момъкът работеше по цели часове, несмущаван от никого. Г. Караславов, Избр. съч.
I, 276. Тоя живот възкръсваше сега със спомените му, изпълваше мислите му и виденията, .., докарваха това странно блаженство у негд, несмущавано от страдания и болки. И. Йовков, ПК, 89.
НЕСМУЩАВАНО. Нареч. от несмущаван. Слезе в сутерена.., там се намираше пералната, гладачната — и съвсем несмущавано излезе през страничния заден вход. Б. Болгар, Б, 142. 4
НЕСМЪЛКАЕМ, -а, -о, мн. -и, прил. Поет. Който не затихва, не млъква; непрекъснат, несмълкен. Аз познавах само „ка-раджейката“ — тая малка, сгушена в храсталака и притисната от каменния си покрив воденичка,.. Споменът за нейния не-смълкаем напев ме отвежда пред десетките натоварени с жито и царевица коне и коли. Д. Казасов, ВП, 48. В големите памукови ниви все тъй припряно шетаха тракторите, .., и тяхното несмълкаемо бобо-тене дълго-дълго преследваше Голям Крушко. Б. Обретенов, С, 148.
НЕСМЪЛКЕН, -кна, -кно, мн. -кни, прил. Поет. Несмълкаем, нестихващ, неза-тихващ. Бяхме вървели около три часа, но несмълкният шум на реката, лесовете и полянките, .., свежите треви и ручеите ни отморяваха непрекъснато. Ст. Станчев, ПЯС, 57. Едва свърши [декламацията] и залата екна от бурни ръкопляскания — всички бяха пленени от нея. Тя се смути, поколеба се пак, поклони се грациозно и припна навън, към дружките си, изпращана от не-смълкно „бис“. Г. Райчев, Избр. съч. II, 115.
НЕСМЪЛКНО нареч. Поет. Незатих-ващо, нестихващо. Несмълкно зимнапш фъртуна/ прозорците ми блъска с бяс. П. К. Яворов, Мис., 1899, кн. 5, 504.
НЕСНОСЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. Остар. Непоносим, нетърпим. Одърпаните момченца, които без да обръщат внимание на несносния припек, тичаха по улиците да продават вестници, като се конкурираха със своите надвиквания. М. Георгиев, Избр. разк., 206-207. Английското министерство, колкото противно и да беше на настоящата война, която стана за нашето освобождение изпод несносното турско иго, по-голямата част от английский народ го възпря от да земе явно страната на Турция. П; Димитров, УК (превод), 3.
НЕСНОСНО. Остар. Нареч. от несносен; непоносимо, нетърпимо. На Иваница тоя път се видеха несносно блудкави тия презимки и той се навъси и у стрели и двамата със сърдит поглед. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 94. След няколко ожидание, което ми са показа несносно продължително, аз попитах другаря си колко време са е минало и чух от него, че от петтях минути ме-длено е изминала само една мъчителна за мене минута. Д. Витанов, НС (превод), 124.
НЕСНОСНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Остар. Отвл. същ. от несносен; непоносимост, нетърпимост.
НЕСОЛЕН, -а, -о, мн. -и, прил. В който не е слагана сол, който не е солен; непосо-лен, безсолен. Ловът на видрата се извършва чрез примамки и уловки (капани).. Ловенето чрез примамки става с помощта на различни миризливи вещества, които я привличат. От тези вещества се приготвя смес с прясна свинска мас или несолено масло. П. Петков, СП, 16-17. Драго й е [на Минка] и от драгост шетба не случва — работа бърка .. Хляб нефтасал ще метне, гозба несолена ще сложи, стомна без вода ще подаде. Ц. Церковски, Разк. III, 85-86.
НЕСОЛИДАРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. 1. С предл. с. Който не споделя мнението на друг и не му съдейства. Несолидарен със стачниците директор. Несолидарен с колегите си.
2. Който не е общ, задружен. Несолидарна стачна готовност. Несолидарна отговорност.
НЕСОЛИДАРНОСГ -тта, мн. няма, ж. Липса на общност на мнения, интереси, действия. Съзнание, солидарност, сдружаване — ето най-силният помощник, с когото работниците печелят своите победи. Не-съзнанието, несолидарността — това е техният неприятел. Г. Георгиев, Избр. пр, 41.
НЕСОЛИДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. 1. Който не е здрав, траен, добре изграден. Несолидни панелни жилищни сгради.
2. Прен. На който не може да се разчита, който не е сериозен, предан и др. — Английските морски офицери са много несолидни съпрузи, мило дете. Ти знаеш много добре, че щеше да си нещастна с него. П. Спасов, ХлХ, 392.
НЕСОЛЙДНО. Нареч. от несолиден. Според това, което прочетох във вестниците, намериха се в САЩ несериозни хора, някакви далечни роднини на княз Гагарин, които смятат, че аз съм потомък на този княз. Мога да ги разочаровам. Те постъпват просто несериозно и несолидно. ВН, 1961, бр. 29997, 1.
НЕСОРТИРАН, -а, -о, мн. -и, прил. Който не е разпределен по сорт, по качество. Складът съдържаше повече от 800 000 килограма несортиран тютюн. В. Карагьозов, Избр. пр, 109. Несортирани домати.
НЕСОРТОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който не е от добър, висок, качествен сорт; недоброкачествен. Всички... са задължени да засеят цялата си площ пшеница, ечемик и ръж със сортови семена. Засяването на несор-тови семена., означава неизпълнение на плана. РД, 1950, бр. 243, 1.