Page:RBE Tom11.djvu/43

ОБЕЗКРЙЛЯНЕ 43 ОБЕЗЛЕСЯВАМ

ОБЕЗКРЙЛЯНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от обезкрилям и от обезкрилям се; обезкриляване.

ОБЕЗКРЪВЯ. Вж. обезкръвявам.

ОБЕЗКРЪВЯВАМ, -аш, несв.; обезкръвя, -йш, мин. св. -йх, се., прех. 1. Премахвам кръвта от месото на убито или заклано животно.

2. Прен. Намалявам, изчерпвам силите или възможностите на някого или нещо; изтощавам. Стъписаха се робите.. Сякаш в че-рибашията се беше събрала цялата безкрайна, неумолима сила, що от векове тъпчеше и мелеше, осакатяваше и обезкръвява-ше българския род. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 196. Едно въстание, за каквото говорят водачите на организацията и за което готвят народа, ще донесе само страдания, разрушения и смърт. Ще дадем излишни жертви, ще настъпят немотия, глад, ще обезкръвим народа си. Д. Спространов, С, 79-80. • Обр. Бягството от селата към града полека-лека обезкръвяваше родната земя. Ст. Даскалов, СЛ, 45. обезкръвявам се, обезкръвя се страд.

ОБЕЗКРЪВЯВАМ СЕ несв. \ обезкръвя се св., непрех. За част от тялото — оставам без кръв или с по-малко от нужното количество кръв. Вълнувах се. Аз и друг път съм напускал родината, но не със самолет.. На вид бях уж спокоен., гледах как придвижват с моторната количка багажа и все пак чувс-твувах, че лицето ми се обезкръвява. Г. Велев, КВА, 13. Долната му устна, каквато беше отпусната, със синкави краища, още повече се обезкръви, потрепера. Н. Нинов, ЕШО, 117.

ОБЕЗКРЪВЯВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от обезкръвявам и от обезкръвявам се. Обезкръвяването на месото от делфин трябва да става веднага след улова. Пр, 1954, кн. 1, 36. Самото клане представлява умъртвяване на животните чрез обезкръвяване, т.е. чрез изпускане на кръвта вън от тялото. П. Даскалов и др., ТК, 140. 06-щоделците издигат в своя плаформа мрачни проклятия за бъдещето на Пловдивската партийна организация. Предричат й най-скорошно самоликвидиране.. обезкръвяване. К. Странджев, ЖБ, 96.

ОБЕЗКУРАЖА. Вж. обезкуражавам.

ОБЕЗКУРАЖАВАМ, -аш, несв.; обезкуража, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Лишавам някого от кураж, от смелост, решителност, самообладание; обезсърчавам, разколебавам. Противоп. окуражавам. „Временните неуспехи никога не трябва да стряскат и да обезкуражават ръководителя.“ Сл. Трънски, Н, 107. Най -голямо внимание трябва да се обърне на селата, към селските ни бунтовници, които като по-прости и неразвити, една най-малка несполука е в състояние да ги обезкуражи и да ги накара да сложат оръжия. 3. Стоянов, ЗБВ II, 64. Една дума им стигаше да убият една млада неукрепнала душа, да обезкуражат един неуверен в себе си юноша. Ив. Вазов, ПЮ, 33. Костадин се надяваше да уреди работата главно чрез стареца, с когото отдавна не беше се виждал, но глъчката в кръчмата и враждебното държане на младия селянин го обезкуражиха. Ем. Станев, ИК, I и II, 468-469. обезкуражавам се, обезкуража се страд.

ОБЕЗКУРАЖАВАМ СЕ несв.; обезкуража се св., непрех. Изгубвам кураж, смелост, решителност, самообладание; обезсърчавам се, разколебавам се. Известието, което очаквали, не идело и те се безпокоели и се обезкуражили. Ив. Вазов, Съч. XXV, 188.

ОБЕЗКУРАЖАВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от обезкуражавам и от обезкуражавам се. Аз мислено се повръщам в тия героически и тежки времена, когато подир небивалия подем на народния дух пред въстанието, настана общо обезкуражаване след неуспеха му. Ив. Вазов, Съч. XVII, 159. Така ще се избегнат излишните смущения, депресията, обезкуражаването, обезценяването и на действителни ценности. В. Йосифов, Избр. тв I, 56.

ОБЕЗКУРАЖЙТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който обезкуражава; обезсърчителен. Павел отправи прошение до руския представител в Цариград да се погрижи за издирването на заточеника, но отговорът бе обезкуражителен — от направената справка не бяха открити никакви следи. Гр. Угаров, ПСЗ, 19. Отговорът на пашата бе колкото суров, толкова и обезкуражителен: — С войска не разполагам, затова няма да ви пратя. Г. Караиванов, П, 14.

ОБЕЗЛЕСЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от обезлеся като прил. По който горите, дърветата са изсечени, унищожени; оголен. Много често на обезлесените места почвата е свлечена от дъждовете и пороите. Н. Хайтов, ПП, 12 .А пред нас обезлесени / равнини и хълми. Н. Лилиев, С 1932, 28.

ОБЕЗЛЕСЯ. Вж. обезлесявам.

ОБЕЗЛЕСЯВАМ, -аш, несв.; обезлеся, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Лишавам напълно местност от горски насаждения, гори; оголвам. Те [куцовласите] имали обичай да опожаряват горите, за да имат просторни пасбища за овцете, и по тоя начин застрашавали да обезлесят цялата планина. Н. Хайтов, X, 49. Мястото беше обезлесено. Само няколко отделни дръвчета зеленееха тук-там. К. Константинов, Избр. разк., 74. обезлесявам се, обезлеся се страд. А може би., трябва да се каже,., на тия, дето изсичат гората: че е дивотия, когато върху