че мотористът е почти момче със стройна юношеска фигура. Изглеждаше нехаен, красив, на бакъреното му лице святкаха с малко див блясък зелените му очи. П. Ве-жинов, ДБ, 8. Тя [Станка] криеше от него тревогата си за тежкото положение,.., но сега, макар и да се преструваше на нехайна и весела, той долови дълбокия смут в нейната душа. Т. Караславов, ОХ II, 522. Той изглеждаше нехаен като другите. Т. Влай-ков, Съч. I, 1925, 22.
3. Който изразява или съдържа невнимание, небрежност, лекомислие, безгрижие. На плоските улични нападки,.., той не отвръща с други нападки и не дава вид, че те го сърдят и ядосват, а посреща ги тях шеговито и с нехаен смях. Т. Влайков, Съч. III,
248. Савов върви по улицата... По нехайната походка и пъхнатите в джобовете ръце се познава, че е излязълией тъй, без раоота, просто да се разходи. И. Стоянов, ГЩ, 100. Забележеше ли [Алекси] в някого нехайно отношение към машината или неумение — кипваше. А. Гуляшки, СВ, 55-56. От едрите и месести бръчки на лицето му лъхаше спокойна и нехайна увереност. Д. Ангелов, ЖС, 72. Нехаен вид. Нехаен тон. Нехайна усмивка.
НЕХАЕНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от нехая.
HEXÀECT, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Нехаен.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
НЕХАЙКОВЕЦ, мн. -вци, м. Диал. Нехайник. Скъперниковото богатство го ядат нехайковци. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 120.
НЕХАЙНИК, мн. -ци, м. Разг. 1. Човек, който се отнася към някаква работа или към нещо или някого с невнимание, небрежно, немарливо. Пинтезовското му сърце не траеше да гледа как някой копае през пръсти... Грабваше мотиката от ръцете на нехайника и със силни и гневни удари му показваше как трябва да се копае. И. Петров, НЛ, 148-149. Нечист учител, нехайник за дрехите си, дебелак или простак в постъпките и думите си няма да сполучи да въведе добра дисциплина. Н, 1881, кн. 2,
187.
2. Човек, който живее безгрижно, лекомислено, безотговорно; безгрижник. Той имаше широко и безгрижно сърце, беше голям нехайник, денгуоеше се по лов, напиваше се и пущаше вересия. Елин Пелин, Съч. III, 16. А надалеко нейде си из село, / унесено нехайник някой млад, / извиваше с цафарата си медна. П. П. Славейков, ЕП 1907, 1о7.
НЕХАЙНИЦА ж. Разг. Жена нехайник. Като истинска нехайница тя отложи всичките си делови срещи и замина за два дни на морето.
НЕХАЙНО. Нареч. от нехаен; небрежно,, немарливо, невнимателно, безгрижно. Той [Гочев] беше назначен надзирател по транспорта, но това не го задоволяваше, затуй нехайно си гледаше работата. X. Русев, ПЗ, 142. В тяснрто отводче, дето е пред стаите, стоеше един млад офицер, гологлав, нехайно наметнат с шинела си и ня-що казваше на войника. Т. Влайков, Съч. III, 16. Тя минаваше покрай мене нехайно, унесена в грижите си. Др. Асенов, СВ, 118. А вие, боилите — сбърчи устни Кишин, — ще се държите в Цариград спокойно, дори малко нехайно и дръзко, но не нахално. Й. Влъчев, СКН, 130.
НЕХАЙНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от нехаен; нехайство, невнимание, немарливост, небрежност. Стражарите спяха в други помещения вън от каменния зид и не се интересуваха какво правим през дългите зимни нощи. Ние използувахме тяхна-та нехайност и превърнахме концлагера в политическа школа. М. Марчевски, ОТ, 518-519. В тоя миг срещна [Евлоги] погледа на другаря си [Къню]. В очите му като че ли долови някаква искрица от благодушна ирония, затова се намръщи и с нарочна нехайност нахлупи фуражката си и подсвирна. А. Гуляшки, Л, 266.
НЕХАЙСТВО, мн. няма, ср. Проява на нехаен човек; небрежност/немарливост, нехайност, невнимание. И тази нощ, от залисия и нехайство, бях забравил да отворя прозореца на кабинета. К. Калчев, ДНГ, 5. Всичко трябва да се върши овреме, разсъждаваше Въкрил, нищо не трябва да се оставя за сетне. Той не можеше да търпи нехайството, противно му бе протакането. Г. Караславов, ОХ IV, 51-52. Тяхната опитност във войната личеше във всичко — и по спокойното им пренебрежение към дребната опасност, и по нехайството им към нас. П. Вежинов, НС, 45. Макар нехайник да беше загореца и със своето нехайство той като че още повече да й допадаше. П. Тодоров, И I, 99.
НЕХАР м. Диал. Зъл старец; харо. Стар болярин — зъл лихварин / в края наш се слави; / но зората в небесата / заран щом се пукне, / стар нехаря към пазаря / гледаш го че хукне. П. К. Яворов, Съч. I, 10.
НЕХАР м. и ж. Диал. Мързел, леност, безгрижие. Твоето мило писмо стои на масата ми без отговор от три месеца, то ме гледа сърдито, като един грозен обвинител на моя нехар и невежливост. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 148.
— Друга форма:,н с х ъ р.
НЕХАР, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Недъгав. Неделчо сварих да яде, / да яде, да се весели, / със стара майка нехара, / със млада булка под було. Ц. Церковски, Съч. II, 211.
НЕХАРАКТЕРЕН, -рна, -рно, мн. -рни,
