Page:RBE Tom10.djvu/1090
ри му се, че неумелият въпрос на момичето беше несъзнателно подсказване на нетърпението, с което стопаните на тази къща очакваха неговото излизане оттук. X. Русев, ПС, 13. Петър се миеше само с лявата ръка и всяко неумело движение го ядосваше. В. Райков, ГТВ, 12. Провалянето на Аче-съновата външна политика предизвика недоволството на голям брой американци, които поискаха оставката на Ачесън заради неумелото ръководене на държавния департамент. С, 1951, кнт. 2, 101. Неумел план. Неумела политика.
НЕУМЕЛО. Нареч. от неумел; несръчно, непохватно, неловко. Момчето отначало неумело подаваше топката. Л. Александрова, ИЕ1Д, 224. Костадин неумело се поклони. Ем. Станев, ИК I и II, 230. — Чичо — казах аз, като се приближих страхливо до стражаря, — мога ли да вляза? .. — Тати работи вътре и мама каза... — започнах да лъжа неумело аз — веднага да го намеря, че на нея й е лошо. П. Незнакомов, МА, 96.
НЕУМЕЛОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от неумел; несръчност, непохватност, неловкост, неумение. Тя бе обиколила целия град и препоръчвала Стремски; тя беше пуснала в ход всичкото си красноречие и всичките достъпни ней средства, даже и мъжа си Генка; но се оплакваше от неговата неумелост.. — Поплювко, за хурка... За мен било да съм мъж... Да бях мъж щях да ти събера митинг и да му държа слово за вас! Ив. Вазов, Съч. XXV, 24-25. У едни хора несполуката поражда униние, .., докато у други тя предизвиква., характерно чувство на гняв на себе си, на своята неумелост. Псих. Х кл, 66.
НЕУМЕНИЕ, мн. няма, ср. Обикн. със следв. изр. със съюз да. Липса на умение, способност, опитност да се върши, прави нещо; неумелост. Симеон., му изказа недоволството си от неумението на войската да води отбранителни боеве. А. Гуляшки, ЗВ, 61. Подир майора се люшкаше отделение пехотинци в летни униформи. Люшкането на телата, несъгласувано с тръса на конете, издаваше неумението им да яздят. Д. Вълев, 3, 218. Беше готов [Белички] да завие от спомена за някогашната власт, която имаше над това момиче и която, както изглежда, безвъзвратно бе загубил, за слепотата си и за неумението да види малко по-далеч рт носа си. Д. Фучеджиев, Р, 132.
НЕУМЕРЕН,-а, НО, мн. -и, прил. 1. Който не се придържа към известна мярка, няма умереност* прекалява в нещо, А особено, казват, че той [принц Мурат] е бил неумерен в употреблението нй спиртовните пития. НБ, 1876, бр. 16, 63. Неумерен човек.
2. Цри който не е спазена необходимата Мярка, в който нямз, умереност. Аларик даже, в едно от стремленияпга сй в сърцето на боя, без малко щял да ся улови роб, ако аланите с неумерената си ревност не били направили смущение и бъркотия във войската. Г. Кръстевич, ИБ, 179-180. И искали мир с някои неумерени условия, които съвсем му не угодили. Г. Кръстевич, ИБ, 512. Да са труди някой си, за да умножи богатството си, не е грехота, ни срамота, но без омразното лакомство и неумерено безпо-койствие. У, 1871, бр. 23, 368. Неумерени хвалби. Неумерено хранене.
НЕУМЕРЕНО. Нареч. от неумерен; без мярка. — Ние също имаме свои, умерени идеи, които, разбира се, не налагаме никому насила. — Но ги защищаваме неумерено. Б. Балабанов, Избр. п II, 44. Зел да пие тъй неумерено, щото наскоро умрял, старец, вече седемдесетгодишен. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 331.
НЕУМЕРЕНО СТ, -тта, мн. -и, ж. 1. Само ед. Отвл. същ. от неумерен. Развалата на римските нрави с особена сила са изказала в разкошеството и неумереността на трапезата; от провинциите с големи раз носки доносяли в Рим скъпи и вкусни яства като пауни, диви пуйки, славеи, разни морски риби и др. п. Н. Михайловски, РВИ (превод), 322. Той [Фридрих II] искал безусловна покорност и като довеждал противниците си до отчаяние от неумереността на това искание, продължавал безпощадната и безплодна война. Д. Писарев, ПУЖ (превод), 36. Неумереността е неправда, незаконност и за то докарва наказание, съ-сипвание. ПСп, 1876, кн. 11-12. 28.
2. Само мн. Остар. Книж. Неумерена постъпка, проява. Много грешат и ония, които в постни дни строго ся въздръжават от забранените от църквата ястия, а при това ся опиват и предават на всякакъв род неумерености. Хр. Данов, ПЩС (превод), 69.
НЕУМЕСТЕН, -тна, -тно* мн. -тни, прил. Който не отговаря, не подобава за даден случай, не е удобен, подходящ в дадена обстановка.; неподходящ. — Наистина, Та-насе, и аз мисля, че ти наприказва много неуместни неща! А. Гуляшки, ЗВ, 568. На Со-ломона наследова син му Ровоам, който чрез неуместната си строгост събори царството, което вече са клатеше, поради бащините му слабостш Н. Михайловски, ССИ (превод), 66. Оттука произхождат желанието ни да можем да отбегнем от него [времето] и неуместните ни оплаквания против скоростта му. Ч, 1870, бр. 2, 58. Неуместен въпрос.
НЕУМЕСТНО. Нареч. от неуместен; не на място, не както или когато подобава, неподходящо. Войскарите от Първите редици, .., сякаш едва сега съзряха непознатия във влашки дрехи, който стоеше неуместно пред строя, върху ничие поле. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 509.
