Page:RBE Tom11.djvu/66
ОБЕСВАНЕ 66 ОБЁСНИК
3. Разг. В съчет. с г л а в а и под. — накланям напред и надолу при отчаяние, потиснатост и под.; оклюмвам, обвесвам, увесвам. Гор-кий, Добри, като вейка / глава си обесил, / както слана услани билка / бе ся умърлушил... / „Черни очи не отваря — / нищо не продумва.“ Ц. Гинчев, ДТ, 72. обесвам се, обеся се I. Страд. от обесвам. Когато го запитаха за Ханко, той [князът] се намръщи и каза, че следва да се обеси. А. Гуляш-ки, ЗВ, 640. II. Възвр. от обесвам (в 1 знач.). — „Недей се, либе, обесва / пред бащини ми дворове, /но иди, либе, но иди, / но иди, либе, сред село, / там да се, либе, обесиш. « Нар. пес., СбВСтТ, 674.
ОБЕСВАМ СЕ несв.\ обеся се св., непрех. Разг. Захващам се, закачвам се за нещо, за да вися; провесвам се, обвесвам се, надвесвам се. Знаела ли е Емилия да плува? Малко, а той самият [бащата] — никак., сигур-но се е обесвал на перилата с надежда да я види, прегърнала с две ръце някоя от подпорите. Ат. Мандаджиев, ЧЛНП, 36. Тя детски се обеси на врата му и го гледаше глезено в очите. Ив. Вазов, Съч. XII, 76. Окуражен от усмивката на мъжа, аз се обесих на другата му ръка. Б. Райнов, ТП, 21.
О Обесвам / обеся нос. Разг. Изпадам в отчаяние, потиснатост, изгубвам самообладание, кураж; унивам. — Ако ние не можем да спасим България, никой вече няма да я спаси. Но е още рано да се отчайваме. Горе главата! Не прилича на вас, вдйна, да обесвате нос. Европа, ротмистър, няма да ни остави. Ем. Станев, ИК III и IV, 537. — Хайде, горе главата! Обесил си нос като бабичка. Др. Асенов, СВ, 8. Обесвам се / обеся се на врата (шията) на някого. Разг.
1. Натрапвам се на някого да се грижи за мене, да ме издържа материално. Не е ли да дожалее чловеку да гледа някого си, който много работил и много спечелил, а защото требил всичко, что изкарвал, на старост да ся обеси на врата на своите силили да е в неволя да живее на чужд гръб? И. Груев, СП (превод), 213. 2. За жена — принудително заставям някого да се ожени за мене, натрапвам му се за съпруга. Обесиха ми се циганите на клепките. Диал. Доспа ми се. — Мамо, май ти се обесиха циганите на клепките. Я стани, стани, та си легни. Кр. Григоров, ПЧ, 65.
ОБЕСВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от обесвам и от обесвам се. Заптиите избутаха извън Бачо Киро. Съдът подписа смъртна присъда чрез обесване. Д. Марчев-ски, ДВ, 210. В защита на жертвите излязоха мнозина от най-добрите синове на народа — писатели и публицисти.. Но кланетата, обесванията и разстрелите., не можеха да се скрият от външния свят. Мл. Исаев, Н, 117.
ОБЕСЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от обеся като прил. 1. Който е умъртвен чрез обесване. По-нататък на една громадна суха бука виси обесен човек. Елин Пелин, Съч. V, 19. А е пусто Влашко е другарят на обесения апостол, бил нему подкрепа, както и той на него. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 18.
2. Като същ. обесеният м., обесена(та) ж., обесени(те) мн. Човек, който е умъртвен чрез обесване. Хуморът стои над закона — той е по-силен от него. Обесеният може да се надсмива над палачите и над закона. Ал. Гетман и др., СБ, 322. Методиев е зъл и нетактичен човек. Нима не знае, че в къщата на обесения не се говори за въже? М. Мар-чевски, П, 151. Под краката на обесените се люлееше хоро, шумно и безгрижно. Ст. Загорчинов, ДП, 342.
ОБЁСЕНИК, мн. -ци, м. Остар. и диал. Обесник. — Ем заете ли кой е направил това? Ифтимичина обесеник Тичо. Т. Влай-ков, НУ, 219. — Аз като идех още за София, като депутация, да молим онзи обесеник да не си дава оставката, още тогава., разбрах, че не си е келепир да бъдеш опозиция. Ал. Константинов, Знаме, 20. — Аман от тоя обесеник! — викаха съседките на майка му. Ил. Блъсков, КУ, 4. Един обесеник живял час и половина висящиц на бесилката, защото въжето не било пристегнато добре! НБ, 1876, бр. 19, 74.
ОБЁСЕНИЦА ж. Остар. и диал. Обес-ница.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОБЕСЙЛНИК, мн. -ци, м. Остар. Обесник. Чаттергона отпратили от училището майци му със забележка, че той е такъв глупавиобесилник, чтото никак няма да го бъде. Й. Груев, СП (превод), 287. Ние си ги добре знаем, кои са тия обесилници — нъ нека знаят и тии, че ние сме по-яки, та щем ги смажем. КН, 1873, кн. 4, 25.
ОБЕСИЛО, мн. -а, ср. Остар. Бесило, бесилка. Истина, че чувам някои си дебелаци да шушукат около мене:»., този е безче-ловечний Губетта.. отрова, обесило за него!“ К. Величков и др., ЛБ (превод), 15. След три месеца, гледам, докторът обесен. Минувам край обесилото и, като го видях, натиках си в носа емфе. Н. Бончев, Р (превод), 44.
ОБЕСНИК, мн. -ци, м. 1. Разг. Неодобр. Руг. Безделник, пакостник, нехранимайко, обесеник. В залата има пет или шест не-постлани маси. В ъглите — неизбежните машинки за игра на коне и футбол, край които стърчат няколко млади обесници. С. Северняк, П, 396. — Ти горе ли си? Слизай бе, обеснико! Боже, къде се е покачил! П. Велков, СДН, 29. Тежки майчини думи паднаха върху главата й. —Да беше умряла, по-хубаво щеше да направиш, а не да вкарваш в къщата ни тоя обесник! — Той ми е мъж, а не обесник. Голяма работа станало, че е очистил един поганец! К. Петка-
