носа, вляво два румба кораб! Беше търговски неф на път от Кафа за Константино-полис. Д. Добревски, БИ, 31.
— От лат. navis нрсз фр. nef.
НЕФЁЗ м. Остар. и диал. Глътка въздух или цигарен дим. Рашид, като посумтя няколко пъти и дръпна няколко нефеза, вдигна си главата. Ц. Гинчев, ГК, 298. Той приседна .., зачатка с огнивото върху пра-ханта и кремъка и скоро затегли нефези от черничевата си луличка. А. Христофоров, А, 132. Кафеджията донесе най-напред наргилето. Докато Юмер бей теглеше първите нефези от ароматичния тютюн, кафеджията се появи пак. Д. Мантов, ХК, 139.
— От араб, през тур. nefez.
НЕФЕЛ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Нефе-лен, нефелит. Сам виждам, че е смешно да гоня Умура с тоя счупен меч и с тая още нефела ръка. Ст. Загорчинов, ДП, 484. Една година заклаха прасе и в него ни месо се видеше, ни сланина,.., а и кожата излезе нефела, като мукава — щом се намокри, цървулите тъй се свличат от нозете. И. Радичков, ББ, 123. Къщата е мощне богата, / тайфата мощне е харна, / ала момчето е грозно, / и грозно, боже, нефело. Нар. пес., Ст. Беркович, НПМБ, 110.
— Други форми: нсхиел, нехсл, н е è л.
НЕФЕЛАМ, -аш, несв., непрех. Диал.
1. Боледувам често, болнав съм, постоянно страдам от някаква болест. — Детето е болно. — Горкото\... че що има? — Знам ли. Нефела детето. Й. Йовков, А, 95. — Ама аз си мисля: твоят няма как да ти помогне, мойта — и тя нефела, а аз съм як за трима. В. Ченков, ЗХ, 52.
2. Прен. Не струвам, негоден съм, не ставам за някаква работа. Моят бръснач, Йоне, нефела — викаше той,и— изтърка се, па и нема къде да го точа. Й. Радичков, СР, 36. Суса Тинина е жена с гъдел — .. — ама Петър Сусов за нищо нефела! За" такваз жена се иска по-барутлия човек. Й. Радичков, СР, 153.
— Други форми: нехаела м, нехелам.
НЕФЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Диал. 1. Който е болнав или недъгав; нефел, нефелит. Коя жена ще роди дете от нефе-лен, когато такова ще стане и то — храна за мечки! В. Мутафчиева, ИКМ, 125. Мина се месец, минаха два — Богдан cè си лежи на едно място. Нефелен, изсъхнал, неспособен за работа. Хр. Максимов, СбЗР, 30.
2. Прен. Който е лош, негоден, не струва; нефел, нефелит. И виждаш ли, свате, приказките му не излезли нефелни. Бог подкрепил десницата му и той разбил татарите. Ст. Загорчинов, Йзбр. пр. III, 241.
— От гр. avoxpEXifc 'безполезен'. Други форми: нехвелен, нехелен.
вен натриево-алуминиев силикат със специфичен сивкав цвят с жълт, зелен или червеникав оттенък, който се използува за получаване на алуминий, при стъклопроизводст-вото и в бижутерията. Безцветните вулкан-ски стъкла трудно се различават в микроскопа и се смесват често с нефелина. Г. Георгиев, П, 71. Като топилни вещества могат да се използуват и минералите лев-цит и нефелин. В. Пеев, МК, 111. На базата на големите находища на нефелин и голямото производство на евтина електроенергия във ВЕЦ в Сибир ще се развие много добивът на алуминий. Геогр. X кл, 31. Не-фелин'бт се използува като леснотопим материал в стъкларството.
— От гр. ve<peXTi 'облак' през фр. ncpheline.
НЕФЕЛИНОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Геол. Минерал. Който се отнася до нефелин, който е свързан с нефелин. Нефелинови сиенити. Нефелинови суровини.
НЕФЕЛЙТ, а, -о, мн. -и, прил. Диал. Нефелен, нефел. Ами за Тинка нящо казва ли? — с нетърпение запитва стрина Илчо-вица. — Ех, добре била и тя, ама още била нефелита. Т. Влайков, Съч. I, 19 , 306. Зъболекарят е нефелит, тъй да се рече — изкривен... От някаква детска болест... Но е добър, по-добър от него — здраве... Др. Асенов, ТКНП, 51-52.
— Други форми: нехвелйт, нехелйт.
НЕФЕЛОМЕТРЙЧЕН, -чна, чно, мн. -чни, прил. Спец. Който се отнася до нефелометрия. Нефелометричен анализ. Нефе-лометрична апаратура.
НЕФЕЛОМЕТРИЯ, мн. няма, ж. Спец. Съвкупност от методи за определяне концентрацията, размера и формата на дисперсните частици в колоидните разтвори.
— От гр. vecpeA.T| 'облак' + гр. рЕтрео) 'меря'.
НЕФЕЛ ОМЕТЪР, мн. -три, след числ. -търа, м. Спец. Прибор, употребяван за измерване степента на потъмняване на колоидните разтвори при нефелометрията.
— От фр. nephelometre.
НЕФЕР м. Остар. и диал. Войник, редник. — Ахмеде, иди по дявола, — вика та се къса друг млад офицер по адреса на някой си нефер, който, без да разбере заповедите му, тръгва да ги изпълнява. Ст. Заимов, М III, 352.
— От араб.
НЕФРИТ1 м. Мед. Остро възпаление на бъбреците, най-често като усложнение от друга инфекция в организма, протичащо с повишено кръвно налягане, отоци и др. При някои бъбречни заболявания (нефрит, пиелит, камъни в бъбреците) гроздето е извънредно ценен диетичен продукт. ВН, 1965, бр. 4366, 2.
— От гр. VE(ppo<; 'бъбрек'.
НЕФРИТ2 м. Минер. Много твърд минерал от групата на амфиболите, обикн. зе-
НЕФЕЛЙН м. Геол. Минерал. Естест-
