Page:RBE Tom11.djvu/97
ОБИТЕЛ СКИ 97 ОБИХОЖДАНЕ
по течението на реката стар път да самия Рилски манастир, прочутата историческа обител на България. Ив. Вазов, Съч. XVII, 56. Полутъмните килии на обителта неведнъж са давали подслон на хайдути и революционери. Й. Радичков и др., ГСП, 88. Със своя оскъден багаж и с пергаментовите си съкровища те [духовниците] тръгнаха да търсят светите обители. Д. Фучеджиев, Р, 101. — По дрехите виждам, че си божий служител, макар да не уразумявам що търсиш тука. От коя си обител и как те зоват? Ст. Загорчинов, ДП, 47. Някога в тоя пущинак, там, горе, дошъл монах да избира място за света обител и не се върнал вече долу. К. Константинов, П, 28. Мнозина поревновали на добродетелното негово житие и изволили да живеят при него, и като соградили церква при пещерата, направили обител (сиреч, жилище иноческо). Н. Рилски, ОМР, 17.
2. Прен. Място (сграда, помещение и под.), което някой обитава, където някой живее или пребивава; жилище. Недалеч от моята извънградска обител има магазин за хранителни стоки. Ем. Манов, В, 49. Исках да стана и да напусна таванската обител. К. Калчев, ДГН, 89. Хижичката на горския се намираше на една закътана припечена поляна,.. В тая дива обител,.., Марински ми разказа за тайната на бука. Н. Хайтов, ШГ, 267. Пъстрееха се цветя на всяка стъпка в такова изобилие, че се виждаха и от самия праг на моята обител. ВН, 1960, бр. 2658,
4. • Обр. Кръшни борове стан кръшен пре-кръшват, кръшни / борове сред горска обител. В. Марковски, ПЗ, 52.
ОБЙТЕЛСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Който се отнася до обител. Обителско имане.
ОБИХАЖДАМ, -аш, несвобиходя, -иш, мин. св. -их, св., прех. и (рядко) непрех. Остар. и диал. Обхождам, обикалям; оби-хождам. Обихаждали [заптиите] дърво по дърво, но нищо не могли да видят освен гнезда. Н. Хайтов, X, 266. Той ся толко погнуси на жената си, щото я прати на село,., дето щеше да умре от жалба, ако сестра й Гроздана не би имала милост да ходи често да я обихажда. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 422. Ти юначе, пофалаче, / ти ли ми са фал пофали / сношка ми вечер на кладенци, /.. / че си имал бързо коне, /../ за ден земя оби-хаждаш / и па си с вечер дом дохождаш? Нар. пес., СбАИ, 79-80. обихаждам се, обиходя се страд.
ОБИХАЖДАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от обихаждам и от обихаждам се; обхождане, обикаляне, обихож-дане.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОБИХВАНА. Вж. обихващам.
ОБИХВАЩАМ, -аш, несв.; обихвана, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд, обихва-нат, св., прех. Остар. и диал. Обхващам. — Хайде, драги... Обихвана с ръка раменете му и лекичко го придръпна след себе си. О. Василев, ЖБ, 90. Саморазвитие е да развива чловек сам себе си; то ся простира, та обихваща всички страни на чловеческото естество. Й. Груев, СП (превод), 235. обихващам се, обихвана се страд. Предметите, при които ся прилага наумът, съществуват отделно от самий нцум и само мислено ся обихващат от него. Й. Груев, КЛ (превод), 39.
ОБИХВАЩАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от обихващам и от обихващам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОБИХОДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Нежел. Всекидневен. Звателната падежна форма от прилагателните не се употребява редовно. Доста често, както в ооиход-ната книжовна реч, тъй също и в художествени съчинения, вместо нея се явява именителната форма. Л. Андрейчин и др., БГ, 100.
— От рус. обиходный.
ОБИХОДЯ. Вж. о бих о ж дам.
ОБИХОЖДАМ, -аш, несв.; обиходя, -иш, мин. св. -их, св., прех. и (рядко) непрех. Остар. и диал. Обхождам; обикалям. Аз излизах из разрушения и печален Сопот, въз-седнал върху здравото муле на Рачо Чоба-на, за да обиходя Стара планина. Ив. Вазов, Съч. XVII, 106. Аз имах крайното удоволствие да помиря велеечани, след което ходих да обиходя и няколко от околните села. П. Р. Славейков, БП II, XII. Тогава монах Петър бос и гологлав, опасан с въже и с кръста в ръка започенал даиобихожда с мъска по градища и села. Г. Йошев, КВИ (превод), 183. — Я си имам бърза коня, / бърза коня ветромгоня, / за ден света оби-хождам, / обихождам пак дохождам. Нар. пес., СбНУ XII, 3. обихождам се, обиходя се страд. Земята може да се, обиходи със същата бързина за един месец. К. Смирнов, 3, 12.
— Друга форма: обихаждам.
ОБИХОЖДАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от обихождам и от обихождам се; обхождане, обикаляне. Тия прекрасни места крият в себе си кръвожъдни и звероподобии человеци, коих самото старателно правителство едва може да възпре с частото обихождане на кърсердари. Ил. Блъсков, ИС, 99. Да се събере и проучи подобен материал из цялата наша страна изисква са доволно дълго време, обихожда-ния по разни страни и доста трошак. С. Веженов, Н, 1883, кн. 3-4, 309.
— Друга форма: обихажданс.
