вам/овладея (сдържам/сдържа) нервите си.
Разг. Успокоявам се, овладявам се, държа се видимо спокойно. След такава идиотска история просто е трудно да си сдържиш нервите. П. Незнакомов, СНП, 55. Евреинът беше овладял нервите си и стреляше добре, докато ръката на Стефан трепереше. Д. Димов, Т, 176. Хабя нерви. Разг. Дразня се, нервирам се, ядосвам се напраз-но, за дребни неща. — Това не е канцелария, а кочина! -..- Еее, много нерви хабите, колега! П. Вежинов, ВР, 168. Сигурно.. Дринов е предпочитал да насърчава само отдалеч полезното в неговите очи предприятие, без да хаби нерви в извеждането му на добър край. М. Арнаудов, БКН, 83. Хващат ме/хванат ме (разиграват ми се/разиграят ми се нервите; разиграва ми се/разиграе ми се нервът). Разг. Изпадам в силно раздразнено състояние, нервност, силно се изне-рявм, притеснявам, разгневявам; нервирам се. Хванаха ме нервите. Па го насолих, направих го гъба и коприва, казах му, че и той е вагабонтин. Ив. Вазов, Съч. XXI, 158. И колкото тя дебелее, Тодорице, толкова аз отслабвам, и колкото на нея й минава нер-вената болест, толкова мене ме хваща. И сега, тъй както си седя в кухнята, като ми се разиграе нервът — не зная какво върша. Чудомир, Избр. пр, 204-205. Ходя (танцувам) по нервите на някого. С постъпките, с поведението си силно дразня, ядосвам някого. А бе, какви човеци сте вие, та по нервите ми ходите! А бе, половината от вас въобще не си обичат работата! Ума ми просто не го побира! Ч. Шинов, СбХС, 312. Той, подлецът, не се натиска, самостоятелност разиграва. Кога-кога преди мене цъфнал в магазина — картончетата с цените обръща, имената на стоките зубри по някакво листче.. Цял ден по нервите ми танцува. Сп. Йончев, С, 12-13.
— Лат. пегуив. Начална книга за анатомия и физиология (превод), 1867.
НЕРВА ж. Остар. Книж. Нерв. Нерва-та за вкус излиза из мозъка, та ся разстила по язика и ся свърша на тънки кончици [конци], които правят ситни брадавички по повърхнината му. Лет., 1874, об. Когато видиш нещо, нервата между окото и мозъка известява на душата какъв предмет си видял. ИЗ 1874-1881, 1882, 31. Слухът си има за оръдие ухото, което отвън е един извит хруи{ял и извътре има пъргави ципи и празнини, а зади тях е разпръсната слуховата чувствителна жила (нерва). И. Груев, КЛ (превод), 9.
НЕРВАТУРА ж. Остар. Биол. Начин на разположение на нервите (жилките) по лист на растение или по крило на насекомо; нервация. Тя [момината сълза] е малко тревисто растение, което над земята развива две големи елипсовидни заострени листа с паралелна нерватура. А. Бойчинов, ПХ, 56.
— От рус. нерватура.
НЕРВАЦИЯ ж. Остар. Биол. Нерватура.
— От фр. nervation или рус. нервация.
НЕРВЕН, -вна, -вно, мн. -вни и (просто-нар.) -а, -о, мн. -и, прил. 1. Анат. Който се отнася до нерв (в 1 знач.). Един нерв с дебелина един милиметър представлява всъщност сноп от хиляда до десет хиляди отделни нервни клетки. Г. Дечев, Б, 22. Попадналата молекула от мирисно вещество деполяризира обвивката на нервното окончание, като свързва лежащия там електрически заряд. П. Цанев и др., ЧП, 53. Някои клетки завършват рано развитието си, силно се диференцират и вече не се делят, такива са нервните, мускулните и други клетки. Вл. Андреев, АЕ, 22. Дето има много нервни нишки, там нервното вещество са види бяло. Ч, 1871, бр. 22, 697. Нервна тъкан.
2. Който е свързан с нервите като система. Всякога и при всички условия артистът трябва да играе при пълно напрежение, с целия си душевен и нервен потенциал. Ст. Груев, АБ, 161. В основата на всички психични процеси у човека лежат нервните процеси, ставащи в кората на големите две полукълба. Псих. X кл, 69. Тази болка [в
ъката] ги тревожеше много. Двамата с
оцента бяха обиколили десетки прочути лекари и всички вдигаха рамене и всички казваха: на нервна почва. Л. Дилов, ПБД, 50. В гърлото ми няма никакви органически повреждания, болките са от нервен характер. Ив. Вазов, ПЕМ, 40. // Който се отнася до психическо пренатоварване, преумора или заболяване на тази система. Ана лежеше с широко разтворени зеници.. Обзелият я нервен пристъп постепенно се уталожи. Ст. Волев, МС, 122. И си спомни, че преди два дни, в момент на една силна нервна криза, жестоко руга Любенова в себе си. Д. Немиров, Др, 144. Напуснала мъжа си хубостницата му, доита тук да се поправя нервено.. И колкото тя дебелее, Тодорице, толкова аз отслабвам, и колкото на нея й минава нервената болест, толкова мене ме хваща. Чудомир, Избр. пр, 204-205. Нервен припадък.
3. За орган и под. — който не функционира нормално поради заболяване на нервите, преумора, психическо пренатоварване.
— Нищо ви няма — рече Прайбиш, като заработи отново с машината. — Не сте дори болен от язва. Имате само нервен стомах. Д. Димов, Т, 457. Нервно сърце.
4. Разг. В който се изследват и лекуват нервите на човека. Нервна клиника. Нервно отделение в болница.
5. За лице, животно — който е в напрегнато, раздразнено състояние. Някои интелигенти влизаха в клуба мрачни. Други възбудени и нервни, отсега спореха и вътре се носеше оживена глъч. Ем. Станев, ИК I и II,
59. Какъв припрян човек е този агроном!
