наш, Магелан се условил с командирите на другите кораби за необходимите денни и нощни сигнали и предписал порядок на пла-ванието. Знан., 1875, бр. 18, 285. Нощен полет. Нощна прожекция. Нощна програма. Нощна смяна.
3. Който работи, изпълнява някаква служба през нощта. При моста пред Гороломов и Методи се изпречиха двама души с ямурлуци и с пушки. Беше нощната стража. И. Йовков, ПГ, 147-148. Завчера той ходил до Каршиека и намерил нощните пазачи, че спят полупияни пред един дюкян. С, 1872, бр. 40, 318. // За животно, насекомо — който става активен, който излиза на лов през нощта. Умът му гореше и мислите му постоянно се връщаха към едно и също нещо, подобно на нощните буболечки, коцтои налитаха върху пламъка на лампата. Й. Йовков, Ж 1945, 189. Безшумно прелитат над тръстиката и нощните чапли. В. Бешов-ски и др., ЕП, 20.
4. Който е предназначен за използване нощем, през нощта. Затърси по разните кутии, най-после отвори чекмеджето на Ани-ното нощно долапче и вместо копче, намери едно смачкано писмо. М. Грубешлиева, Т1П, 94. Нощен крем. Нощна лампа. Нощно гърне. Нощна риза.
О Нощна птица; нощно пиле. Разг. Пре-небр. 1. Човек, обикн. млад, който води лек, разпуснат нощен живот. Лулу бе също от нощните птици и за него сутрешен вестник беше вечерният. Б. Райнов, ДВ, 158. В милионния град има твърде много проститутки,.. И бездомници и нощни птици. Кр. Белев, 3, 81. 2. Човек, който не спи нощем поради служебни или други задължения или поради предпочитания да чете, учи, твори през нощта. — Къде сте тръгнали нощно време! Филчо се усмихна на овчаря, изправи пушката си до стената и отговори: — Работата ни е такава. Ние сме нощни пилци! К. Петканов, X, 130. Нощно време. През нощта; нощем. Рекъл й, че ща й даде млогу пари, ако изпита убаво и му каже как може да влезе нощно време дето спи царят. Нар. прик., СбНУ XI, 103.
НОЩЕНКА ж. 1. Вид пеперуда, която се активизира вечерно и нощно време и обикн. нанася големи вреди по селскостопанските растения. През периода 1960-1970 г. .. листната маса на цвеклото редовно се унищожаваше от ларвите на зелевата но-щенка. ПЗ, 1977, кн. 2, 32.
2. Само мн. Зоол. Семейство широко разпространени нощни пеперуди, обхващащо около 20 000 вида, обикн. оцветени в сиво или кафяво, които нанасят големи вреди на селскостопанските и горските култури. Noc-tuidae.
НОЩЕС нареч. Разг. 1. През миналата нощ. Нощес бе паднал сняг и побелил тревите и клонете на дърветапш. Ив. Вазов, Съч. XXII, 143. Тая сутрин нито едно момиче не се появява на чардака, сякаш всички бяха измрели нощес. Ем. Станев, ТЦ, 12. Нощес думите му сами идваха и началникът, притиснат от неговата логика, гък не можа да каже. М. Марчевски, П, 234. Аз не съм болен, неволен — / нощес лош сън съм сънувал, / в морето риба ловяхме. Нар. пес., СбНУ I, 76.
2. През следващата нощ, през нощта, която ще настъпи след този ден. Той запали малката тенекиена печка, премете пода и приготви леглата за нощес. Ем. Станев, ПЕГ,
29. Брауншвайг се поклони на всички, оттегли се към стаята в кулата, където му бяха предоставили възможност да спи нощес. Д. Добревски, БИ, 283. — Ти се прибери! Ако нощес срещна агнето, ще го упътя към воденицата. А. Каралийчев, ПС I, 118. Сега е ден, та може да тя видят, затова скрий ся в тоя камъндак и аз нощес ще дойда, да тя пропусна. Дун., 1866, бр. 55, 1. Нощес ща да я накарам / нова песен да ми по-пейе, / и хоро да ми поиграй. Нар. пес., СбНУ XXVII, 270.
О <И> днес и нощес. Диал. Ден и нощ, <и> денем и нощем; дене и ноще, деня и нощя, деня-нощя. — Бре, ой те тебе, Банко гемед-жи, /ти като стоиш и днес и нощес /и днес и нощес из тих бел Дунав, / ти чувал ли си риба да свири. Нар. пес., СбВСт, 376.
НОЩЕСЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. Нощешен. Тоз час разбрахме характера и размера на нощесното нещастие. Ив. Вазов, Съч. VIII, 156. Основателно се безпокояха другарите след нощесното ни блъскане нагоре-надолу и след зараншното осъмване край селото. П. К. Яворов, ХК, 148. Нощес-ният дъжд е напоил земята и въздухът е хладен от предесенната влага. 3. Сребров, Избр. разк., 245. Ето, героят вече знае, че нощесната акция е негово дело, знаят вероятно и други. Ст. Мокрев, ЗИ, 207.
НОЩЕСКА нареч. Разг. Нощес. — Добре сме уж, ами детето нощеска го заболя главичката, та додох да ти поискам да ми сипнеш во филджана малко светена водица. Т. Влайков, Съч. I, 1945, 214. — Ако ще ходите някъде нощеска, гледайте да бъде по-далеч, ей в ония стърнища. Л. Стоянов, X, 84. Грим: — Плодовита тая година. Моор: — Но нощеска може град да удари и сичко в корен да убие. Н. Бончев, Р (превод), 67. — Немой, Богич, немой, мой стопанин, / не жени си два сина заедно! / Нощеска съм зъл сън сънувала. Нар. пес., СбНУ XLIII, 385. Зазидал ми е майстор Ма-нойло, / що днеска зида, нощеска пада. Нар. пес., СбВСтТ, 350.
— Други (диал.) форми: ночгска, нок5ска.
НОЩЕШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил. Който е станал, извършил се е през миналата нощ; нощесен. В нощешното събрание бяха решили да дигнат бунта преди пристигането на Чокевите сили. Ив. Ва
