делиите части на тялото. Ив. Вапцаров и др., ДБ, 43. Непропорционалността в използването на мощностите е следствие на некомплектността на машинния парк по отношение на структурата на производствената програма. РД, 1960, бр. 2з8, 2.
НЕПРОПУСКЛИВ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който не пропуска, не просмуква вода, влага и под. Когато просмукващата се вода срещне непропусклив слой, става събиране и изпълване на всички пори в почвата с вода. П. Боянов, П, 260. Част от про-смуканата вода се поема от растенията. Другата част от нея, като достигне до непропусклив земен пласт, се събира и става подпочвена вода. Хим. VII кл, 1965, 9. Клетките на външния слой [на метила] са покрити с непропусклива кутикула, поради което не могат да изхвърлят направо във външната среда непотребните и вредни вещества. Зоол. VII кл, 21. Понеже басейнът е бил за вода, стените трябвало да бъдат здрави и непропускливи. Ст. Михайлов, БС, 39‘
НЕПРОПУСКЛЙВОСТ, -тта, мн. няма,
ж. Книж. Качество, свойство на непропусклив. Непропускливост е свойство на бъчварския съд да не пропуска вода и течности във вид на капки или струи. В. Цветков и др., МТД, 65. ^
НЕПРОСВЕТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Поет. 1. В който няма светлина, който е лишен от светлина; безпросветен1, тъмен. В нощ непросветна, към незнаен кът / отивам аз. Планинский стръмен път / се ту изгуби, ту при ненадеян / завой, се вий от месеца огреян. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 67. Шосе вред осеяно с ями. / И ска-чущ файтон в тъмна нощ непросветна / и кисели, пъшкащи дами. Хр. Смирненски, Съч. II, 48.
2. Прен. Безрадостен, печален, безпросветен1. Не можеш направо върху целината, върху тъмната и непросветна дуиш на простия селянин да фърлиш семе. Т. Влай-ков, Сьч. III, 324. Рано пробуден, с тъги не-просветни / вливам аз погледи в мрака далеч. Д. Дебелянов, С 1936, 38. Тя бе миг и шега мимолетна, / седмоцветна небесна дъга, / но умря кат мечта безответна / в не-цросветна и тиха тъга. Хр. Смирненски, Съч. II, 124. Аз вървя / самси на мисълта обезверена / под непросветното небе. П. К. Яворов, Съч. I, 96.
НЕПРОСВЕТЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който не е просветен, образован; необразован, неук, невеж, безпросветен2, неучен, малограмотен, неграмотен. Един мрачен и суров мистицизъм бе обфанал духовете, лъжата и заблуждението намираха благопри-ятна почва в потъмнелите съзнания на тия непросветена тълпи. Ив. Вазов, Съч. XIII, 131. Той беше добър земеделски работник, но непросветен. Смяташе, че новото носи само нещастие на хората. Ст. Даскалов, СЛ, 264. Поет на лира вдъхновена/захласнато си свиреше / и пееше. А окол него / надута сган, непросветена / халосано го слушаше. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 134. Има разни видове съвести на тойзи свят. Първо, има невежествена или непросветена съвест, която не различава правото от кривото и която не знае какво нещо е грях и го не изобличава. ИЗ 1877, 443. // Със съгл. или несъгл. опред. Който не е просветен, образован в областта, посочена от определението. До средата на XIX в. работническата класа в Италия била слаба, разпокъсана, неорганизирана и политически непросветена. Ист. X кл, 90.
НЕПРОСВЕТЁНОСТ, -тта, мн. няма,
ж. Отвл. същ. от непросветен; безпросветност, необразованост, незнание, невежество. Гостите на Хаджи Генчо при годежа разискват важно с крайна непросветеност и комична наивност върху световните събития от областта на политиката и науката. Лит. X кл, 135. Захарий бе разбрал вече дълбоката непросветеност на Самоков. Вл. Свинтила, СЗЗ, 261. Икономическа непросветеност. Политическа непросветеност. Медицинска непросветеност.
НЕПРОСВЕЩЁН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Непросветен, необразован, безпросветен2. Ние видиме в тях [думи] още едно доказателство, че Кирил е имал славянско сърце, което го е накарвало да более за своите непросвещени братя. КМБП, 38. Сравнете сегашното състояние на просве-щените народи с онуй на дивите или не-просвещените и ще ся учудите за могущес-твото на знанието. Лет., 1872, 160.
НЕПРОСВЕЩЁНИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Непросветеност; необразованост, безпросветност, невежество. Наместо аристократическото управление, непро-свещение и простота у Европа настанали просвещение и гражданский поминък. И. Груев, КВИ (превод), 88. В тая негова епархия [Кюстендилската] заради непросвеще-нието, най-много и в ония времена, но й на сегашните, стават части отступничества от христианството. Н. Рилски, ОМР, 44-45.
НЕПРОСТЁН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За който не е получена прошка, който цс ё опростен; неопростен. Като някакво привидение излязло в късна доба, бледо, с натежала душа от непростени грехове, се възправи Бачо Киро. Зл. Чолакова, БК, 138. • Обр. Непростена вечер прилетя / и от сънни цвят цветили клони, / колко много бисер се отрони, / колко много клюмнали цветя! Н. Лилиев, ЛП, 16.
2. Комуто не е простено, който не ё получил прошка; неопростен. На Петровдён свещ мислех да запаля, да дам на поп Минча да почете за дяда ти Петра, че той нёпро-
