Page:RBE Tom10.djvu/950
смутимо постоянен в намеренията. Ст. Дичев, ЗС I, 213. Тръбен знак. И след сигнала пак / става тихо, непонятно тихо... Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 121.
2. Обикн. с гл. съм, изглежда, вижда ми се и под. и със следв. подч. доп. изр. а) Означава, че не може да се разбере, схване как нещо се извършва, става или да се обясни нещо. Непонятно е как властта се решавала да изведе още верните си бойци из Белград, след като там размирието било в пълен ход. В. Мутафчиева, КВ, 128. В чивени-те има само вода от реката, домати и едро нарязана риба, но като уври, чорбата става толкова вкусна, че е непонятно откъде се взема този упойващ ароматен дъх.
С. Северняк, ОНК, 116. б) Обикн. при лич. местоим. в дат. Означава, че някой не може да разбере, схване как нещо се извършва, става. Неофит каза, че му е непонятно как простият народ може да коли големците, които имат кралството, войската и топовете. Вл. Свинтила, СЗЗ, 353.
НЕПОНЯТНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от непонятен; неразбираемост, необяснимост. Не можеха да го разберат, той [Самуил] ги плашеше със своята непо-нятност, словата му излизаха вън от стария, познат ред на нещата. А. Дончев, СВС, 633. Художникът, поставен сред действителността, трябва да гледа, .., разбира и тълкува, за да не потъне и се удави в нея, в нейната непонятност и безответност. Ал. Гетман и др., Б, 124. Клод Моне е роден в Париж — .. Поради небрежността на критиката и непонятността на изкуството му за масата той бива забелязан едва в 1866 г. Р, 1927, бр. 237, 3.
НЕПОПРАВИМ, -а, -о, мн. -и, прил.
1. За грешна стъпка, беда и под. — който не може да бъде поправен, чиито отрицателни последици не могат да бъдат заличени, отстранени. По тия злополучни проверки ние изхарчихме на вятъра милиони думи, ..; а най-непоправимата загуба е безценните дни, изгубени напразно. Ив. Вазов, Съч. X,
78. — Изслушай ме .. Аз ти измених .. как стана това — не зная... Туй е непоправимо — какво мога да направя? Г. Стаматов, Разк. I, 95. Людмила мълчеше и хапеше устни, в очите й имаше и срам, и отчаяние. Тя беше направила непоправима грешка. Ем. Манов, ДСР, 36. Мисълта, че след превземането на София Муткуров ще прати войска да преследва детронаторите, му даваше [на Стамболов] големи безпокойства: каква непоправима беда, ако след триум-фалното връщане на княза гръмнеше по света новината за едно сражение между негови партизани и негови врагове! С. Радев, ССБ II, 199. Бързо обърнаха глави към Райка и само като я погледнаха, разбраха, че бе станало нещо непоправимо: по лицето на момичето, разтворило широко очи и загледано през мрежестото перде на прозореца, се беше отпечатал смъртен ужас. Д. Ангелов, ЖС, 486. Извърши непоправима глупост. А Сполетя ме непоправимо зло. А Непоправим грях. Непоправимо нещастие. Непоправимо престъпление.
2. За лоша привичка, отрицателно физическо или душевно качество и под. — който не може да бъде отстранен, премахнат или променен. Като крайна последица от непоправимия навик на моята съпруга да тира-низира болните с литература, аз останах най-сетне Само един глухоням пациент. Св. Минков, ДА, 42. Дрянков твърде рано проявява едно странно безгрижие, подхранвано от гуляйджийския му характер и от непоправимото му увлечение в картоиграчес-тво. М. Кремен, РЯ, 319. На грозния в главата се забила / тогава мисълта, / че огледалото вина тук има / за грозотата му непоправима. Хр. Радевски, Б, 36.
3. За човек — който не може да промени някоя основна своя, обикн. отрицателна характерна черта, цялостния си характер или мироглед, изразени чрез следващото съществително. Аз съм непоправим оптимист и твърдо вярвам, че ако и ний посветим себе си и своята съдба на работа в настоящето — за българина са възможни добри дни. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 16. Беше предложил на жена си да отидат да живве-ят у баща й. Христина изпадна в ужас. Какво ще кажат хората? .. Как могат да му минават през ума такива глупости? Непоправим човек! Ем. Станев, ИК III и IV, 398. „По-добре глад, отколкото бавна и продължителна смърт!“ — думах си аз с упоритостта на непоправим мечтател. Стр. Кринчев, СбЗР, 350. Обещания, клетви, .. — помагаше ли всичко това, когато той си бе неизменно същият роден, непоправим ревнивец! Д. Калфов, Избр. разк., 99. [Елисей] извади едно мамулче из джоба си, .., разчупи го и завря парчетата с длан в лакомите уста на биволиците! — Бреей, пък не си го дал на кравичките!.. Непоправим частник! — почуди се Здравко. Ил. Волен, МДС, 164. Непоправим наивник. Непоправим скъперник. Непоправим скептик. Непоправим глупак. Непоправими пияници. // Който има недопустимо поведение, а не го поправя. За по-късо или по-дълго време благодетелите му се отказваха от него и търпяха лудориите му, като зло и непоправимо дете. Й; Йовков, ПК, 33. Подир трикратндто предупреждаваще извикване на оощия надзирател, непоправимия ученик изкарваха отпреде пред седалището и му окачваха на врата една от таблите. Ив. Вазов, Съч. X, 153. Родителите даваха непоправимите си деца на бакърджии „да ги вкарат в пътя“. Ив. Коларов, Е, 24.
4. Като същ. непоправимото ср. Грешна стъпка, беда и под., която не може да бъде поправена, чиито отрицателни последици не