зов, Съч. XIV, 161. Неусетно Еньо се намери на първата своя нива,.., роена от ноще-шния дъжд. Елин Пелин, Съч. III, 110. Jly-канчето се сгледа за познати,.. Неговият нощешен хазяин ту влизаше, ту излизаше навън и чакаше някакъв големец. В. Неш-ков, Н, 368-369.
НОЩЙЦА ж. Диал. Умал. от нощ. Че я дочува чумата /и тя Цветанка улови. /Лежала Цвета, лежала, / три дни и три нощи-ци. Нар. пес., СбВСтТ, 353. Цялата нощица съм седяла да те чакам. БД II, 119.
НОЩНИЦА ж. Подобна на риза, обикн. дълга женска (рядко мъжка) дреха за спане. Вечерта в спалнята си намерих метната на леглото една копринена нощница, украсена с румънска народна шевица. А. Кара-лийчев, ПГ, 175. Тя ставаше, взираше се дълго през отворения прозорец, ослушваше се... И тогава пак сядаше по нощница на леглото. Цв. Ангелов, ЧД, 52. Жена му стоеше до леглото в нощница, наметната с бял шал, с бяла нощна шапчица на главата. М. Марчевски, П, 118. Беба успява да се наложи .. и в някакво малко ателие накрай града започват да се шият със светкавична бързина копринени пижами, копринени нощници. Св. Минков, РТК, 110.
НОЩНЙЦА ж. Диал. Нощна болест или зъл дух.
— От Т. Панчев, Дош>лнение на българския речник от
H. Геров, 1908.
НОЩНИЧКА ж. Умал. от нощница, малка нощница, обикн. за дете. Момченцето бе само по нощничка — тъй както се бе измъкнало от леглото си. Д. Калфов, Избр. разк., 347. Като отвори очи, гостенката видя напреде си едно три-четири го-дишно момиченце по нощничка. А. Кара-лийчев, С, 264. Петьо обличаше нощничка-та си и погледна към стената: сянката сякаш и тя се обличаше. Л. Галина, Л, 120.
нощови само мн. Остар. и диал. Нощви. Страхотията маса на реката повлича всичко по пътя си:.., кочини, даями, стари нощови, бабички с посивели коси. 3. Сребров, Избр. разк., 195. Отстъпих в една малка стаичка или хаят, без прозорци, в която се намираше едно друго като брашно, нощови, бачевки и пр. 3. Стоянов, ЗБВ
I, 295. В тиято къщи в пруста беше огнището, гдето си готвеха: тук и котлите с вода, качките за зеле, пипер с брашно, но-щовите и всякакви къщни натури. Р. Блъс-ков, СбНУ XVIII, 553. За ръка я [момата] водеше, / за ръчица десница; / отдалеко викаше: / „На ти, мане, отмяна! / Отмяна да та отмени: /от белите бакрачи, / от тежките ватали, / от дълбоки нощови.“ Нар. пес., СбГЯ, 244.
— Други (диал.)форми: ношковй.нъщовй.
нощовици само мн. Диал. Умал. от нощови.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НОЩУВАМ, -аш, несв., непрех. 1. Прекарвам нощта, спя нощем някъде; преспивам. Тая подземна стая служеше за писалище и работен кабинет на всички апостоли и агенти, които нощуваха тайно в дома на баба Тонка. Ив. Вазов, Съч. VI, 69. Носех една голяма китка кокичета и теменужки като подарък на момичето на кръчмаря, у когото щях да нощувам. Н. Попфилипов, РЛ, 68. Рашко свърши работата си в Одрин, но веднага не се върна назад, а се отби на гости у бай Пенко и остана при него да нощува. К. Петканов, ЗлЗ, 73. На Витоша стояхме пет дни. Нощувахме в гората над Планинец и редовно взимахме мляко от един овчар, който пладнуваше стадото си близо до нашия бивак. М. Гръбчева, ВИН, 255. // За човек или предмет — оставам, престоявам през нощта някъде. Срещу Сур-ваки момите напълнюват едно бяло бакра-че, тургат пръстените си във водата, дето ги оставят да нощуват. Ил. Блъсков, МК, 1883, кн. 4, 35. • Поет. Нощ нощувам. Ден денувам — кътища потайни, / нощ нощувам — пътища незнайни. П. К. Яворов, Съч. I, 62.
2. Остар. Спя през нощта. Той беше облякъл шареното късо турско елече на жена си и .. беше нахлузил шапката, с която нощуваше. Ив. Вазов, Съч. VII, 21-22. Ей, дружина! Честита година! / Чес дал Господ кому както знае, /.. / калугери, леко да нощуват. П. Р. Славейков, НМК, 73-74. нощува се безл. Ще се наложи тук да се нощува.
— Други (диал.) форми: ночевам, нокевам,
нокювам.
НОЩУВАНЕ, мн. -ия, ср: Отгл. същ. от нощувам; нощувка. Полицейските власти са уведомени, че пристигат стотина български туристи и те са се разпоредили вече да ги настанят за нощуване. Ал. Константинов, Съч. I, 99. В приюта за нощуване на бездомници холандецът водй продължителен разговор с две тайнствени лица. А. Каралийчев, НЧ, 142. За нощуване отвеждах гостите в най-горните стаи,.., гдето ветрееха пушени риби и се сушеха ароматни жълти дюли. Ст. Загорчинов, ЛСС,
15. Сградата е двуетажна, каменна, с таванско помещение, пригодено за нощуване.
— Друга (диал.) форма: ночеване.
НОЩУВКА ж. 1. Преспиване през нощта; нощуване. Откакто прекараха железницата, селяните опразниха ханчето. Да се пътува с влака беше по-удобно и по-бързо и не се правеха излишни разноски за коне, за нощувка. Ив. Планински, БС, 10. Във всяка къща настаняваха за нощувка тия народни солдати — стеснителни, угнетени от съзнанието, че са притеснили домакините. Ем. Станев, ТЦ, 126. Тишина .. От време на време на дворищата прелитат ято врани, но те не грачат, защото са загрижени за топла нощувка. И. Петров, НЛ, 7.
