лен или рядко безцветен, който се полира добре и се използува за направа на декоративни изделия (вази, статуетки) или бижута. Монтесума Втори слиза от своята украсена с брилянти носилка, с разкошна везана наметка и златни сандали, с гривни от злато, пера и нефрит. Л. Стефанова, ВМД, 36.
— От гр. vetppôç 'бъбрек' през фр. néphrite или нем. Nephrit.
НЕФРИТОВ1, -а, -о, мн. -и, прил. Мед. Който се отнася до нефрит1. Нефритов оток.
НЕФРИТОВ2, -а, -о, мн. -и, прил. Минер. Който се отнася до или е направен от нефрит2. Нефритови изделия. Нефритова огърлица.
НЕФРО-. Първа съставна част на сложни думи със значение: 'който се отнася до бъбрек', напр.: нефрогенен, нефросклероза, нефротомия и др.
— От гр. vetppôç 'бъбрек'.
НЕФРОЗА ж. Мед. Заболяване на бъбреците като усложнение от заразни болести, отравяния, изразено в увреждане на бъбречните канал чета. Нефрозите представляват дегенеративни заболявания на бъбречните каналчета. К. Рашков и др., ДБ, 274.
— От гр. vetppôç 'бъбрек'.
НЕФРОЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. Мед. Който се отнася до нефроза. Острите нефрози или нефрозните синдроми се развиват при редица бъбречни и небъбречни заболявания и състояния. М. Василев и др., ВБ, 286.
НЕФРОЛИТИАЗА, мн. няма, ж. Мед. Заболяване на бъбреците, причинено от образуваните в тях камъни; бъбречнокаменна болест. При нефролитиазата се препоръчва пиенето на значителни количества течности, които от една страна, промиват бъбреците и спомагат за механичното изхвърляне на дребните песъчинки и, от друга, разреждат урината, с което пречат за утаяването на солите. Л. Митов и др., ВБ, 254.
— От гр. vetppôç 'бъбрек' + Xvôoç 'камък'.
НЕФРОН м. Мед. Структурно-функцио-нална единица на бъбрека, която е бъбречно телце с извито или право каналче, излизащо от него. Цели функционални единици не се възстановяват; ако бъде унищожено цяло делче в черния дроб или цял нефрон, възстановяване не настъпва. Б. Кърджиев, ОПА, 326.
— От гр. vetppôç 'бъбрек'.
НЕФРОНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Мед. Който се отнася до нефрон. Нефронна функция.
НЕФРОПАТЙЯ, мн. -йи, ж. Мед. Общо название на различни бъбречни заболявания. Нефропатията на бременните се явява обикновено във втората половина на първата бременност. Л. Митов и др., ВБ, 244. Кортизонът е противопоказан, като например при чернодробни цирози,.., някои нефропатии и др. Л. Томов и др., СВВМ, 55-56.
НЕФТ, нефтът, нефта, мн. няма. м. Природно течно гориво с червено-кафяв, понякога почти черен цвят, което се добива от земните недра и е с голямо икономическо значение и широко приложение в химическата промишленост; петрол. Нефтовото поле се намираше към морския бряг. На това място в земята имаше грамадно езеро от земно масло — нефт. П. Славински, МСК, 96. Нефтът е .. от органичен произход. Той е ценно течно гориво за самолети, автомобили, трактори и други машини. Геогр. VIII кл, 1958, 89. В зависимост от различното съдържание на съставните части различават и различни типове нефт: па-рафинов, смолист или ароматен. П. Мандев, СПВ, 34-35. Каменно масло има два вида: едно мазливо, чисто, жълто и прозрачно и ся нарича нефт. Д. Мутев, ЕИ, 138.
— От перс.
НЕФТЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който е от нефт или се отнася до нефт. Вторият продукт по значимост за народното стопанство е нефтеният газ, който съпровожда нефта и се добива при неговото преработване. Й. Чолаков, НХП, 29. В югоиз-точното подножие на Карпатите се простират обширни нефтени полета. Геогр. VI кл, 54. Нефтена промишленост. Нефтено находище. Нефтен продукт.
НЕФТО-. Първа съставна част на сложни думи със значение: 'който се отнася до нефт', напр.: нефтогазоносен, нефто-завод, нефтонаходище, нефтообра-зувателен, нефтоподемник, нефтопродукт, нефточерпене и др.
НЕФТОБАЗА ж. Място, където има и се добива нефт. Помпите смучат от неф-тобазата кафяво течно злато и го препращат в сложната система на преработвателните инсталации. НА, 1964, бр. 4764, 1.
НЕФТОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Нефтен. Защитната атмосфера се получава най-често от висококалоричните светилен,.., природен и нефтов газ и от втечнените газове. К. Дойчев, МП (превод), 919. Неф-тови шисти. Нефтов дестилат.
НЕФТОДОБИВ, мн. няма, м. Добиване, получаване на нефт в много големи количества за промишлена обработка. Най-важен стопански отрасъл за Венецуела е нефтодобивът, за Колумбия — производството на кафе,., и за Чили — производството и износът на мед и селитра. Геогр. V кл, 134.
НЕФТОДОБЙВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Който се отнася до нефтодобив. Централно място в стопанството на Румъ
