Page:RBE Tom10.djvu/1190
големи успехи, сполучвам много (употребява се, когато някой се е възгордял от успеха си). Хитрата лисица влезе в стъпица с двете нозе. Диал. Употребява се, когато хитър и обикн. нечестен човек, в стремежа си да изиграе другите, сам загазва, пропада. Аз вървех ден и нощ по дирите му [на Йосиф], момчетата ми капнаха, и без сън и без залък хлеб понекогаш, тука людете проплакаха от него и най-после хитрата лисица влезе в стъпица с двете нозе. Д. Талев, ГЧ, 151-152. Ял съм <от> кокоша нога; ял съм от кокошка нога. Диал. Не мога да пазя тайна, издавам поверените ми тайни.
НОГАВИЦИ мн., ед. (рядко) ногаиица
ж. Диал. 1. Кози, ярешки или други кожи, които овчари, козари и др. увиват или привързват около краката си върху беневреци, потури и под., за да се предпазват от студ, влага, тръни и др.; ногавци. Това [пастирят] не Приличаше на човек, а на някаква гра-мадна страшна мечка.. Едно рошаво чудовище с голяма шапка от козя кожа,.., с рошави ногавици, които покриваха кракапга му от стъпалата до пояса. Елин Пелин, Съч. IV, 35-36. На нозете носеше високи меки ботуще, а ногавиците — парчета рун-тава меча кожа, превързани пред колената му — стърчаха педя нагоре от бедрата. А. Дончев, СВС, 122. От по-близо се виждаше, че пешаците бяха планинци,.., облечени в кожуси и с кожени ногавици на краката. Ст. Загорчинов, ДП, 338. Намъкнал е кожени ногавици, обул е по-широчки свински опинци, като ё навил дебели навуща чак до над колене. Кр. Григоров, Р, 87.
2. Долната разцепена и обшита с гайтани част на крачол на потури, шалвари и под.; ногавци. Ногавиците на тези шалвари са идеално стегнати около прасците, обточе-ни с двайсет и пет ката гайтан и закопчани с телени копчета. Н. Хайтов, А, 58. Той [момъкът] беше плещест и висок. Дебелите му прасци се издуваха като възли под опнатите тъмновинени ногавици. Ст. Загорчинов, ЛСС, 124.
з. Галоши, гумени цървули. Той започна да сваля гумените ногавици от краката си. Й. Радичков, ЧП, 239.
4. Само мн. Кокили; ждракели (Н. Геров, РБЯ).
НОГАВЦИ мн., ед. (рядко) ногавец м. Диал. Ногавици. Мълчалив, тайнствен, дядо Йото остави чувалчето зад сцената и като изтупа калпака си, шубата и ногавци-те от снега, приседна до печката. Ст. Даскалов, СД, 510. Ногавците на Стояновите потури са малко възкъси. Н. Хайтов, ШГ, 143.
НОГИЦА ж. Диал. У мал. от нога; малка нога, краче.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899. Друга форма: ножйца.
малка ногица, краченце.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899. Друга форма: н о ж й ч к а.
НОГИЩЕ, мн. -а, ср. Диал. Увел, от нога; голяма нога, крачище.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НОГОБОЛИЕ, мн. няма, ср. Остар. и диал. Болки в краката. Майката бе станала от някое време хърлава, страдаше от хроническо ногоболие. Ив. Вазов, Съч. XXVI,
39.
НОЕВ, -а, -о, мн. -и, прил. Само в съчет.: Ноев ковчег. 1. Книж. Според библията — огромен дървен плавателен съд, с който Ной, по указание на Бога, спасил семейството си и по една двойка от всички птици и животни от всемирния потоп, изпратен за наказание на грешните хора.
2. Прен. Разг. Помещение, място, препълнено с най-различни хора. В последните месеци квартирата му се беше превърнала в Ноев ковчег.
НОЁМА ж. Книж. Значение, смисъл; нойма. Другите присъствующи не можаха да влязат в поемата на смеха, те, по подражание, само се хилеха като варени овчи глави. Ст. Заимов, М, 36.
— Гр. уотцда 'знак'.
НОЕМВРИ, мн. няма, м. Единадесетият месец от календарната година. От ноември до първите дни на декември те [Ботев й Левски] живеят заедно в най-сърдечна дружба. Ив. Унджиев, ВЛ, 113. Една купа снопи им пази завет от вятъра, който духа тънък и пронизителен, като през ноември. Л. Стоянов, X, 52. В римския календар шест месеца имали характеризиращи ги имена, а шест се обозначавали просто с номера: квинтилий (..), секстилий (..), септември, октомври, ноември и декември. В. Шишков, СВ, 31 -32.
— От лат. поуешЬег през гр. Ыоеррркх;.
НОЕМВРИЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил.
1. Който се отнася до месец ноември или е характерен за месец ноември. Завесите на прозорците са вдигнати и през широките стъкла унило наднича ноемврийският ден
— студен и опушен, ветровит. А. Гуляшки, Л, 520. В часът, когато бяло-пепелява / се стеле ноемврийската мъгла, / в сърцето твое свредел задълбава / една тъга, един безимен глад. Ел. Багряна, СЧ, 45.
2. Който се е извършил или се извършва през месец ноември. Ноемврийска конференция.
НОЕН, нойна, нойно, лш. нойни, при-теж. местоим. Диал. Неин. Паси фръли поен самур калпак, / па го фръли на цръната земля. Нар. пес., СбНУ X, 81. „Друмйща пред моите врати, / вити гривнъи у мои джепове, / ноен пръстен на моите пръсти/“ Нар. пес., СбНУ XIV, 380. Бегала йе Мара надалеко, / надалеко града Ехтимана, / та я
НОГЙЧКА ж. Диал. У мал. от ногица;
