Page:RBE Tom10.djvu/918

От Читалие
Версия от 16:53, 4 юни 2014 на Ботьо (беседа | приноси) (Некоригирана)
(разл) ← По-стара версия | Текуща версия (разл) | По-нова версия → (разл)
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


нехаен човек. По-рано объркваше преписките и затова решихме да го преместим на по-неотговорна работа. М. Марчевски, П, 253.

2. Остар. Безотговорен. От туй, дето промишлеността се е намирала в ръцете на хора неотговорни, между които не е имало ни най-малко споразумение, ни най-малка солидарност, произлизало е загуба. ССГ (превод), 153.

НЕОТГОВОРНО. Рядко. Нареч. от не-отговорен.

НЕОТГОВОРНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Рядко. Липса на отговорност. Най-малкото, което може да се каже за днешното министерство е туй, че то поне има авантажа пред другите на неотговорността за влошеното финансово положение. Бълг., 1902, бр. 448, 1. Неотговорността на поръчителя не принася по нужда и неотговорността на действителния длъжник. ДЗОИ III (превод), 153.

НЕОТГЪРЛЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Ди-ал. За дреха — който няма отвор за главата. Даровните ризи.., които донасят невестите за зетовите роднини,., се даряват на надлежните лица неотгърлени, сир. с неотво-рени гърла, и то, за да им бидели затворени устите против новодоьилите невести. СбНУКШ, ч. III, 87.

НЕОТДАВНА нареч. Не много отдавна, преди малко време; наскоро. Той стигна до хана, който неотдавна беше купил. И. Йовков, ЖС, 46. Той нали е бил солдатин? И неотдавна нема и две годин, откак се е прибрал. Т. Влайков, Съч. II, 155. Той [Гроздан] рядко говореше и външният посетител трудно можеше да си представи, че до неотдавна от този човек е треперело цялото село. Г. Караславов, ОХ II, 580. Случи се тъй, че неотдавна преживях за пръв път през живота си така наречената мирова скръб. С. Северняк, ОНК, 173.

НЕОТДАВНАШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил. 1. Който е станал, извършил се е или е съществувал неотдавна. Спомням си за неотдавнашното пътуване от Пловдив за Сливен. Кр. Белев, РСК, 8. И от мислите за неотдавнашните ядове и кахъре стрина Радовица се пренесе пак към настоящето. Т. Влайков, Съч. II, 154. Реката течеше пълноводна от неотдавнашните дъждове. В. Геновска, ПЮФ, 30-31. Неотдавнашни тревоги. Неотдавнашен разговор. Неотдавнашна гибел. Неотдавнашна случка. Неотдавнашно бедствие. Н Който е налице, съществува, води началото си от неотдавна. Живели за благото на своя роден край и високо ощастливени да загинат за него, хероите на нашето неотдавнашно минало нямат мира и в гроба. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 364. „Епопеята“ има голямата заслуга, че изтъква много от най-светлите моменти на неотдавнашната българска история и концентрира вниманието върху тях. Г. Бакалов, Избр. пр, 278. 2. Със същ. Който до неотдавна е упражнявал професията или е изпълнявал роля, функция, посочени от поясняваното съществително. А в някои от тях [първите фейлетони на Алеко] дори се чувствува неотдавнашния съдия през протоколния дъх на езика. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 155. Дъщеря му [на Таньо], в първите класове на гимназията в Пловдив, бе живяла в семейството на Камен. Тя се чувствуваше много щастлива да се види със своя неотдавнашен настойник в тази романтична обстановка. К. Ламбрев, СП, 314. Кака Мара канеше неотдавнашния си доброволен помощник: Ха влез де, ела да се нахраните с другия ръководител, че тогаз ходи, където си тръгнал. Ст. Марков, ДБ, 339.

НЕОТДЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който не е отделен, а е част от нещо цяло, от което не може да се отдели; неотделим, неразделен. Ако една предначертана мисъл не е ръководила автора и не се прозира в творението му, това не ще каже, че тя не е съгряна от топлина на живи чувства. Но тия чувства не съставляват нещо отделно,.. Те правят част неотделна от произведението. К. Величков, Събр. съч. VIII, 137. Повечето, които са писали за Мусала, прекарват го към първйта [рилската система];.. Също и г. Иречек го счита рилски връх. Погрешно мнение: Мусала е неотделна част от Родопите. Ив. Вазов, Съч. XV, 148. Хубостта е изобще неотделна от здравето и от добрината;..; защото едно лице, добре направено, трябува да бъде съ-ще тъй и добронъравно. Ив. Богоров, КП, 1875, кн. 5, 29.

НЕОТДЕЛЙМ, -а, -о, мн. -и, прил.

1. Който не е отделен, а е част от нещо цяло, от което не може да се отдели; неотде-лен, неразделен. Народната история е едно неотделимо цяло. Отеч., 1977, кн. 11, 17. Колелата се считат неотделима част от автомобила. М. Ганева, ГМ (превод), 98.

2. Който не може да се отдели от някого. След нея върви Станимир като сянка, послушен и неотделим. Тя не може да се отвърже от него, защото трябва да отсече и малките, безпомощни ръчички на детето. Т. Монов, СН, 257.

НЕОТДЕЛИМО. Нареч. от неотделим. Така моите спомени от това първо пребиваване в Париж са свързани неотделимо с Лилиев. К. Константинов, ППГ, 206.

НЕОТДЕЛЙМОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от неотделим. Неотделимост на формата от съдържанието.

НЕОТДЕЛНО нареч. Рядко. Без отделяне. Той много пъти е виждал нейните хубави очи, неотделно устремени в него. Елин Пелин, Съч. III, 133.