Page:RBE Tom10.djvu/1243
нюансирани взаимоотношения. М. Кол накова, П, 83. Човек не знае на какво повече да се възхищава — дали на топлотата на тона,., или на изразителната кантилена, на чудно нюансираната фразировка. НК, 1958, бр. 3, Зч
НЮАНСЙРАНЕ, мн. -ия, ср. Книж. Отгл. същ. от нюансирам и от нюансирам се. Ръкиписите показват доста поправки и то най-вече допълнения и прибавки, твърде и твърде рядко се срещат заменения на една дума с друга — и то не за нюансиране на израза, а за по-голяма яснота в смисъла. П. П. Славейков, Събр. сън. VI (1), 150. Думата какво не означава:.. И после тя е спо-собна на хиляди превъплъщения и нюансирания — в зависимост от думите, с които я свързваш. СбАСЕП, 531. Павел .. е убедителен с по-богатото нюансиране на образа, материал за което актьорът е получил и от сценария. ВН, 1958, бр. 2025, 4.
НЮАНСЙРАНО нареч. Книж. С нюанси, с отсенки. Близостта до народния живот [у Вазов] проличава и в богатството на езика, с който са предадени внушително и нюансирано мисли и чувства. Г. Цанев, СИБЛ, 145. Преходите във вътрешното развитие на образа са предадени нюансирано и водят постепенно до драматичната кулминация в края на второто действие. ВН, 1960, бр. 2607, 1.
НЮАНСЙРАНОСТ, -па, ж няма, ж. Книж. Отвл. същ. от нюансиран; нюанси-овка. Психологическо обосноваване и ху-ожествена нюансираност на характерите няма и у Каравелов (освен донякъде в Бъл-гаре от старо време). Г. Константинов, ПР, 29-30. Начинът на изпълнение, качеството на звука, тембровата нюансираност и др. са предварително определени от аналитичния ум на диригента. ЛФ, 1958, бр. 11, 3. Смесеният хор се показа като добре балансиран, стегнат и дисциплиниран състав, на който би могло да се пожелае достигане на още по-голяма звучност, нюансираност и динамика в изпълнението. ВН, 1962, бр. 3290, 4.
НЮАНСИРОВКА ж. Книж. Нюансираност. Като че нарочно в тия две строфи беше целият зрял Бунин — неговата безпределна, неутолима, радостна и мъдра обич към живота, неговата несравнена бистрота, нюансировка и строгост в езика. К. Константинов, ППГ, 347. Това, което важи за дребния собственик в Троян, важи и за занаятчията в Габрово, й за радомирския дюкянджия или за сливенския терзия със съответната нюансировка: Е. Каранфи-лов, Б III, 286. Едно от най-важните изразни средства в музиката е степенуването на тоновата сила, т.е. динамиката' или нюан-сйровката. Св. ЧеТриков, ОУМ, 48. Установи се, че Вазов има най-богат речник, както по обем, така и по нюансировка в значенията — служил си е с 45 000 отделни думи. Ст. Романски, ОФ, 1950, бр. 1809, 4.
— Рус. нюансировка.
НЮЙОРКСКИ, и-а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до Ню Йорк, град в САЩ. Най-темпераментни бяха хората от една маса, където мъжете нямаха нюйоркски вид. Те бяха плещести, с къси вратове, силно обгорени лица и рошави коси. Приличаха на южняци. Г. Белев, КВА, 93-94.
НЮЙОРКЧАНИН, мн. нюйоркчани, м. Лице, което е родено или живее в Ню Йорк, град в САЩ. За много нюйоркчани гигантските размери на града са предмет на безмерна гордост, на самохвалство и гигантомания. Л. Мелнишки, ПП, 124. [Тук] се намира паркът .. със стари избелели пейки, на които седят бедни хора и с един фонтан, който събужда илюзията — както казват нюйоркчани, — че разпръсква вечерния задух на горещите августовски дни. ВН, 1960, бр. 2631,4.
НЮЙОРКЧАНКА ж. Жена, която е родена или живее в град Ню Йорк.
НЮНЮРЕНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от нюнюря и от нюнюря се; глезене, галене.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НЮНЮРЯ, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Глезя, галя. нюнюря се страд. НЮНЮРЯ СЕ несв., непрех. Диал. Глезя се, галя се. Детето се нюнюри. Н. Геров, РБЯ III, 287.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НЮРНБЕРГСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до Нюрнберг (град в Германия).
О Нюрнбергски процес. Истор. Съдебен процес над главните военни престъпници от Втората световна война, разглеждан от международен военен трибунал през 1945-1946 година в германския град Нюрнберг.
нютон м. Физ. Единица мярка за сила, равняваща се на силата, която придава на тяло с маса 1 кг ускорение 1 м/сек2. Един джаул е работата на сила един нютон при преместване на тялото на разстояние един метър по посоката на силата. Физ. IX кл, 1965, 96.
— Англ. от собств.
НЮТОНОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до английския физик, математик и астроном Исак Нютон. Нютонов музей.
2. Спец. За откритие, явление, формула, процес и под. — който е направен, открит от Исак Нютон. Според класическата механика (под класическа механика се разбира нютоновата механика) в природата има сигнали, които се разпространяват с безкрайна скорост. Д. Факиров, ТА, 47. Да разгледаме нютоновия рефлектор, при който обективът е вдлъбнато параболич-но огледало с големи размери, поставено в дъното на широка тръба. Физ. XI кл, 117.
