нещо у бостана, а она се извърне, па ни пет, ни шест: това не съм работила, каже, ни у бащината си къща, па и тука нечем! М. Георгиев, Избр. разк., 61. Сербезинът, като всеки сербезин, ни две, ни три, извръща се и удря едно текме с крак на заптията. М. Георгиев, Избр. разк., 99. Ни повече, ни по-малко. Книж. За подчертаване на изказано твърдение, желание като единствено възможно; единствено, само, точно това. Ние се жертвуваме за свободата на България, и, ако найдем отплата, то тя ще бъде: освобождението на България; ни повече, ни по-малко. Ив. Вазов, Съч. VI, 16. До неотдавна тия думи на Йоана Екзарха за преславските дворци ни се струваха ни повече, ни по-малко от едно поетическо видение. П. Росен, ВПШ, 175. Ни се води, ни се кара. Разг. Опърничав, опак, неразбран (обикн. за човек). Каних го, молих го, увещавах го да дойде и той се съгласи, пък сега телефонира, че няма да дойде. Ни се води, ни се кара. Ни съм орал, ни съм копал. Разг. Не съм положил никакъв труд, никакви усилия, за да получа нещо. Спечелих парите на тотото, ни съм орал, ни съм копал за тях, дай да ги прахосаме за удоволствия. Ни <по->топло, ни <по->студено ми става (ще ми стане). Разг. Безразлично ми е нещо, не ме засяга нещо. — Какво ли си думате пак вие: нека се грижат царете и болярите, нам ни по-топло, ни по-студено ще стане. Ех, да можехте да видите как ага-рянците робе робят и ги водят на вериги за продан, друго ьцяхте да говорите! Ст. Загорчинов, ДП, 417. Ни черна, ни бяла, не казвам (не проговарям и под.). Диал. Съвсем нищо (не казвам). Щом стигна до гасачите, той не им каза ни черна, ни бяла, спря се и гледаше позеленял и начумерен, като че всичкият свят му беше крив. Ц. Гинчев, ГК, 296. Нямам ни дете, ни коте. Разг. 1. Бездетен съм. — Четири години Кундураджийкина Начовица нямаше ни дете, ни коте, че сетне като взеха да се тръшкат — всяка година и все момчета... Г. Караславов, С, 114-115. — Само двама сме, аз и съпругата ми; нямаме ни дете, ни коте. Г. Райчев, ЗК, 17. 2. Живея сам и не съм обвързан с никакви семейни грижи и задължения. Други нищо не даваха.. Можех ли да им се гневя аз, дето нямах ни дете, ни коте, щом тия люде утре щяха сами да подлагат ръка и да просят за децата си? А. Дончев, ВР, 312.
НИАГАРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до Ниагара (река в Северна Америка). Ниагарски водопад.
НИАЦИН, мн. няма, м. Спец. Витамин от семейството на витамин Б комплекс, синтезиран от бактерии. Четири чаши кафе могат да ви набавят изискуемата се дневна доза ниацин. К, 1963, кн. 9, 35.
НИБЕЛУНГИ мн., ед. (рядко) нибелунг м. Книж. 1. В германските легенди, които са основа на първия героичен епос от XIII в. в немскоезичната литература „Песен за Нибелунгите“ — род джуджета, собственици на голямо съкровище. — Но ние сме сигурни в победата си .. — Тогава от що се вълнувате? —.. — От самата война!.. Така са се вълнували нибелунгите, когато Хаген фон Троние убива сина на Кримхилда! Д. Димов, Т, 349.
2. Прен. За иронично назоваване на съвременния немски народ. В мрачната страна на нибелунгите тиранинът е завардил пъ-тищата като пладнешки разбойник. А. Каралийчев, НЧ, 134. Хей, гледай! По нейните [на Пирея] улици / вървят нибелунгите рицари, / тевтонският говор дочува ли /Гърция, мъченицата? О. Орлинов, П, 74.
НИВА, мн. -и, (събир., обикн. поет.) нивя и (диал.) нйве, ж. 1. Обработваема земна площ извън населено място, където се засяват обикн. житни растения, слънчоглед, царевица, тютюн и под. Че е хубаво и весело на нивата, кога има повече возривачки, това се знае. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 262. — Стой! —.. — Тая нива нема да ореш! —.. тая нива е моя... — Тая нива е обща...махай се! Ст. Даскалов, БМ, 262. Сред тая обшир-на зеленина се чернееха прясно ораните ниви и дъх на прясна земя пълнеше есенния чист въздух. Елин Пелин, Съч. III, 154. В Преспа почти всеки стопанин имаше по една или няколко ниви или лозе в околностите на града. Д. Талев, ЖС, 145. Той [Иван] си имаше от баща си сичкото — къщата, нивята, лозята, ливадите. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 45. — Слънце, мило какино, / нали ти кака заръча / до плане, слънце, да грейеш, / от плане в облак да влейеш, / че изгоряха нивето, / нивето, слънце, сеното! Нар. пес., СбНУ XLVI, 270. Картофена нива. Памукови ниви.
2. Растенията, с които е засята или засадена такава площ. — Нивата трябва да бъде пожъната, докато не е почнало да се рони зърното. А. Каралийчев, МО, 11. Безплодна и черна беше земята, когато беше тръгнал, а сега цяла Ромъня се жълтее от узрели ниви. И. Йовков, CЛ, 144. Сега тая земя е ласкава и топла; избуялите нивя наливат зърното; ябълките зреят за новото вино. К. Константинов, ПЗ, 149. Слънцето печеше и във въздуха се чувстваше лека мараня. .. Нивята слабо се вълнуваха. Елин Пелин, Съч. И, 85-86.
3. Прен. Книж. Обикн. със съгл. опред. 06-ширна област при духовното или социално общуване на хората, която е обект на дейност; поле, поприще. Една дълга върволица от предтечи сеятели беше прегазила вече духовната нива на България и хвърлила там семето на самосъзнанието. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 85. От киевския период на своя живот Икономов отнася една завидна за времето си подготовка по икономически, естествоизпитателни и исторически въ
