тоим. Вместо прил. 1. Който не принадлежи на някого, на когото и да било. Той [Джонко] .. загледа към дола,.. Никъде ничия сянка не се видеше — Грозьо не се задаваше. А. Страшимиров, ЕД, 25. Същите думи ги чуваха и други болярски деца,.., но в ничие сърце тия думи не отекваха с такава сила и никой не страдаше като Самуила, когато виждаше неправдата. А. Дончев, СВС, 152. „Мой хубав роден край“ — мислеше си младежът,.. „Мой незаменим с ничии красоти роден град!“ Ст. Дичев, ЗС I, 253. Бистрият въздух е замрял неподвижно. Никакъв шум, никакъв звук, ничии стъпки, нито дори църкане на птиче. К. Константинов, ПЗ, 30. Денем пиличката ще стърже по-твърдо острите профили на ключовете. Но в тях той сега няма да изрязва ничий образ. 3. Сребров, Избр. разк., 150.
2. Който не произхожда, не е резултат от съществуването или от дейността на някого, на когото и да било. Без ничия команда, по инстинктивния и спонтанен изблик на тълпата, всички в един миг се хвърлили към каквото им попадне превозно средство. Т. Жечев, БВ, 216. Наесен отново тръгваха на училище и мнозина стигнаха високи върхове, да им се не надяваш, не защото бяха лоши деца, а защото растяха сами, без ничии грижи. Д. Фучеджиев, Р, 335. И погледът на Теодосия, и словата на псалома така отвлякоха бедните монаси от мисълта за агарянци, че когато непознатите конници изкачиха рида .., ничий поглед не се обърна към тях. Ст. Загорчинов, ДП, 500. Ничия вина. Ничия помощ.
3. Който не се отнася към някого, към когото и да било. Има ли смисъл настоящата бележка? С нея не искам да пренебрегна ничие мнение. ЛФ, 1977, бр. 1,2. — Не съм на ничия страна, пристрастия нямам, но уважавам силата — тъй са ме учили. Г. Стоев, ЦЗ, 187. Не можеш да съ\частвуваш в ничия болка, можеш само оа съчувствуваш. П. Вежинов, НБК, 33.
НЙЧКИ нареч. Диал. Ничком; ником, ничко, ницом. Стоян си дома отиде / нички се Стоян поклони, / дребни си сълзи порони. Нар. пес., СбВСтС, 987. — Ама чидеш на брода и че легнеш нички. През ночту че найду гяволе около тебе. СбНУ XLIX, 389.
НЙЧКО нареч. Диал. Ничком; нички, ником, ницом. Майка Стояна попита: / — Синко Стояне, Стояне, / защо се ничко поклони? Нар. пес., СбВСтТ, 987.
НЙЧКОМ нареч. 1. По очи, с лице надолу, върху земята. Насред улицата останаха два трупа — единият ничком, с подвити нозе, а другият се бе проснал по-нататък по гръб. Д. Талев, ПК, $44. Скочи [Байрак-тар] от седлото, простря се ничком пред падишаха и дълго лежа така върху горещия стамбулски калдъръм. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 573. Готвеше се да падне ничком пред гроба господен, да моли милост за грешната си душа. А. Гуляшки, ЗР, 20. II Диал. С лицевата страна или отвора надолу; нички, ничко, ником, ницом. Сложил паницата ничком. Н. Геров, РБЯ III, 275.
2. За навеждане, поклон — съвсем ниско, близо до земята. Той не стоеше мирно — клякаше, ставаше, навеждаше се ничком и допираше челото си до пода. Б. Несторов, СР, 90. Тогай са се ударили, /ударили на Дъ-бника. / Тогай руси ничком търча, / та Осман паша жив фанаа. Нар. пес., СбНУ XLIII, 461. Ка си върли с лека боздугана, / сложила се Гюрговата коня, / сложила се ничком на колена, / и боздуган над него прелете. Нар. пес., СбНУ XLIII, 183. • Нар.- поет. Ничком никна (поникна). Рано е ранила Струма невеста/сручок на глава, с кондир на раки. / Бре ка га виде Манойл майсторо, / ничком поникна, сулзи изрони, / море те и вели и говори: / Струме ле, Струме невесто! / Дек си остави пръвото любе? Ст. Веркович, НПМБ, 11-12. // С наведена глава (очи, поглед) надолу, нички, ничко, ником, ницом. Гледам ничком. Н. Геров, РБЯ III, 275.
НИЧКОСАМ. Вж. ничкосвам.
НИЧКОСАН, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Наведен ничком, наведен ниско към земята. В центъра на картината стои свенливата мома со главата наведена, со очите ничко-сани. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 84.
НИЧКОСВАМ, -аш, несв.\ ничкосам, -аш, св., прех. Диал. Правя нещо да се преобърне, да падне по лице, откъм лицевата страна; прекатурвам, преобръщам, гътвам. ничкосвам се, ничкосам се страд. НИЧКОСВАМ СЕ несв.; ничкосам се св., непрех. Диал. Прекатурвам се, преобръщам се, гътвам се. Кочията ся ничкоса. Н. Геров, РБЯ III, 275.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НИЧКОСВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от ничкосвам и от ничкосвам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НЙША ж. 1. Вдлъбнатина в стена, специално направена за поставяне на предмети (вази, статуи, мебели и под.) или предвидена от вътрешноархитектурни съображения. Писецът погледна пергаментите, струпани в нишата на стената. П. Константинов, ПИГ, 43. Той отиде при една от нишите; отвори тайно шкафче там, взе шише с ликьор и си наля. Ст. Дичев, ЗС II, 27. Всеки параклис [в църквата] има престолна ниша в източната стена или всичко седем престола. Ст. Михайлов, БС, 157. Те се бяха настанили в една ниша, в която имаше поставена маса със снежнобяла покривка. Тази ниша се намираше на едно стъпало по-високо и се отделяше от залата с дървен парапет. Г. Белев, КВА, 329-330.
2. Естествена вдлъбнатина в скален масив.
