Page:RBE Tom10.djvu/1125
аз да ти са отплатя за нея добрина. СбНУ XXIX, 201.
НЕЯВЯВАНЕ, мн. -ия, ср. Неосъществено задължително явяване, присъствие на определено място, в определено време; отсъствие. Съдеха се със софийския род за наследство, процесите траяха с години, отлагаха се поради неявяване на свидетели, пропущане на фатални срокове, невръчени призовки. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 362. Това „извинение“ съвсем не задоволи обидения тъжител; неявяването на подсъдимия бе за него още по-голяма обида. М. Кремен, РЯ, 512. След доклада следваше заповед за глобяването на стрелочника Иван Сър мое. До нея друга заповед за глобяването на стрелочника Лозан Биков — за две неявява-ния на работа. М. Марчевски, П, 165.
НЕЯДКА, мн. няма, ж. Диал. 1. Ден, в който не се яде нищо, тримири се (Н. Геров, РБЯ).
2. Християнски празник в деня срещу Богоявление; Водокръст, Водокръщи, Попова Коледа. На 19-й декемврий вечерта, спроти Игнатовден,.., вечерта спроти Бъдник, както и на Неядка,.., в Охрид правят пи-тулици от тънка каиш. СбНУКШ ч. III, 155.
НЕЯСЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил.
1. Който е с недостатъчно ясно очертана форма, контури и под. В дрезгавината се показаха неясните очертания на ниската гора. Ем. Станев, ПГВ, 113. Тези интимни снимки излязоха за жалост неясни: не бях взел предвид здрача в полутъмната стая. М. Кремен, РЯ, 27.
2. За светлина — който е с незначителна сила, слаб. Когато възлезе на един връх, далеко на запад му се мернаха неясни светлини. Ив. Вазов, Съч. VI, 67-68.
3. За говор, звук, шум и под. — който е слаб, не е достатъчно силен, за да бъде чут, разбран. Неясните гласове на момците сам-там из гората се проясняват. П. Тодоров, Събр. пр. И, 317.
4. Прен. За мисъл, идея, положение и под. — който не може да се разбере, схване, в който или по отношение на който няма яснота. Неясни мисли, една от друга по-не-приятни, се роеха в размътената му глава. Т. Влайков, Съч. III, 302. Оскърбяваше го преди всичко това неясно положение... Да работиш днес и да не знаеш утре тук ли ще бъдеш, или ще те изгонят. Т. Монов, СН, 54.
НЕЯСНО. Нареч. от неясен; мътно, смътно, неразбрано, неопределено. След няколко минути излизаме на шосето... Небето е тъмно, звездно... Пътът неясно се белее напреде. К. Константинов, СЧЗ, 172-173. Несвързано и неясно, с много възклицания и жестове, Димитър подробно разказа за сражението. И. Йовкво, Разк. I, 94. Той не губеше вяра в добрия обрат на работите, но неясно виждаше средствата, които трябваше да избере. Ив. Вазов, Съч. XIV,
НЕЯСНОСТ, -тта, мн. -и, ж. Неяснота. Но тия мигове бяха доста да се запечати образът й при всичката си неясност .. дълбоко в душата му. Ив. Вазов, Съч. XXVI,
11. Възникналите въпроси се оказаха много упорити в своята неясност и затова се избра комисия, която да внесе известна леност. Елин Пелин, Съч. IV, 111. Пиронев излезе от кабинета на своя враг със стран-но чувство на смущение, на неясност и на удовлетворение. Г. Караславов, ОХ IV, 593. Нека говорят всички тук, които искат да говорят. Ще говоря последен, за да отговоря на всички и да няма повече неясности и колебания. Д. Талев, СII, 149.
НЕЯСНОТА ж. 1. Само ед. Отсъствие, липса на яснота, на изясненост по отношение на някакво мнение, идея, положение, спомен. Ненавиждаше [Георги Радинов] двусмислените положения и се боеше като от огън от всяка половинчатост или неяснота в отношенията си с другите хора. Ем. Манов, ДСР, 37.
2. Обикн. мн. Нещо, което е неизяснено, в което липсва яснота. Факт е, че в нея [историята] имаше много кусури и неясноти и че на доста места тя бе подхваната от главата за краката. Ал. Томов, П, 114. Чие добро може да се промъкне през мрежата зависимости, в мъглата неясноти, в бърканицата от воли и намерения? Д. Добрев-ски, БИ, 245.
НИ1. Вж. ние.
НИ2. Вж. наш.
НИ частица. 1. В отрицателни изречения — за подчертаване и усилване на отричането; нито. Цели три месеца по ясното небе се не мерна ни сянка от облачец. Елин Пелин, Съч. I, 73. — Бе, от толкова близко и ни един куршум да не го удари, — извика друг един. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 151. От Панко и от двацатд селяни не беше останало ни следа. Й. Йовков, АМГ, 50. // В съчет. със съществителни, назоваващи малко количество от нещо — за подчертаване на пълната липса на каквото и да е количество от това нещо; нито. — Та ти казваш — житото се свърши? Няма ни зрънце. Изме-тохме хамбаря и сега е празен. Ц. Церков-ски, Съч. III, 228. —Долу тонгата!... — викаха от всички страни. — Не отстъпват ни стотинка!... — обсъждаха едни. Д. Димов, Т, 278. — Ще кажеш на баща си, че сега за сватба не сме готови. Ако много бърза, сам да дига сватба. От мене ни пара. К. Петканов, БД, 19. // В съчет. със съществителни, назоваващи единица време, пространство — за най-висока степен на отричане на някакво действие; нито. Да зависи от него [Дима], повече ни ден няма да остане. К. Петканов, МЗК, 153. Най-после виждахме
