ния — който дава малки, неголеми добиви. Нискодобивна пшеница. Нискодобивни сортове.
НИСКОЕТАЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни, прил. Спец. За сграда, начин на строителство — който е с малко етажи. Ниско-етажни блокове. Нискоетажен строеж.
НИСКОКАЛОРИЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Спец. Обикн. за енергиен източник или продукт — който е с понижена, слаба, ниска калоричност. Нискокалорично топливо. Нискокалоричен газ. Нискокалорични въглища.
НИСКОКАЧЕСТВЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който е с намалено, невисоко качество; недоброкачествен. Нискокачествена продукция. Нискокачествени платове. Нискокачествено въоръжение.
НИСКОМ нареч. Диал. Ниско; низом. „Девойки, девойки, / коя ке ме земе?“ / Сич-ките девойки / ниском погледнаа, / съзи по-рониа. Нар. пес., СбНУ ХЬУШ, 80. Сеете моме ниском погледнуше, / проговаря Дил-бер Николия: /— Ей юначе, незнано делио, / незнали те свакакви ядове! Нар. пес., СбНУ XI, 30.
НИСКОПЛАНЙНСКИ, а, -о, мн. -и,
прил. 1. Който е характерен за невисока планина. В равнините и в съседство с планинските страни се срещат малки възвишения, наречени хълмове. Понякога хълмистият релеф трудно може да се разграничи от ниско планинския. Ст. Бошев и др., ГГ, 198.
2. В който са разположени, намират се ниски планини. В среднопланинските и нископ-ланинските райони интензитетът на дълголетието постепенно намалява. ПЗ, 1981, кн. 10, 11. Нископланинска област.
НИСКОПОКЛОННИК, мн. -ци, м. Църк, Човек, който е дълбоко религиозен и спазва строго каноните. От стените на църквицата равнодушно гледа цели шест века образът на Иван-Александър, обграден от светии и нископоклонници. Н. Стефанова, РП, 93.
НИСКОПРОДУКТЙВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Който дава слаба, не много голяма продукция, който се характеризира с малка продуктивност. Животновъдството е слабо развито и нископродуктивно. ПЗ, 1981, кн. 10, 29. Местните кокошки, които са нископродуктивни, .., трябва да се кръстосват с внесени културни породи. Г. Рал-чев, ДМЖ, 40.
НИСКОПРОИЗВОДЙТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който е с понижена, слаба производителност. Нископроизводи-телен труд. Нископроизводителна работа.
НИСКОРАСЪЛ, -ела, -сло, мн. -ели, прил. Спец. За растение — който не расте или не е израсъл високо. През пролетта и лятото в Централна и Северна Европа можем да видим много пойни птици, които изграждат своите гнезда по нискораслите дървета и шубраците. Ц. Цанев и др., ЧП, 85. Виждаха се полянки със сочна нискорас-ла трева, килими от пъстри цветя. С. Ставрев, ТСП, 9. Тук-там се срещат ниско-расли полярни брези и върби. През лятото тундрата се изпъстря с треви и цветя. Геогр. VI кл, 99.
НИСКОСТЕБЛЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. За растение — за който е характерно ниско, късо стебло; нискостъблен. Бригадата се построи в колона и тръгна бързо по стръмен хребет, върху гръбнака на който личеха следи от волски коли. Те водиха ту през обрасли с тръни орници, ту през нискостеблени храсталаци. Сл. Трънски, Н, 647. При недостиг на азот в младите растения техният растеж се забавя, те изглеждат нискостеблени. Д. Георгиев, ТЖР, 16. Спряха се в нискостеблена рядка дъбова гора. М. Яворски, ПОББ, 28.
НИСКОСТЪБЛЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Нискостеблен. Характерни са също вечнозелените мъчнопроходими храсталаци, наречени маквиси. Те се състоят от дива маслина, чимшир, нискостъблен дъб, бодлива драка и др. Геогр. VI кл, 30.
НИСКОТЕМПЕРАТУРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Спец. 1. Който развива или при който се използува ниска температура. Нискотемпературен газ. Нискотемпера-турна пещ.
2. Който се осъществява при ниска температура. Нискотемпературно коксуване.
НИСКОЧЕЛ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. За човек — който е с ниско чело. Сашо отнесе тия неприятни спомени чак до форд таунуса на вуйчо си, който го чакаше край тротоара с привидното си механично безразличие. Приличаше му в тоя миг на някакъв провинциален тъпак — едробузест, нискочел, с малко увиснал задник. П. Вежи-нов, НБК, 52. Близо до навеса седяха накуп тримата войници .. Пазеха ги Първан, .. и Чапай, най-старият партизанин в групата, нискочел, но с живи умни очи и с рошави занемарени мустаци. П. Вежинов, ВП, 70-71.
НИСКОЧЕСТОТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, Прил. Спец. Който се отнася до електрически сигнали или ток с ниска честота. Основното предназначение на нискочес-тотните усилватели е да усилват слабите сигнали на една музикална програма, получени от микрофон или друг източник. Т. Кръстев и др., СТ, 203-204. Светенето на морските дълбочини може да се наблюдава визуално на нискочестотния осцилограф. Вселена 69, 294.
НИСЧИНА ж. Рядко. Ниска местност; низина.
— От Л. Андрейчин и др., Български тълковен речник, 1976.
