Page:RBE Tom10.djvu/1133

От Читалие
Версия от 17:01, 4 юни 2014 на Ботьо (беседа | приноси) (Некоригирана)
(разл) ← По-стара версия | Текуща версия (разл) | По-нова версия → (разл)
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


ни хубаво! И втори път да не съм те чул да приказваш глупости. Ем. Манов, ДСР, 89. — Това ти си го направила пак, про-клетнице ниедна! продължи ядосано чичо Венко. Т. Влайков, Съч. I, 1929, 279. Керемидите бяха изпочупени, та завалеше ли дъжд, мама току запляска с ръце и завика:

Дано не капне, пущинчето му ниедно. Таванът ще падне... Кр. Григоров, ОНУ, 57. В едно дълго, каменно корито, две деца се плискаха с вода, биеха се и се оплакваха едно от друго: Маамооо! Речи му, мари! ..

И двамата ще ви натупам, магарета ние-дни! Т. Караславов, СИ, 173-174.

НЙЕКА. Вж. ние.

НИЕТ, мн. няма, м. Остар. и диал. Намерение, умисъл. Надвечер излезе до механата, с ниет да сръбне повечко ракийка. Т. Влайков, Съч. II, 143. — Ти вчера, казва се, докопа кокала, а бачо ти от девет годинки насам го е заглозгал и няма ниет да го изпу-ща докрай време. Ал. Константинов, Знаме, 1895, бр. 20, 17. — Той са учи, аз харчих с ниет, че челяк же стане, а той... хаймана и половина: целий ден мотай по улиците с френцките чапкъни. Д. Войников, КЦ, 3. Не су дошол кавга да зачема, / ток су до-шол гройзйе да прекупа, / ниет има в есен да се жена. Нар. пес., СбАИ, 126.

О Сторвам/сторя ниет. Остар. и диал. Нау-мявам си, решавам. Сторил ниет попо да одит со сина си на аджилък. Нар. прик., СбНУ X, 165.

— От араб. през тур. шуе1.

НИЖА, -еш, мин. св. нйзах, несв., прех.

1. Редя, подреждам един до друг еднородни, обикн. дребни предмети, като прокарвам през тях конец, връв, тел, пръчка и под.; на-низвам, дипля2. Бай Дончо режеше върбови пръчки и плетеше кошници или нижеше гердани от синьо мънисто за коне и биволи. А. Каралийчев, В, 81. Баба мислеше за губерките, с които нижеха тютюн през лятото и за едно кълбо бяла прежда. К. Калчев, ПИЖ, 17. Мино и Миновица нижат алени наденици на върлините под стряхата. Н. Каралиева, Н, 96.

2. Прехвърлям, премествам едно след друго зърната на броеница. — Никола, къде си тръгнал да се губиш? За тебе работа ли е да седиш из манастирите и да нижеш броеници? К. Петканов, П, 33. Ниже Хаджията седефените зърна на броеницата си. А. Гу-ляшки, МТС, 270. Аз го заварих [Нем Петко] — нижи самодоволно броениците си, седнал на възглавието до болния. А. Страши-миров, А, 640.

3. Прен. Редя последователно и плавно, с лекота, думи, мисли, звуци и под., като говоря, пиша, пея; нанизвам. На старата ябълка,.., са накацали цяла дружина ластовици,.., с черни забрадки. Също като нашите стари жени, мисли си Харитина. И те са тънки и гиздави,.., и те нижат словата едно след друго, като песен. А. Каменова, ХГ,

5. После, като го видя умислен, започна да ниже: Ще си имаме и дом, и градинка, и кокошчици. А. Гуляшки, МТС, 182. С удивителна лекота нижеше разказите, които оцеляха и станаха класически в нашата литература. А. Каралийчев, С, 257. Друг нижеше писмо я до мама, я до момичето, дето му е на сърцето. М. Кюркчиев, ВВ, 7. # Обр. Щурците нижат песните си, / дими дъхът на сенокос. Сл. Красински, 30, 113.

4. Прен. Стесн. За обстоятелство — редя, подреждам, оформям равни, еднакви периоди от време, които да следват постепенно, един след друг. После историята ниже своите светли и тъмни, свободни и робски векове, докато отново прокънтят конски копита отсам Дунава, докато чутовният Дядо Иван стига с московските си богати-ри на Шипка. Ст. Станчев, ПЯС, 113. Съдбата твоя ще зафане / дни се горчиви за теб да ниже, / и твойто сърце извор ще стане / на скръб, съмненъя, тревоги, грижи. Ив. Вазов, Съч. I, 128.

5. Диал. Плета, оплитам, сплитам цветя, коси и под. „Сватове от конъе береа, / влашки си венци нижеа, / на сватици ги даваа.“ Нар. пес., СбВСтТ, 733.

6. Диал. Обшивам, обточвам. Детето си държи, / капата му ниже / с два реда грошове. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 64. Марко кове коня у заграда, / .. / Опашка му с койло про-мешува, / а грива му със маргарит ниже. Нар. пес., СбНУ XLIV, 28. нижа се страд. НИЖА СЕ несв., непрех. Само мн. и 3 л. ед.

1. Вървим, движим се, придвижваме се мнозина или много в редица, колона и под. един след друг, последователно; извървявам се, изнизвам се, точа се. От тъмни зори запри-иждаха селяни и селянки с каруци, с коли, на коне. Настигаха и задминаваха пешаци, които се нижеха по прашните пътища откъм крайдунавските села. Д. Марчевски, ДВ, 95. И ето из селото се разнесе, че фронтът е пробит. Една седмица след тази вест в селото пристигнаха първите войници .. При тях започнаха да се нижат фронтовашки майки и жени, за да питат за своите синове и съпрузи. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 139. Покрай бреговете на Адриатическо море лъкатуши черно като смола шосе. Нижат се автомобили. А. Каралийчев, С, 78. И докато Ивайло не бе казал тия думи и стоеше още пред дъбовете, върволицата едва-едва се нижеше, а сега хората взеха да се тикат, за да минават по-скоро покрай великия болярин Генадий. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 32.

2. Прен. За думи, звуци и под. — следваме плавно един след друг и се разпространяваме с лекота. Момичето приказва тихо, но словата се нижат бързо едно след друго. А. Каменова, ХГ, 212. Анекдоти, смехории се нижеха, неизчерпаеми, по застрашителен начин. Ив. Вазов, Съч. XV, 124. Под перо

Грешка при създаване на миникартинка: Липсващ файл