Page:RBE Tom10.djvu/1009
сън си ти вещателен за тиха радост / в не-радостта на моя път. П. К. Яворов, Съч. I, 129.
НЕРАДОСТЕН, -тна, тно, мн. -тни, прил. Книж. 1. В който няма радост, който е лишен от радост; тъжен, безрадостен, невесел. Останали сами, Бенко и майка му заживяха нерадостен живот. Ал. Бабек, МЕ, 15. Ясен и чест бе само споменът за нерадостното минало. Щом си помисли, че е слуга, и му домъчня. К. Петканов, ОБ,220. Умората не можеше да смекчи, да надвие мъката му и той се губеше в нерадостни мисли. К. Петканов, БД, 82. Не хароса клета глава / под чуждата стряха /, дни нерадостни дойдоха и мъки настаха. Ив. Вазов, Съч. IV, 82.
2. Който изразява липса на радост, наличие на неприятни преживявания или съществуване, на грижи, тревоги; тъжен. Ще се убедите в неправотата на един мой критик, който казва, че от всичките ми творения вее неприветния дух на нерадостна концепция за живота. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 35. От гърдите на германеца се изтръгна пак същият хладен, нерадостен смях. Д. Димов, Т, 362. Човекът беше около шестдесетгодишен, небръснат, с ниска прошарена коса и няколко дълбоки нерадостни бръчки по лицето. П. Вежинов, ВП,
5. Тинка забележи слабо прикриваното недоволство на свекърва си, както и оня нерадостен поглед,... веселостта й бързо покруси и сърцето й се обля пак с тъга и огорчение. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 253.
3. Който навява тъга; тъжен, безрадостен, невесел. Лете, когато водата съвършено пресъхне и когато каменливият насип на речището се нажежи и побелее, това голо, без зеленина и почти без дървета, село добива нерадостен вид. Елин Пелин, Съч. I, 16*
НЕРАДОСТНО нареч. Книж. 1. По нерадостен начин; тъжно, безрадостно, невесело. В празничен ден момите и момците се събираха на хора.. Песните им бяха тъжни, жалки и глухи. Много години така течеше животът. Вяло, нерадостно, неинтересно. Елин Пелин, Съч. IV, 271. Последните две години от живота си [Д. Дебеля нов] прекарва също така нерадостно и тежко, както е прекарал цялото си юношество и детство. Лит. XI кл, 84. Борис отново се усмихна — тъжно, нерадостно. И. Вълчев, СКН, 531.
2. С гл. съм, изглежда и под. а) Означава, че някъде, в нещо няма радост или приятно, добро настроение; тъжно, скръбно, невесело. Подето беше нерадостно след дългото засушаване, б) При лич. местоим. в дат. Означава, че някой не изпитва радост, че някой е в лошо настроение, тъжен; невесело. Помръкна майката, нерадостно й беше след заминаването на сина й.
НЕРАЗБИВАЕМ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. 1. Който не може да се разбие, пробие, разруши; неразрушим, нерушим. Скалата глухо се засмя. — Аз съм непобедима
— каза тя.. Моята каменна сила е неразби-ваема! Елин Пелин, ПР, 8-9. Бясно препускали конете на тежко въоръжените турски спахии, закрили гърдите си зад нераз-биваемия метал на ризниците. ТВ I, 131.
2. Прен. Който не може да бъде победен, разбит, разгромен; непобедим, неразрушим. Начело на кандидатните им листи се поставиха най-видните им [на опозиционните партии] лица и с тях, въоръжени като с някаква неразбиваема артилерия, те влязоха в политическия двубой. Бълг., 1902, бр. 530, 1. Неразбиваем съюз. Неразбиваема сила. Неразбиваемо единство.
НЕРАЗБИВАЕМО. Рядко. Нареч. от неразбиваем; неразрушимо, нерушимо.
НЕРАЗБИРАЕМ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Чийто смисъл не може да бъде разбран, схванат; неясен, непонятен, неразбран. Кланящият се скокна отведнъж. Той дълго скачаше на едно място, говореше някакви неразбираеми думи и чукаше ръцете си една с друга. Елин Пелин, ЯБЛ, об. Богомилите били религиозно убедени хора,.. Познанията на хората по това време били оскъдни и много явления в природата и обществото били неразбираеми и тайнствени за тях. Ист. VII кл, 27. Неразбираемите надписи върху мраморните стени и позачупеният отгоре дълбок мраморен ковчег — само това е останало от богатата гробница на фараона. Ив. Мирски, ПДЗ, 197. Неразбираем език. Неразбираем сигнал. Неразбираеми стихове.
НЕРАЗБИРАЕМО нареч. Книж. Неясно, неразбрано. Говориш неразбираемо.
НЕРАЗБЙРАНЕ, мн. -ия, ср. 1. Само ед. Липса на разбиране, на схващане смисъла, значението, същността на нещо. Явиха се критици, които мерят достойнството на поета по степента на неразбирането му и нечетенето му от народа. Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 10. Такива фракционни групи имало и на други места, то се дължало на неразбиране позицията на партията към преврата. Ем. Станев, ИК III и IV, 324.
— Отиваме на забава.. Поне тука ще си отиграем ту ист. Монев прочете в нейния поглед неразбиране и каза, че това бил нов танц. Г. Мишев, Ек, 269. Често пъти, не от економия, а от художествено неразбиране, едни и същи декорации се използуваха за различни пиеси. БР, 1931, кн. 8, 302.
2. Липса на разбирателство, съгласие; несъгласие, неразбирателство. Ако си истински творец, ако не си спокоен в душата си, ще надмогнеш стипчивия вкус на неразбирането и от грубата руда на подобни разговори и климати ще извлечеш някакво атомче, за да го взривиш в себе си и да създадеш
