ничий
нйхов
1161
лист. Дали Мария можеше да се нарече ни-хилистка само за това, че отказа да се омъжи за човек, когото не обичаше,'той не бе сигурен. В. Геновска, СГ, 17.
НИХОВ, -а, -о, мн. -и, притеж. место-им. Остар. и диал. Техен; нихен. Анджелино, малой моме! Чиниш ли се каил? /.. / Та се чиним, како не се чиним, /.. / Па си е качил на коня зад себе, / па си е отнесе на ни-хов вилает. Нар. пес., Ст. Веркович, НГТМБ, 322-323.
ниц частица. Жарг. 1. За изразяване на заповед, забрана — не, недей. — Ниц! Да не си посмял! Последното решение е на косъм от главите им! — излъга Мо ко. — Инак капут! Сл. Чернишев, ВМ, 157.
2. В съчет. ебе. Обикн. при обръщение — за изразяване на недоверие, съмнение; не думай, недей бе, хайде бе. — Скачай, Гоче! ..
— Директорът, ти е много ядосан... Чака те още сегинка в завода... — Ниц бе! — не повярва Трабанта. Тонич, ГМ, 13.
НИЦА. В съчет. ала-бала ница. Част от броене в детска игра, за да остане един от играчите, който ще гони, ще жуми и под. Почнахме да избираме кой да умре... Иринка взе да брои на ала-бала ница, турска паница... Падна се на мен. Г. Крумов, Т, 31.
НИНАМ, -аш, несв., непрех. Диал. Никна; нича1, ничам1. Веднъг зе той бели хартии, /та написа тая ситна писма, / ютре си йе клетви написало: / — Кой не доди в бой да помогне, /..,/ на нива семе му не нц-цало. Нар. пес., СбНУ ХПН, 269.
НЙЦАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от ницам; никнене, ничане1, ничене1.
— От Т. Панчев. Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
НЙЦОМ нареч. Диал. Ничком; ником, нички, ничко. • Нар.-поет. Ницом нича. Гостето ядат и пият, / Караджа ницом ни-чеше / и дребни сълзи оброни. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 57.
НИЦШЕАНЕЦ, мн. -нци, м. Книж. Привърженик и последовател на ницшеанство-то.
НИЦШЕ АНКА ж. Книж. Жена ницшеанец.
НИЦШЕАНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който се отнася до ницшеанец или до ницшеанство. Така старият Дивисил говори не като човек от народа, а като носител на ницшеански идеи. Лит. XI кл, 63.
НИЦШЕАНСТВО, мн. няма, ср. Книж. Философско направление, основано от немския философ Фридрих Ницше (1844-1900), което проповядва краен индивидуализъм, култ към „свръхчовека“ и презрение и ненавист към народните маси. Днес срещнах Георгиев.. Сега говори злобно, търси спасение в крайни идеи, разбира се, литературни, теши се с декаденство и ницшеанство.
Ем. Станев, ИК I и II, 345. Зад живота на всички стоеше епохата с нейните лични, обществени и класови борби, с идеите и идеалите, дошли от север и запад: в литературата — народничество, реализъм, ницшеанство. М. Кремен, РЯ, 33.
— От нем. собств.
НИЧА', -иш и -еш, мин. св. -их и -ах, несв., непрех. Диал. Никна; ницам, ничам1. Рано ранил на бунища, / да си варди рам бо-силяк, / намерил се рам босиляк, / рам боси-ляк дека ниче, / като ниче зора дига. Нар. пес., СбНУ И, 14.
НИЧА2, -ищ и -еш, мин. св. -их и -ах, несв., непрех. Диал. Навеждам се; нича се, ничам2, ничам се. Манолчо мастор като я [булката] видя / долу поничи, сълзи порони
— тя го попита: / „Иой Манол, Манол, Манол масторе, / що долу ничиш и сълзи рониш?“ Нар. пес., СбНУ XXV, 53. Всички се с очи сгледаха, всички поником ничеха, / Босу л си право гледаше / и си Богдану думаше. Ц. Церковски, Съч. И, 180. • Нар.-поет. Н и ц о м н и ч а. Гостето ядът и пият, / Караджа ницом ничеше / и дребни сълзи оброни. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 57. Във геран седи малка хубава, / тя ницом ничи и сълзи рони. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 6.
НИЧА СЕ несв., непрех. Диал, Навеждам се; нича2, ничам2, ничам се. Какво се ничиш покрай плетищата? Н. Геров, РБЯIII, 275.
НЙЧАМ1, -аш, несв., непрех. Диал. Никна; нича1, ницам. Житата вече ничат, а бостано още не е зел да нича. СбНУ XLII, 269.
НЙЧАМ2, -аш, несв.\ никна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Диал. Навеждам се; нича2, нича се, ничам се, Никола коня играеше, /.., / изпаднаха му ножове, / от сребрена ножница. / Никна ножове да земе, / убодил ми се Никола, / а в клето ерце усойно. Нар. пес., Ст. Веркович, НПБМ, 85-86. Я никни, моме, над менци / со студна вода налени; / коя девойка ке видиш — / она ке биде за мене. К. Христов, СК, 60. • Нар.-поет. Ником (ничком) никна. Всичките, море, дружина, / всичките ником никнаха, / БосуА си ником не никна, / бая си в очи гля-даше. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ III, 275.
НИЧАМ СЕ несв.\ никна се св., непрех. Диал. Навеждам се; ничам2, нича2, нича се. (Н. Геров, РБЯ).
НЙЧАНЕ1 ср. Диал. Отгл. същ. от ничам1; никнене, ницане, ничене1.
НЙЧАНЕ2 ср. Диал. Отгл. същ. от ничам2; навеждане, ничене2.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НЙЧЕНЕ1 ср. Диал. Отгл. същ. от нича1; никнене, ницане, ничане1.
НЙЧЕНЕ2 ср. Диал. Отгл. същ. от нича2; навеждане, ничане2.
НЙЧИЙ, -ия, -ие, мн. -ии, отриц. мес-
