Чипоровци. Ив. Вазов, Съч. VII, 54. Като имах намерение да не напущам бащиния си занаят, аз прилежно бях се заловил за него, изпълнявах всичко, което се искаше от мене,..: с една дума, в разстояние нещо на 6 месеца бях дотолкоз успял в занаята, щото на годината тъкмях да земам 500 гроша хак. П. Р. Славейков, БП I, XIX. • В съ-чет. с малко преди, малко след (подир) или предл. около. — Един празник, малко нещо преди Гергьовден — .. — Ненко си стоеше пред вратника. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 23. Отворихме дюкяна, поработихме нещо около 3 или 4 месеца, но работата не вървеше. Н. Ферманджиев, РХ, 42.
5. За подчертаване на слаба степен на признака на лице, предмет, явление, назован от съществително в съчет. с малко. — Слушайте какво! — отвърнах аз на забележката му, че съм малко нещо груб. — Няма какво да Ви се извинявам!... Вие ще се извините — рекох, — задето ни безпокоите вече трета вечер! С. Северняк, ВСД, 15. Прилича на голямо бебе, а пък е малко нещо философ. Чете много, употребява чужди думи и си остава детински наивен, както и да се опитва да изглежда мъдър. Ем. Ма-нов, МГТЛ, 9. Влюбеният е длъжен да бъде малко нещо романтик. П. Вежинов, НБК, 109.
О В реда на нещата. Разг. Напълно нормал-но, както трябва; редно е. Необходими са за нея само ония разходи, с които се усилват военщината и всичките нейни органи.. И от гледна точка на съвременната държава това е в реда на нещата. Г. Георгиев, Избр. пр, 223. И малко нещо отгоре; нещо повече. Разг. За изразяване на висока степен на признак, качество на определен предмет, явление, действие, отношение и под. — Такъв хайдук доста работи разбира, ама най-много от коне. — Да не е бил джамбазин? — И малко нещо отгоре. Т. Харманджиев, Р, 19. Тогава оста, която е перпендикулярна на екваториалния кръг, е ос, която е успоредна със световната ос. Нещо повече: поради грамадните разстояния до звездите ние считаме, че оста на нашия екваториал се слива със световната ос. Г. Томалевски, АН, 57. Имам нещо с някого. Разг. В любовни, интимни отношения съм с някого. — Я чуй, ма, бульо Маринице, дали няма нещо тя с Нягула? .. Едно време бяха се либили? Й. Йовков, А, 91. Имам нещо <общо> с някого или с нещо. Разг. Намирам се в някаква връзка, в някакво отношение с някого, нещо. Има нещо между нас (помежду ни). Разг. В интимни отношения сме. Вечер, на връщане, те [Тъкачев и Староселска] се разхождали самички по шосето. Станка изгаряше от съмнения, топеше се от мъка и се късаше от ревност. Защо излиза той със Староселска? Има ли нещо между тях? Г. Караславов, ОХ I, 59. Има нещо гнило в Дания. Книж. За държава, учреждение и пр., където съществуват големи нередности, престъпления, хаос и са нужни радикални мерки за оздравяване на атмосферата. Малко нещо. Разг. В известен смисъл, горе-долу. — Разбираме и ние малко нещо от адми-нистративности .. Ако мислиш да ме бала-мосваш, охооо! Г. Караславов, Избр. съч. II,
239. Направим / направя нещо на някого. Разг. Причинявам някаква злина, вреда, загуба и под. на някого. „Иди, синко, каза ми, няма ми нищо, не мисли за мене, гледай да не направят тебе нещо“. К. Величков, ПССъч. I, 37. — Нима преследваните животни могат да направят нещо на хищниците? — запита, вече без да се смее, Тър-тибежко [заекът]. О. Василев, ДГ, 66. Нещо повече от. Разг. За изразяване на по-високо, по-различно качество или състояние от посоченото. — Вяра — каза той с трепе-рящ глас и седна предпазливо до нея, — истина ли е, че ние бяхме добри приятели с тебе? .. — Ние и сега сме приятели! — отвърна тя спокойно. — Но аз не искам да сме само приятели. Аз искам да сме нещо повече от приятели. Ив. Мартинов, ДТ, 160. Нещо за душата. Разг. Произведение на изкуството или храна,напитка, които доставят удоволствие. Те [майсторите гурбетчии] донасяха каквото беше необходимо, за да нахранят челядта си, а и нещо за душата си — шише хиоска мастика или дамаджана с хубаво, червено като кръв вино. Д. Спрост-ранов, С, 87. Изпей ми нещо за душата. Нещо ми хлопа (мърда, липсва); нещо не ми достига. Разг. Не съм напълно нормален; побъркан, малоумен съм. Слагам / сложа (турям / туря, турвам / турна) нещо в уста. Разг. Хапвам малко.
НЕЩЯЛО неизм., ср. Само в съчет.: Щяло <и> нещяло. Разг. И значителни, и незначителни неща. Киро се зарадва много, макар че нямаше кой знае какви причини да се радва; просто така бе устроен, радваше се за щяло и нещяло. Р. Михайлов, ПН, 11. Гроздан омекна, сви се,.., не се сопваше за щяло и нещяло. Г. Караславов, ОХ II, 406. Ама да се приказва без ред и мярка, да се бъбре щяло-нещяло и да се предумват хората, виж, това не чини. Т. Влайков, Пр I, 62.
НЕЯ. 1. Вж. тя.
2. Със знач. на показ, местоим., ж. Диал. При съществителни. Тази, тая, същата. Той натъпка още тая вечер джамадана си,.., и спа нея нощ дълбоко и непробудно. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 112. Баща ми се завръщаше нея [на Велики петък] вечер по-рано от друг път. Д. Калфов, ПЮН, 152. А сушата през нея година наистина беше голяма. Й. Йовков, В АХ, 140. На юг от селото на една възвишеност има могила, наречена „Вла-севица“. На нея могила е имало черквица св. Власи, гдето и досега личи черковището. СбНУ XII, 7. Ти мен ми направи такваз голяма добрина, кат ма остави жив, трява и
