Page:RBE Tom10.djvu/1013
подробности, неразвити сюжетни положения. С, 1951, кн. 4, 178.
7. За дейност, производство и под. — който не се е развил, разрастнал. Неразвит туризъм. Неразвита индустрия. Неразвито земеделие.
НЕРАЗВЙТИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Неразвитост, недоразвитост. Причината за това аз ще отбележа по-долу, а сега ще посоча някои факти, достатъчно ясни, за да се изтъкне писателското му не-развитие. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 264. Единствените причини, които са поддържале mue две империи, са биле умът и хитростта на владетелите и глупостта в неразвитието на покорените народности. КМ, 17. Има много други примери, които да ви разказвам сърце ми не дава, защото ви показват само неразвитието ни в на-родно съзнание. С. Бобчев, ПОС (превод), 88.
НЕРАЗВЙТОСТ, -rrà, мн. няма, ж. Книж. Качество на неразвит. Може ли да има сумнение, че съединението ще да е в него [българския народ] първийт и единстве-нийт идеал? При всичката ни неразвитост аз не мога да си представя нарооа без един такъв идеалец. П. Р. Славейков, ПХС, 36-
37. Възможно е някои повърхностни наблюдатели, .., да захвалят незавидното положение на източните жени под зверските, необуздани наклонности на мъжете или на неразвитостта и апатията на жените. НБ, 1876, бр. 3, 11-12. Неразвитостта на тялото не пречеше момичето да се държи като зряла жена.
НЕРАЗГАДАЕМ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който не може да се разгадае; необясним, неясен. Хилков забележи в тия погледи смес от любопитство и друго неразгадаемо чувство и това погали гордостта му. Ив. Вазов, Съч. XII, 186. Надсмиваше се над всички, които си въобразяваха, че могат да разбулят загадката на живота и на човешката душа. Битието се оказваше неразгадаемо, душата — осъдена на вечни мъки. Ем. Станев, ИК I и II, 372. Нито Мина, нито Яворов всъщност вярват на своето „твърдо“ решение! Зад него стои неразгадаемата любов. М. Кремен, РЯ, 120. Младенов не го обичаше, но се сприятели с него, защото математиката не му вървеше, а Пешо се оказа чудесен ръководител из дебрите на неразгадаемите числа. X. Русев, Г13, 54. Най-напред един от тълпата, ..., разгръща като нотен лист някакъв свитък с неразгадаеми знаци. Св. Минков, ДА, 28.
НЕРАЗГАДАН, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който не е обяснен, открит, разгадан; неизяснен, неразкрит. Природата е по-богата и no-мъдра в мъдрите години на зрелостта.. Откриват ни се нови красоти
— неподозирани, нови шумове в тишината
— недоловени. А още колко ли неща има недовидени, колко ли звукове нечути, нераз-гадани тайни и неотбулени красоти? Н. Хайтов, ШГ, 7. Хората са узнали, че освен бисери и корали в морето съществува и един чуден и неразгадан свят — светът на морските растения. В. Петрова, РС, 5. Над нас блести / в задоблачни предели / неразгадан докрая Млечен път, / а малко да постигнем сме успели -/ дела, / дела, / дела ни предстоят! Л. Стефанова, СКО, 73. Изстрадали сме ние всеки миг, / всяка усмивка /и всеки вик. /Дори неразгаданата вселена / със наша знойна пот е напоена. М. Недялков, Л. 190.
НЕРАЗГЛОБЙМ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Спец. Който не може да се разглобява; неразглобяем.
НЕРАЗГЛОБЯЕМ, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. Който не може да бъде разделен, разглобен на съставящите го части или това може да стане само чрез разрушаване; не-разглобим. Когато частите, които са направени от няколко отделни елементи, са свързани неподвижно помежду си, казваме, че образуват неразглобяеми съединения. П. Минков и др., ЕФМ, 6. Неразглобяемите съединения се осъществяват чрез заваряване или чрез запояване. Д. Вълков, X, 75. Неразглобяеми мебели.
НЕРАЗГЛОБЯЕМОСТ, -тта, мн. няма,
ж. Спец. Качество на неразглобяем. Нераз-глобяемостта на съединението, което се сочи като недостатък на съединяването чрез заваряване, напоследък губи значението си предвид на леката възможност за рязане и повторно заваряване. И. Вучев и др., О, 90.
НЕРАЗГОВОРЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Който не се е разговорил, който мълчи; мълчалив. Овай гора неразговорена, / мину Павел, ти гю разговори. / Павлу гора потиом говори: /- Леле Павле, леле женен ли си? Нар. пес., СбВСтТ, 641.
НЕРАЗГОВОРЛЙВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който не обича да разговаря; мълчалив, необщителен, неразговорчив. Доста време той си остана все така неразговорлив, необщителен, затворен. Ж. Колев и др., ЧБП, 128. Димитър бе станал неразговорлив, не се шегуваше и като че бе отвикнал да се смее. Т. Харманджиев, Р, 67. Синът се връщаше вечер потиснат и мрачен. Беше станал неразговорлив, някак си прикрит.
В. Нешков, Н, 417.
НЕРАЗГОВОРЛЙВОСТ, -тта, мн. няма, ж. Качество на неразговорлив; мълчали-вост, необщителност, неразговорчивост. Старият воденичар го посрещна необичайно радушно за неговата вечна смръщеност и неразговорливост. П. Здравков, НД, 228. В курса мнозина го гледаха със страхопочитание и вземаха неразговорливостта му за високомерие. Л. Дилов, ПБД, 142.
