Page:RBE Tom10.djvu/1108

От Читалие
Версия от 17:00, 4 юни 2014 на Ботьо (беседа | приноси) (Некоригирана)
(разл) ← По-стара версия | Текуща версия (разл) | По-нова версия → (разл)
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


2. Само мн. Спец. Нееднородни по състав физични полета. Счита се, че на разстояние, по-голямо от 10-11 млн. км. от Слънцето, свръхкороната се състои само от радиални нехомогенности, характеризиращи се с непрекъснато движение на частиците с твърде големи скорости. Вселена 69, 73*

НЕХОНОРУВАН, -а, -о, мн. -и, прил.

1. Който не получава хонорар за труда си, за извършена работа. Нехоноруван асистент.

2. За който не се получава хонорар. Будев-ска често е била канена за участие в другарски срещи, вечеринки и утра. Всички участия на Будевска са били нехонорувани. Ст. Грудев, АБ, 195-196.

НЕХРА ж. Диал. Мързелана; нехривщи-на. Тя е песнопойка като славейчето на нашата слива, но е нехра тук да си остане. Ив. Вазов, Съч. XXII, 177.

НЕХРАНЙКЪЩА м. и ж. Диал. Нехранимайко. Някоя си бедна българка, която била задомена с един нехраникъща.., отишла на един хекимин и го помолила да й даде цяр, за да не роди. ДЗ, 1867, бр. 3, 12.

НЕХРАНЙМАЙКА м. и ж. Остар. и диал. Нехранимайко; нехранимайковец. Ако ти кажат, че азе / паднал съм с куршум пронизан, / и тогаз, майко, не плачи, / нито пак слушай хората, / дето ще кажат за мене / „нехранимайка излезе“. Хр. Ботев, Съч. 1926, 6.

НЕХРАНЙМАЙКО, мн. -вци, м. Разг. Човек, който не желае да работи и да се грижи за някого или нещо; безделник, хаймана, вагабонтин, непрокопсаник, никаквец. Често приказваше за сина си Тинка — .. — с тъга, угрижен, че е излязъл от него нехранимайко, от когото никаква помощ не може да очаква на старини. Ив. Вазов, Съч. X, 169. Кой знае какъв пияница и нехранимайко е. Да вземе веднъж имота, да го продаде, да изпие парите, па после да ти каже: „Върви си, не ми трябваш“. Кр. Григоров, Р, 76-77. Киро знаеше, че внуците на баба Тодора са прахосници и нехранимайковци, знаеше, че те ще увиснат на врата му и ще почнат да го разтакават по съдилищата, и поради това той реши да уреди със старицата всичко по закон. Г. Караславов, ОХ I, 21. Изкарах два класа, ама не ми вървеше по смятането и пак почнах да се притеснявам, когато отивах на училище, и да се събирам с разни търчи-лъжи и нехранимайковци. Др. Асенов, ТКНП, 266.

НЕХРАНЙМАЙКОВЕЦ, мн. -вци, м. Остар. и диал. Нехранимайко; нехранимайка. Ето между нас има доста почтени хора, грехота и срамота е да ся боим от неколцина нехранимайковци. И. Груев, КН 4 (превод), 25. В Плевенска, Никополска и Търновска кааза в последно време са са поя-виле около 300-400 арнаути латинци.

Тия нехранимайковци зле мъчат сиромаш-та. НБ, 1877, бр. 68, 266.

НЕХРАНЙМАЙКОВСКИ, -а, -о, мн.

-и, прил. Разг. Който е присъщ, свойствен на нехранимайко. Ташков се боеше,.., че неговият син може да тръгне по нехранимай-ковски пътища. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 156. Аз мога да ви засвидетелствувам, че съм вещ в сичките нехранимайковски занятия, от най-долните до най-горните. Ч, 1875, кн. 15,24.

НЕХРИВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Мързелив, ленив. Излезеше ли поп Богдан по лозята и по нивята и най-нехривий работник не смеяше да седне да си поотпочи-не. Й. Груев, КН 4 (превод), 56-57. Най-про-чутите мъже,.., излязоха не из средата на нехриви нехайници,.., а из средата на работници най-трудолюбиви, най-работни и най-вещи в своите прости занаяти. Й. Груев, СП (превод), 239.

НЕХРЙВЕЦ, мн. -вци, м. Диал. Мързеливец, ленивец; нехрьо. Един човек може да няма нищо, но с трудолюбието си,.., той достигва да бъде в реда на най-добрите хора и да заеме много по-горно и почетно място, отколкото богатите нехривци. Китка V, 1877, кн. 15, 15.

НЕХРЙВИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Диал. Умал. от нехрив; мързеливи-чък, ленивичък.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

НЕХРЙВО. Диал. Нареч. от нехрив; мързеливо, лениво. Малка топка кога ся завръли, лети по-бързо отколкото по-голямата и по-тяжката. Така става и по небето: едни звезди летят по-бързо, а други по-полека, по-нехриво. Лет, 1872, 100.

НЕХРЙВОСТ, -тта, мн. няма, ж. Остар. Отвл. същ. от нехрив; мързеливост, лени-вост. Ако си пръгава и работна, то не само по-добре ще ти ся протуря у тялото всичко, что ядеш, но еще няма и да ти ся до-дяе,.., и щеш оттикаш нехривостта и праз-ността, която губи и души. Й. Груев, КН 7 (превод), 59.

НЕХРЙВЩИНА м. и ж. Диал. Мързеливец, мързелана; нехрьо, нехра.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

НЕХРИЗЕ нареч. Диал. Обикн. в съ-чет.: На нехризе. Не с желание и старание; не присърце, като на шега. Върши ли са на нехризе една работа, тя тъй става. Т. Панчев, РБЯд, 229. Работи на нехризе, сухи корички да гризе. Погов. П. Р. Славейков, БП II, 95.

НЕХРИСТИЯНИН, мн. нехристияни, м. Лице, което изповядва религия, различна от християнството. Присъствието на джела-ти, нехристияни, доби грозно значение за него. Ив. Вазов, Съч. XIV, 202-203. Нехрис-тиянинът от онуй време се е считал варварин. Всъщност не само се е считал, ами

Грешка при създаване на миникартинка: Липсващ файл