ОБЕЗЛЕСЯВАНЕ 44 ОБЕЗЛЮДВАНЕ
една планинска река се строи водносилова каскада, да се обезлесява водосборният й басейн, да се превръща тя, реката, в река поройна! Н. Хайтов, ШГ, 258-259.
ОБЕЗЛЕСЯВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от обезлесявам и от обезлесявам се. Хищническото използуване на горите., довежда до обезлесяване, ерозия на почвата. Биол. IX кл, 1981, 64.
ОБЕЗЛЙСТВАМ, -аш, несв.; обезлистя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Лишавам растение от листата му, унищожавам или премахвам листата на растение; обезлистявам, обезлистям. Чемширите съхнеха; гъсеници обезлистваха овошките и целият двор имаше вид на нещо вехто, изоставено и запустяло. Г. Райчев, Избр. съч. И, 202. Към тази категория вредители принадлежи напр, гъботворката, чиито гъсеници масово изгризват листата на дърветата и могат да обезлистят цели гори. Пр, 1952, кн. 5, 80. Студеният есенен вятър огъваше и обезлистваше пожълтелите дървета, обе-злиствам се, обезлистя се страд.
ОБЕЗЛЙСТВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от обезлиствам и от обезлиствам се; обезлистяване, обезлистяне, дефолиация.
ОБЕЗЛИСТЙТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Спец. Химически препарат, с който се на-прашват или напръскват листата на растения с цел да се предизвика преждевременното им опадване; дефолиант. Самолети разпръскват над джунглата обезлистител.
ОБЕЗЛИСТЯ. Вж. обезлиствам, обезлистявам и обезлистям.
ОБЕЗЛИСТЯВАМ, -аш, несв. (разг.); обезлистя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Обезлиствам, обезлистям. обезлистявам се, обезлистя се страд.
ОБЕЗЛИСТЯВАНЕ, мн. -ия, ср. Разг. Отгл. същ. от обезлистявам и от обезлистявам се; обезлистване, обезлистяне, дефолиация. Памуковите насаждения се подлагат на изкуствено обезлистяване, за да се улесни прибирането на суровината.
ОБЕЗЛЙСТЯМ, -яш, несв. (разг.); обезлистя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Обезлиствам, обезлистявам. — Кажи ми, како, наистина ли не любиш още? (Милка обезлистя едно цвете). Ив. Вазов, Съч. XXI, 112. обезлистям се, обезлистя се страд.
ОБЕЗЛЙСТЯНЕ, мн. -ия, ср. Разг. Отгл. същ. от обезлистям и от обезлистям се; обезлистване, обезлистяване, дефолиация.
ОБЕЗЛИЧА. Вж. обезличавам.
ОБЕЗЛИЧАВАМ, -аш, несв.; обезлича, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Правя някой или нещо да загуби своя духовен облик, личностните си качества, лишавам го от индивидуалност или от възможност да я прояви. Чехов е от внимателните, от грижовните учители, които не се натрапват, които не обезличават своите ученици, а търпеливо ги насочват към развиване на индивидуалните склонности, към смела творческа изява, към самостоятелност. В. Йосифов, Избр. тв I, 135. Тая жена носи покварата в жилите си и в кръвта си! Тя съвсем ще те обезличи! Д. Калфов, Избр. разк., 352. Ла-кейството унижава човека, то уронва човешкото достойнство.. — твоето достойнство като човек потъпква то, обезличава те. Т. Влайков, Съч. II, 173. Винаги по-силният подчинява по-слабия, обезличава го и го превръща в свое повторение. Бл. Димитрова, Лав., 219. обезличавам се, обезлича се страд.
ОБЕЗЛИЧАВАМ СЕ несв.; обезлича се
св., непрех. Загубвам индивидуалните си личностни черти, лишавам се от възможност да се проявя като самостоятелна личност. Поетът трябва да притежава и да развива у себе си способността да се извисява над себе си, не да се обезличава, а да издига личността си до онова състояние, на което всеки от нас би могъл да открие себе си в поета. Г. Джагаров, КЖ, 54-55. Разбира се, той няма да стане танцьор, но може да потъне в някоя такава яма, да се обезличи... Да престане да се чувства горд, свободен. Ал. Бабек, МЕ, 261. Под това влияние изнемогва, увяхва животът на жената в Гранде, тая безропотна неволница., се обезличава. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 190.
ОБЕЗЛИЧАВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от обезличавам и от обезличавам се. Тази неизвестност беше още по-страшна, по-неизследвана, без ни една светлинка, тъй че той изпита чувство на някакво пропадане, изчезване и пълно обезличаване. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 402. У нас има достатъчно наивници, които мислят, че ратуват за идеала на нашето време, като се прикомандироват към войнството на Карл Маркса, ратуващо за обезличаване на человека. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 178.
ОБЕЗЛЮДВАМ, -аш, несв. (остар.); обезлюдя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Обезлюдявам1, обезлюдвам се, обезлюдя се страд. Ако се обезлюдва Турция от борци християни, ние питаме, на кого се завещава християнството в широките провинции на отоманската империя? БД, 1909, бр. 24, 1.
ОБЕЗЛЮДВАМ СЕ несв. (остар.); обезлюдя се св., непрех. Обезлюдявам се.
ОБЕЗЛЮДВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. Отгл. същ. от обезлюдвам и от обезлюдвам се; обезлюдяване. Раковски, който съг-леждаше с право голяма опасност за България от всяко обезлюдване, с всички сили се противопостави на емиграцията в Русия. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 360.
