Page:RBE Tom10.djvu/1074

От Читалие
Версия от 16:59, 4 юни 2014 на Ботьо (беседа | приноси) (Некоригирана)
(разл) ← По-стара версия | Текуща версия (разл) | По-нова версия → (разл)
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


нето със съществуващите пристанища и гари. Т. Горанов и др., ПА, 268.

НЕСЪОТВЕТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Който не отговаря, не съответства на нещо; несъобразен. И въпреки това той слизаше по стъпалата, висок и строен в костюма си от шантунг, с някаква несъответна за мястото елегантност. Н. Антонов, ВОМ, 153. Наказанието е несъответно на престъплението. А Несъответна реакция. Несъответно облекло.

НЕСЪОТВЕТНО. Нареч. от несъответен. Той беше тънък и висок момък, с леко приведени напред рамене, върху които висяха несъответно дълги офицерски пагони с потъмнели поручишки звезди. Г. Райчев, Избр. съч. II, 38. Лицето на присмехулника винаги несъответно сериозно, от което ти става още по-смешно. Бл. Димитрова, Лав., 41.

НЕСЪОТВЕТНОСТ, -тта, мн. -и, ж.

Отвл. същ. от несъответен.

НЕСЪОТВЕТСТВЕН, -а, -о, мн. -игприл. Остар. Несъответен.

НЕСЬОТВЕТСТВЕНО. Остар. Нареч. от несъответствен; несъответно.

НЕСЪОТВЕТСТВЕНОСТ, -тта, мн. -и,

ж. Остар. Отвл. същ. от несъответствен; несъответност.

НЕСЪОТВЕТСТВИЕ, мн. -ия, ср. Книж. Липса на съответствие, на такова съотношение между неща или явления, при което едни неща, явления подхождат, отговарят на други или са във взаимна връзка. Скърцаше душата му от несъответствието между това, което искаше, и онова, което вършеше. М. Яворски, ХСП, 179. Известни са дълбоките разочарования на поета от срещата му с живия живот, от несъответствието между мечтите му и една действителност, изпълнена с грубост и пош-лост. Е. Каранфилов, Б III, 167. — Има някакво несъответствие между писмото и материалите, които са ни изпратени. В. Геновска, СГ, 172. Понякога дори се мъчеше да оправдае Висарионова.. Той беше човек учен, а тя полуобразована жена.. Само това да беше, стигаше да се почувствува културното несъответствие между двамата. Ст. Чилингиров, РК, 277.

НЕСЪПОСТАВЙМ, -а, -о, мн. -и, прил.

1. Който не може да се съпоставя, сравнява с нищо друго, защото го превъзхожда, надминава по качествата си; несравним, безподобен, единствен, ненадминат. Той е несъ-поставим с друг, владее се блестящо.

2. Който е напълно различен от другите и помежду им не може да се извърши сравнение; несъотносим, несравняем. Несъпоста-вими величини.

НЕСЪПРОТИВЛЕНИЕ ср. Отсъствие на съпротива, съпротивление. Ганди проповядваше несъпротивление на злото. Ист. IX и XI кл, 130. Насаждане на робски дух на несъпротивление.

НЕСЪПРОТИВЛЕНЧЕСКИ, -а, -о, мн.

-и, прил. Рядко. Книж. Който не е свързан със съпротива, съпротивление. Поприсмя й се вътрешно за този мълчалив несъпроти-вленчески протест. Т. Харманджиев, КЕД, 58.

НЕСЪРАЗМЕРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. 1. Обикн. с предл. с. Който не отговаря на нещо по размери, степен, количество и под. Контрактът, .., бе сключен, както се изразява рапортът на финансовия комитет, при условия, „твърде малко благоприятни за съкровището“, и „с цени, странно намалени и съвсем несъразмерни с текущите пазарни цени“. С. Радев,. ССБ I, 126. Наказанието е несъразмерно с престъплението. А Мебелите са големи, несъразмерни с тясната стая.

2. Който няма пропорционални или отговарящи, съответни на нещо размери.; нехар-моничен, непропорционален. Наистина той бе с неимоверно голяма глава, .. въобще с несъразмерен и несиметричен вид нещо свойствено на талантливите, на необикновените хора. Д. Калфов, ПЮН, 112. Както е известно, бебетата се появяват на света моравочервени, сбръчкани като спечени ябълки, несъразмерни, с криви уродливи крачета. П. Вежинов, БГ, 108.

НЕСЪРАЗМЕРНО. Нареч. от несъразмерен; нехармонично, непропорционално. Репин вдигна глава. Погледна през очилата си търговеца. Това охранено лице с малки пъргави очи и несъразмерно пълно тяло не можеше^ да вдъхнови ръката и четката му. Е. Йончева, ЗГ, 110-112. Той имаше особен обичай: като се загледаше продължително в някого, зениците му се разширяваха несъразмерно и ставаха почерни и no-бляскави. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 160. Гришата бе нисък, тумбест, с несъразмерно голяма глава. Г. Караславов, ОХ IV, 240.

НЕСЪРАЗМЕРНОСТ, -тта, мн. -и, ж.

1. Отвл. същ. от несъразмерен (в 1 знач.); несъответствие. В историята на всяка нация има, разбира се, случаи на загинали преди или в разцвета си одарени личности. Но това, което се хвърля в очи у нас, то е, че тук те изобилствуват в страшна несъразмерност в сравнение с големите страни. К. Константинов, ППГ, 198. Отпечатък на тая несъразмерност носи и поведението [на генерал Паренсов] в София. Несъразмерност между способностите му на обикновен офицер от генералния щаб с неговата претенция да играе голяма историческа роля в новата държава. С. Радев, ССБ I,

171.

2. Отвл. същ. от несъразмерен (във 2 знач.); непропорционалност, нехармонич-