Page:RBE Tom10.djvu/1193
Скоро Франклин са научи как да работи със сечивата на различните занаяти .. Бащата са реши да го направи ножар. С. Боб-чев, ЖФ (превод), 12.
2. Жарг. Човек, който е склонен често да употребява нож срещу другите, който умее изкусно да борави с нож. Пази се и не го ядосвай, защото е ножар и всичко може да се случи.
НОЖАРНИЦА ж. Работилница за ножове.
— От Л. Андрсйчин и др., Български тълковен речник, 1956.
НОЖАРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил.
1. Който се отнася до ножар, който е свързан с ножар. В далечното минало селото е било прочуто с ножарския си занаят. М. Гловня и др., Р, 134.
2. Който се отнася до нож, който е свързан с производство на ножове. Колкото за дръ-воделските и ножарски изделия габровски, те са и у нас, и повън познати. Ч, 1871, бр. 15, 460. Ножарска работилница. Ножарска промишленост.
НОЖАРСТВО, мн. няма, ср. Занятие, професия на ножар. В една или друга степен до по-висока форма на производство стигат и редица други занаяти,..; обущар-ството, железарството, от което кожарството и ковачеството давали най-големи доходи. Ив. Унджиев, ВЛ, 15. Вторият клон за народния поминък., е занаятчийството,.. По-важните занятия., са: аба-джийство, гайтанджийство, обущарство, чехларство, налбантство, кожарство,., и др. А „България“, 57.
НОЖЕ, мн. -та, ср. 1. Диал. Умал. от нож; малък нож, ножче. Отворил чичо Ди-шо и в ръце държал пушката, а в уста — ячко коледарско ноже. И. Вълчев, РСЗ, 161. Един седнал турски и си дялка нещо с чело-пешкото ноже. Т. Влайков, БСК II, 176. Фергюсон с едноипросто ноже издяла много хубави нечта. Й. Груев, СП (превод), 86. Стоян си пояс разпаса, / влашко си ноже отбоде, / добра си коня разигра, / па си на Стоянка говори: / „Я приди, моме, пристъпи, / додай ми свилни пояси, / и тия влашки ножове.“ Нар. пес., СбНУ III, 30.
2. Остар. и диал. Острие, остра метална част на нож. — Тия ножчета [чекии], освен простото нржё имат и ножички, и пили,., и брадвичка. Й. Груев, СП (превод), 243.
НОЖЁНЦЕ, мн. -а, ср. Умал. от ноже (в 1 знач.); малко ножче. Ех, ти, ноженце, / как лъщиш, как лъщиш. Т. Харманджиев, Худ С I (превод), 486. Купили ю [братята на Яна] сребърна ножница, /у ножница сребърно ноженце, / на ноженце три страка вериги. Нар. пес., СбНУ II, 58. Стоян му жалба остало, / ще го майка му разтури / да си Петру на юземе — / извади остро ноженце / та са в сърцето прободе. Нар. пес., СбНУ ХЬУ1, 60.
НОЖЕР1 м. Диал. Нож на рало, на плуг. Сбирай ми Цане, сбирай ми / дисаги и ямурлуци /..,/ че ща в Самоков да ида /.. / да зе-ма Цане, стомана, /.. / стомана за ножери-те. Нар. пес., СбНУ XXVI, 83.
— От Л. Андрейчин и др., Български тълковен речник, 1956.
НОЖЕР2 м. Диал. Част от уред за мъне-не на лен и коноп, представляваща дъска с форма на нож.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ножило, мн. -а, ср. Диал. Увел. от нож; голям нож. С попа винаги сме били на нож. Веднъж аз измъкнах дългото си ножило и викнах: — Дуел, попе! — А той търти да бяга. А. Каралийчев, НЗ, 220.
НОЖИЦА ж. 1. Инструмент за рязане на нещо (плат, хартия и др.), който се състои от две кръстосани остриета с дръжки, пригодени за хващане; ножици. Мустаците му, жълти,.., са отпуснати надолу, останали тъй, както са си порасли — никога ножица не е отрязала нито косъм от тях. Й. Йовков, М, 156. На гърба му висеше дрипава шарена торба, из която се показваха късове от ишечен плат,.., ножица и други дреболии на шивач. Ив. Вазов, СбНУ II, 123. Гологлав, зачервен, разгърден,.., по жилетка, стиснал ножицата — отива [дядо Ради] да реже изсъхналите клонки на болните от чернилка сливи в градината.
А. Каралийчев, НЗ, 34-35. Децата не умеят всякога да пазят зъбите си; .. Да им не до-пущаме и да си ги чистят и да вадят, щото ся е набрало по тях, с нож, ножица, с карфица или игла. А. Начев, (превод), Лет., 1972, 138. Ножица за кроене. Тенекеджийска ножица.
2. Прен. Спорт. При плуване, скокове, игра на футбол и др. — движение, при което краката последователно се разминават в посока напред и назад. Петър направи силна ножица с краката. Усети, че се движи по водата, която се плъзгаше на хладни струи по разгорещеното му тяло. Направи втора ножица, трета. В. Райков, ПВ, 43. Нападателят вкара гол със задна ножица.
3. Прен. Различие, несъответствие между две неща, величини. Трудещите се, завръщащи се от отпуска, „се сблъскват с нови грижи“. „Ножицата между заплатите и растящите цени“ — пише той — с всеки ден става по-непоносима. ВН, 1959, бр. 2492, 3. Склонният към размишления мечтател чете книгите на нашите писатели .. и все му се струва, че още и още е нужно, за да бъде притворена ножицата между изкуството и живота.., но същевременно не може да не признае безспорните наши художествени успехи. ВН, 1953, бр. 307, 4.
4. Остар. Железопътна стрелка. Променя-ванеата на железницата, показалките или ножиците, често стават причина ради
