стен си замина. Кл. Цачев, ГЗ, 43. Стега се Стоян да иде, / да иде младо тръговче / сас тиа млади дружина. Оставя либе Витана, / венчана, а непростена. Нар. пес., СбНУ XLIV, 39.
3. Остар. и диал. Непростим, непростителен. Кожата на малки деца лесно ся под-смъдява и подсича най-много от Нечистота и от непростеното немарение, което правят някои доителки да не променуват укисналите в пикня пелени и постилци. Лет., 1871, 138-139. Tue не въртят честно своята работа, не спечелват от комерче-ски способности, но от различни хитрости, непростени спекули, лъжи и измами. 3. Стоянов, ЗБВ I, 70. И по вестници, съобщения и със всички простени и непростени средства смеси, разбърка, каращиса гости с делегати. П. Р. Славейков, Събр. съч. VI (2), 395.
НЕПРОСТЁНО. Рядко. Нареч. от не-простен. Главата му с друго беше пълна / и майчините думи не разбра, / не схвана той. Отново в механата, / простено — непрос-тено, пак започна / там да осъмва, там и да замръква. П. Р. Славейков, Мис., 1897, кн. 7, 8.
НЕПРОСТИМ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който не може, не заслужава да се прости, да бъде простен; непростителен. Трябваше да осъмне в станцията, а не в тази стаичка с илюстрации по стените. Това беше напускане на позицията, непростима слабост. А. Гуляшки, МТС, 98. Цялото му същество беше притиснато от противна, гибелна слабост, от непростимо малодушие. Г. Караславов, ОХ, 241. Вуйчо ме изгледа някак особено, като че ли бях казаЛ' някоя непростима глупост. П. Незнакомое, БЧ, 113. Многото типографически погрешки в първата част като оставяме настрана, тука поправяме тези само в посвящението и предговора, които са непростими. П. Кисимов, О А II (превод), 182. Непростим грях.
НЕПРОСТЙМО. Книж. 1. Нареч. от непростим; непростително. Той я улови и звучно я целуна. Рангел изчервенял се отдалечи.. Действието му се видя непростимо неприлично. Ив. Вазов, Съч. XXV, 117. Редица изгодни положения [в мача] бяха непростимо проиграни.
2. С гл. съм. Означава, че нещо не заслужава прошка, извинение, не се прощава; непростително. Непростимо е да идеш в Копривщица и да не побродиш из иколността й, за да я почувствуваш като истинско планинско гнездо на хората и птиците, опасано с гердан от гори и покрито с бистър небесен купол. Ст. Станчев, ПЯС, 33. Да избяга така недостойно жена му от него, това бе непростимо. Ст. Даскалов, СЛ, 218. Докога струпаното желязо .. ще стои там и, ще ръждясва? Непростимо е., да се търпи подобна нередност. ВН, 1961, бр. 2940, 2.
НЕПРОСТИТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лнй, прил. Книж. 1. Непростим. Между безбройните недостатки, с които великодушно ме е наградила природата, аз обладавам още един, непонятен и непростителен даже в една страна, която има парламентарен живот; аз съм най-лошият оратор в света. Ив. Вазов, ПЮ, 53. Не може да не се пука човек от яд, като гледа как, редом с написаните превъзходно неищ, се мъдри и непростителното нехайство. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 240. Че на малолетните ученици не трябва да се преподават такива науки, които техният мозък не е в състояние да измеле, е доказано хиляди пъти, но че тям трябва да са говори с един език, а на възрастните с други, това е непростително погрешка. Знан., 1875, бр. 22-23, 357. Непростителни средства.
2. Остар. Който не прощава, не дава прошка. Що направи господарът на тоя непростителен слуга? Тогава го повика господарят му и казува му:„Рабелукавий,..; не требу ваше ли и ти да помилуваш съслужителя си, както помилувах и аз тебе?“ КТЕМ, 388.
НЕПРОСТЙТЕЛНО нареч. Книж. Непростимо. Ний българите досега сме ся показали непростително малогрижащи ся в придирванието и изпитванието сами себе си и около себе си. Ч, 1871, бр. 18, 556. Или у нас няма още истинно талантливи писатели, или пък, които ги има, останаха непростително хладнокръвни към това списание [„Читалище“] още от самото му начало. Н. Бончев, ПСп, 1871, кн. 4, 82-83.
НЕПРОСТЙТЕЛНОСТ, -тта, мн. няма,
ж. Рядко. Книж. Отвл. същ. от непростителен.
— Cl'. Младснои, Етимологичсски и правописен речник .... 1941.
НЕПРОТИВЁНЕ, мн. няма, ср. Рядко. Книж. Отсъствие, липса на съпротива, про-тивене, съпротивляване на нещо. Идеята „за всеопрощаване“, „за непротивене на злото“ остава на заден план пред ония човешки съдбини, пред онзи огромен морален и социален гнет, който се разкрива в „Живият труп“ с необикновена сила. Н. Лили-ев, Съч. III, 213. Непростителният двубой в душата на Толстой между виталната сила на живота и отчаянието, което роди теорията за непротивенето, е толкова ясен израз на времето и средата. ЛФ, 1958, бр. 37,4.
НЕПРОТИВОРЕЧИВ, -а, -о, мн. -и,
прил. Книж. В който няма противоречия, в който има вътрешна логика; последователен, логичен. Да, Алек често се улавяше, че роботът го дразни. Дразнеше го преди всичко неговият непротиворечив начин на мислене. П. Вежинов, СП, 57. Непротиворе-
