Page:RBE Tom11.djvu/78
ОБИЖДАМ2 78 ОБИКАЛЯМ
ОБЙЖДАМ СЕ несв.; обйдя се св., непрех. Чувствам се със засегнато, накърнено честолюбие и изпитвам горчивина от нечии думи, постъпки; оскърбявам се, засягам се. Калугериците се поокопитиха от първото стресване, протестираха силно, обиждаха се, че ги подозират да крият в метоха човек, който е против царството. Ив. Вазов, Съч. XXII, 153. При друг случай тя би се обидила, би заплакала от яд, а сега, сякаш бял вятър духа из градините, тъй е радостна. К. Петканов, СВ, 67. — Честито, Щурче! — усмихна се той. Тя схвана подиг-авката и не се докачи. Реши да не се обиж-а от нищо и никого. Г. Стаматов, Разк. II,
48. Ако някой са обиждал от шегата, стигало само той да поищял и тоз час я прекъсвали. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 150.
ОБИЖДАМ2, -аш, несв.; обида, -еш и -иш, мин. св. -ох, прич. мин. св. деят. оби-шёл и обишъл, -шла, -шло, мн. -шлй, св., прех. Диал. 1. Обхождам. Рано в Света неделя отец Игнатий се метна на своето пъргаво врано конче,.., излезе из широките манастирски порти и се спусна надолу към полето да обиде ниви и ливади. Елин Пелин, Съч. II, 82. Дошъл трети ездник и обадил: посрещнал Рамадан бег своите връстници в сам Масър и бащини дарове получил, та тръгнал за Мека — свети места да обиди за мъдрост и здраве. А. Страшимиров, А, 195. Разумява се, че това насила подписване е станало и у другите градове, дето е обишел тоя кръвник. НБ, 1876, бр. 6, 23. "Байне ле Стоене, Стоене, / цялото стадо обидох, / моята майка не найдох — / дали я влъци изяле, / или я, байно, продаде? " Нар. пес., СбНУ XLVI, 77. Колко са звезди, / вакло ле, /толко съм язе / града обишъл, / дор-де съм нашел /хубава мома, / лика прилика. Нар. пес., СбВСтТ, 730. // За поглед — обхождам, оглеждам. Погледът му обиде всяка гънка насреща — чертаеше пътя, по който щеше да издебне козела стъпка по стъпка. Ем. Станев, К, 9-10.
2. Навестявам, наобикалям, наглеждам, спо-хождам. Най-напред отиде да обиди стареца. Намери го в леглото — мършав, с подуто око. А. Христофоров, А, 240. Втори път го видя в конюшнята, дето бе отишла да обиде любимия си кон. Д. Рачев, СС, 174. Иванчо са разхождаше по околните села;.. Сегиз-тогиз скритичко дохождаше, обиждаше къщните си, поутеши ги и пак са загубваше. Ил. Блъсков, ПБ II, 97-98. До своите кон възпрял, / сне шапка: бащин гроб дошел е да ооиди. К. Христов, ЧБ, 23. Зара-на щеш, синко, на път да отидеш, / през гора зелена мома да обидиш. Ив. Вазов, Съч. 11,95.
3. Опитвам, пробвам вкуса на нещо (питие, ястие и под.). А що беше Даника невеста, / слуга служи с Гюровата чаша, / нее малка, ни е яко голема, / дванаесе ока! / Никой не-ма чаша да отпие. /.. / — Я ми дайте тая чаша вино, / я да пивна да я обида! Нар. пес., СбНУ ХЫ1, 217. Обидох манджата. Н. Геров, РБЯ III, 296. обиждам се, обида се.
1. Страд, от обиждам2. — Аз още вчера ти казах, че ще трябва да се обидат ливадите и да се косят. Ц. Гинчев, ГК, 252. Всичките води,.., наричат ся океан и правят една из-пъкната повръхнина, по която може да ся обидат всичките целини. Д. Манчев, ЗПУ,
11. П. Взаим. Опитваме, пробваме силите си да се види кой е по-юнак, по-майстор на нещо; борим се, преборваме се. На еден цар му дошло писмо от некой друг цар. Со писмото го канел другийо цар,.., да излезит со войска да се обидат. Нар. прик., СбНУ XV, 107. „Бог те убил, люта змия, / дека да си, тука да си, / да се двама обидиме, / кой йе юнак над юнаци, / кой йе ала над алите.“ Нар. пес., СбНУ II, 20. — Е, тизе, мечко мръснице, / де ми сега да дойдеш, / да се двама обидеме, / чия ке да йе планина! Нар. пес., СбНУ ХЪШ, 403.
ОБЙЖДАМ СЕ несв.; обида се св., непрех. Диал. 1. Държа се, отнасям се с някого; обхождам се. С високите си пленници маке-донскийт цар са обишел с участие и уважение. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 244.
2. Прекарвам; поминувам, обхождам се. Във всякой случай в Москва можеш да ся оби-деш и без мене, като е там Сава Филаретов. АНГ 1,411.
ОБЙЖД АНЕ1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от обиждам1 и от обиждам се. — Кое ти наричаш лоши инстинкти? — .. — Например, всичко това, на което вие се възторгвате,..; подигравките с по-старите,.., обиждане другарите си. Ив. Вазов, Съч. IX, 51.
ОБИЖДАНЕ2, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от обиждам2 и от обиждам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОБИКАЛЯМ, -яш, несв.; обиколя, -йш, мин. св. -йх, и (диал.) обиколя, -иш, мин. св. -их, св. 1. Прех. и непрех., обикн. с предл. около, край. Като се движа правя, описвам един или повече пъти кръг някъде, около някого или нещо. Конят обикаля в кръг, а след него върви щгокара Митко, сестре-никът на Василя. И. Йовков, АМГ, 113. Тя [Белуна] се огледа наоколо, три пъти обиколи кошарата и нажалено почна да блее. А. Каралийчев, ПС I, 117. Беше самичък с брата си на двора; тук им доходя една такава мисъл: да ся качат на устието на кладенеца, та да ся опитат кой може по-добре да го обиколи. С. Радулов, НД (превод), 18. Ако са не спираме, но сё вървим напред направо, ний ще обиколим земята и ще додем на същото място, отдето сме тръгнали.
С. Бобчев, ПОС (превод), 7. Сянката обикаля около дървото. П. Р. Славейков, БП II, 153. Па се на оро улови/.., най се фанала
