Page:RBE Tom10.djvu/1107
прил. Който не е характерен, присъщ, свойствен на някого или нещо; несвойствен, нетипичен. Костадин Киров сви рамене два или три пъти, с една нехарактерна за него бързина. Д. Цончев, ЛМ, 74.
HEXAPEH, -рна, -рно, мн, -рни, прал. Остар. и диал. Недобър, лош. Как може да мислим ние нещо нехарно за запорожците!
H. Бончев, ТБ (превод), 35.
НЕХАРЕЯ, -ееш, мин. св. -еях, несв., не-
прех. Остар. и диал. Линея, крея, боледувам. То най-напред почва да открехва, неха-рей, и ако не умре, то поне не може да достигне потребната пълнота. Ч, 1870, кн. 4, 109.
НЕХАРМОНЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чии, прил. 1. Който няма пропорционални или отговарящи, съответни на нещо размери; несъразмерен, непропорционален. Прищявката на непридирчивий или чудатий вкус на Иван Асеневите приемници бяха му дали печата на рококо, на здание шарено, нехармонично, но пак красиво, ексцентрично, но величаво. Ив. Вазов, Съч. XIV, 35-36. 2. Който не съдържа, не изразява хармония. Език обикновен, тромав; стих тежък, не-хармоничен. Те показват, че се намираме пред незряла, непълноценна творба, пред автор с ограничени възможности или съвсем без талант. Ив. Богданов, СП, 52-53.
НЕХАРМОНИЧНО. Нареч. от нехар-моничен; несъразмерно, непропорционално. Нехармонично развито тяло.
НЕХАРМОНИЧНОСТ, -тта, мн. няма,
ж. Отвл. същ. от нехармоничен; несъразмерност, непропорционалност.
НЕХАРНО. Остар. и диал. Нареч. от нехарен; недобре, лошо. Одейке по патот, сиромайо почнал да си мисли во себе: „Шо ана яз неарно сториф, що му дадоф на ста-риоф полоина дел.“ СбНУ XIV, 113.
НЕХАЯ, -аеш, мин. св. -аях и -аех, прич. мин. св. деят. нехаял и нехаел, несв., непрех.
I. Проявявам незаинтересованост, небрежност, липса на внимание или отговорност по отношение на някого или нещо. Татко винаги заръчваше: — По-малко да играеш, повече да учиш! Но Савко нехаеше. Щом се върнеше от училище, той захвърляше чантата с учебниците. И. Петров, ЛСГ, 40. Дойчин и Клинката останаха сами на двора. Вятърът брулеше лицата им, но те нехаеха, седяха върху гривната на кладенеца и си приказваха. К. Петканов, ЗлЗ, 68. Колчо сяда на дъската уж да гледа кои минуват и заминуват по пътя. И уж в това само се е улисал и за друго нехае. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 190. Днеска ще почнем да чистим цялата къща. Великден дойде, ний още нехаем. А. Каменова, ХГ, 217.
2. Диал. Живея спокойно, чувствувам се добре, добре съм. — Дал ти бог добро, свате! — отговорил Хаджи Генчо. — Живо ли сте? Здраво ли сте? Нехаете ли? Л. Кара-велов, Съч. II, 81. — Е, какво струвате, да видим, захвана дядо Добри, какво приказвате, здраво ли сте, нехайте ли, аз са затъ-жих за вас бей, от онази неделя насам не сме са виждали. Ил. Блъсков, ЗК, 20. • Обр. Лей се, ручей, и шурти, /радвай се, нехай — / както мойта радост ти / към незнаен край. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 17.
НЕХАЯ неизм., прил. Остар. и диал. Добър (в 4 знач.). Хади да ви заведа у дома, имам хубава прясна скабрица, па и виното ми нехая, нели съм Варбан, а днес е Връбница. Ил. Блъсков, ДБ, 71.
НЕХАЯНЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от нехая; нехаене.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НЕХИГИЕНИЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който не отговаря на изискванията на хигиената; нездравословен. Той [Борис] седна е автомобила и запали цигара, но я угаси веднага. Пушеше много, не ходеше пеш и водеше твърде скован и нехигиеничен живот. Д. Димов, Т, 132. Нехигиенична стая. Нехигиенично помещение. Нехигиенични условия за живот.
НЕХИГИЕНЙЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и,
прил. Остар. Книж. Нехигиеничен. Вие виждате, че при тая зависимост на про-миитеността от свободния избор на занятията, отстранени са всички нехигиени-чески условия или всякоя опасност за живота и здравето. ССГ (превод), 42.
НЕХИГИЕНЙЧНО. Нареч. от нехигиеничен. Храни се набързо и нередовно, с една дума — нехигиенично. Д Живее нехигиенично.
НЕХИГИЕНЙЧНО СТ, -тта, мн. няма,
ж. Отвл. същ. от нехигиеничен. Старите градове и селища с тяхната пословична не-хигиеничност и липсата на каквото и да е било благоустройство са превърнати в модерни градове с всички културни и битови удобства. ВН, 1958, бр. 2225, 1.
НЕХЙТЪР, -тра, -тро, мн. -три, прил. Диал. Неподправен, прост. Тя беше постлана и окичена по тогавашния нехитър и оригинален вкус. Ив. Вазов, Съч. XXII, 30.
НЕХОМОГЕНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Който е разнообразен по състав, със смесен състав; нееднороден. Нехомогенна среда. Нехомогенно уравнение. Нехомогенни почви. II Който е разнообразен по характер, особености. У Чомаков преминават всички тъмни и противоречиви политически вет-рища на нашето закъсняло и затова твърде нехомогенно Възраждане. Т. Жечев, БВ, 271.
НЕХОМОГЕННОСТ, -тта, ж. 1. Само ед. Качество на нехомогенен; нееднородност. Нехомогенност на средата. Нехомо-генност на почвата. Нехомогенност на полето.
