се страд. Размерът на отделните участъци земя за държавни, обществени и други нужди, разположението и границите им се проектират и обосновават от държавните учреждения и организации. М. Мичев и др., 3, Зб.
ОБОСНОВАВАМ СЕ несв.\ обоснова се
св., непрех. Книж. Привеждам доказателства, изтъквам основания, аргументи в подкрепа на мнението, становището си; аргументирам се, мотивирам се. Ей така, приказваме, приказваме, без да си противоречим и без да се обосноваваме, без да оборваме противното само защото не е наше. СбА-СЕП, 154. Щом чух „убийството“, веднага схванах, че и той — като всички — смята Яворова за убиец на жена си. За мен беше много любопитно как Радев ще се обоснове. М. Кремен, РЯ, 298.
ОБОСНОВАВАНЕ, мн. -ия, ср. Книж. Отгл. същ. от обосновавам и от обосновавам се. Една твърде голяма част от математическите знания, изучавани в училище, се отнасят до намиране и обосноваване на различни правила за решаване на определени математически задачи. Матем., 1965, кн. 6, 27. На А. М. Ляпунов принадлежи теоретичното обосноваване на закона на Га-ус за разпределение на случайни величини. Матем., 1968, кн. 5, 6.
ОБОСНОВАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от обоснова като прил. Книж. Който е подкрепен с доказателства, с аргументи; аргументиран, мотивиран. В театъра постъпваха годишно няколко десетки български пиеси от известни и неизвестни автори и за всяка от тях той [Яворов] беше длъжен да дава обосновано мнение. М. Кремен, РЯ, 497. Той [Можайски] направил няколко добре обосновани предложения за
