вашият брак беше неравен по професия, по духовно развитие, по всичко. Д. Димов, КСМ, 70.
7. Остар. В съчет. със същ. б р о й. Нечетен. Кога да ся споят повече магнити като подкова (..), зима ся обикновено неравен (тек) брой и то средний магнит да бъде най-длъг, а друзите постепенно ся прибират^ та ся правят по-къси. И. Груев, Ф. (превод), 156 .Другарката й, която знаеше ключа на това писмо, не го чела редом, но само редовете на неравний брой т.е. 1, 3, 5, 7, 9, 11, 13 и 15 ред. Кр. Пищурка, К, 131.
НЕРАВЕНСТВО, мн. -а, ср. 1. Само ед. Липса на равенство. Пот като град течеше от почернелите чела.. — всичко това приковаваше болезнено любопитството ми и хилядния път пораждаше у мене тъжните размишления за неравенството в тоя свят, за тежкия дял, който животът е оставил на едни, когато други е обЛагдде-телствувал. Ив. Вазов, НР, 56-57. Феодалните размирици допринесли за изостряне на имущественото неравенство в Румелия. В. Мутафчиева, КВ, 324. Левски мечтае за едно общество, в което ще бъдат унищожени експлоатацията и социалното неравенство. Ив. Унджиев, ВЛ, 137. За мене ду-ховното, интелектуалното неравенство е по-лошо и по-опасно, а бих казал — и по-не-щастно от неравенството във възрастта. Г. Караславов, ДХ, 261.
2, Мат. Два математически израза, неравни по големина, свързани с един от знаците „по-голямо от“ (>), „по-малко от“ (<}, „по-голямо или равно“ (>), „по-малко или равно“ (<) или „не е равно, различно“ (*). Езикът на физиката е изплетен от математически знаци, функционални зависимости, равенства и неравенства. Матем., 1966, кн. 2, 15. Лява страна на неравенството. Дясна страна на неравенството.
НЕРАВНО. Нареч. от неравен; нееднакво, неравномерно. Широката улица потрепна с тръпката на лятното утро и закри гънките на неравно построените си къщи. Ст. Чилингиров, ПЖ, 5. Факли неравно пръскаха светлик, та с бледа руменина багреха загрижени лица на стари войводи.
Н. Райнов, ВДБ, 56. Сега той не чувстваше никакви болки, само краката му бяха много студени и сърцето биеше нечуто и неравно, като че прескачаше някакъв трап. Л. Стоянов, Избр. съм. III, 388. Гласът му прозвуча неравно. От незнайна мъка се вълнуваше. К Петканов, ОБ, 54. И вървиме — път неравно / вие низ гората млада. Ц. Церковски, Съч. II, 242.
НЕРАВНОВЕСЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. Спец. В който няма, в който липсва равновесие. Ако състоянието на системата по време на процеса не е в равновесие, наричаме го неравновесен процес. К. Славо-миров, Т, 7. Над 0° ледът е нестабилен и се превръща във вода.. Ако превръщането е възпрепятствано, създава се неравновесна система..., чието енергетично съдържание е по-високо от това на стабилната (равновесната) система. Н. Николаев, М, 72.
НЕРАВНОВЕСИЕ, мн. -ия, ср. Липса на равновесие. Ръководени от старите тесняци интелигенти, новите членове..., превишаваха своите ръководители с революционните си настроения и готовност за действие. Така се получаваше едно неравно-весие, което Кондарев виждаше съвсем ясно. Ем. Станев, ИК I и II, 77. Все пак някои от тях [търговците] щяха да купят повече, други по-малко, щеше да се получи неравно-весце в положението? П. Спасов, ХлХ, 29.
НЕРАВНОДЕЛЕН* -лна, -лно, мн. -лни, прил. В съчет.: Неравно делен такт (размер). Муз. Сложен такт (размер), типичен за българската народна музика, получен от свързването на разнородни прости тактове — двувременни и тривременни. Неравнодел-ният такт 7/8 има седем времена, които се групират в триУдяла: двувременни и един тривременен дял. В този такт се пише нашият народен танц — женска ръченица. Пеене VI кл, 30-31.
НЕРАВНОЗАКЪСНЙТЕЛЕН* -лна, -лно, мн. -лни, прил. В съчет.: Неравноза-къснително движение. Физ. Неравномерно и неравнопроменливо движенце с непостоянно отрицателно ускорение. Движението [на махалото] към равновесното положение е неравноускорително. При движение към крайните положения силата действува в посока на движението й променя големината си, затова движението е неравнозакъс-нително. Физ. X кл, 1965, 18. Променливите движения биват: равноускорителни и равнозакъснителни; неравноускорителни и неравнозакъснителни. Физ. IX кл, 1965, 27.
НЕРАВНОМЕРЕН, -рна, -рно, мн. -рци, прил. Книж. 1. Който не е еднакъв, равномерен по размери или по количество с друг подобен; неравен, нееднакъв. И тук пейзажът оставаше същият: същата земя, разделена на неравномерни квадрати и правоъгълници, същите отрудени селяни. М. Грубешлиева, ПИУ, 159. Числото на башибозуците е било твърде неравномерно с това на въстаниците. 3. Стоянов, ЗБВ III,
322. По ниските места [през юни] е горещо, а температурата на деня и нощта е твърде неравномерна. НБ, 1877, бр. 621, 243. Неравномерни конци.
2. Който се извършва, става с различна сила, скорост и под. в отделни моменти; неравен, нееднакъв. След малко се чуха неравномерни стъпки на човек с дървен крак. Д. Димов, Т, 518. Пръснати във верига четници тичаха към казармата, поспираха се ту един, ту друг и стреляха нататък:.. През разредената, неравномерна стрелба се дочуха кресливи команди и много повече раз
