bob, ОХ II, 42. Той [Пикасо] смята за пръв дълг — осъзнат и неосъзнат — да прояви по най-непосредствен начин свободата си! Ал. Гетман и др., СБ, 156.
4. Който няма ясно съзнание за своята класова или национална принадлежност; несъзнателен. Смирненски сполучливо загатва за драмата на неосъзнатия работник, който страда в своето безсилие. Лит. XI кл, 176. В конфликта между Деяна и Михал Пантов Димо Казака неправилно застава на страната на господаря си против интересите на своя събрат по участ. Това поведение е напълно естествено за класово неосъзнатия селянин. Христом. VIII кл, 133. Нашите държавници и общественици са търсили не пробуденото и утвърдено национал-но съзнание, а пасивната инстинктна, неосъзната българска душа и с нея са работили, тъй като с нея по-лесно може да се злоупотребява. С. Казанджиев, СбАСЕП, 526.
НЕОСЪЗНАТО. Нареч. от неосъзнат. Докато за Мария това чувство беше единствено, пълно и ненакърнимо, други стихии увличаха понякога младия Христо! .. тя се боеше от тези стихии и някак неосъзнато ги ненавиждаше. От. Дичев, ЗС I, 508. Силното очарование не може да трае дълго. И Кирил смътно чувствуваше, че Елена трябва по-скоро да си отиде, разбираше неосъзнато, че само миговете може да бъдат щастливи, а продължителното общуване прави хората досадни. Т. Харманджи-ев, КВ, 369. И по-късно .. търсенето в живота на характерното, правдивото ( то се трупа неосъзнато и когато потрябва, се взема от тайнствената лаборатория) ми помогна. Ив. Димов, АИДЖ, 127-128.
НЕОСЪЗНАТОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от неосъзнат. Класова неосъз-натост. Неосъзнатост на простъпката.
НЕОСЪЩЕСТВИМ, -а, -о, мн. -и, прил. Който не може да се осъществи, постигне; непостижим, неизпълним. Кондарев се питаше дали не сгреши, като отложи сватбата .. Това, което изглеждаше до вчера възможно, започваше да става неосъществимо. Ем. Станев, ИК I и II, 176. — Какво ли би било наистина, изведнъж всички хора да станат щастливи? .. Слава богу, че такава мечта е неосъществима, иначе кой знае как биха преживели хората във вечно блаженство. Д. Немиров, Др, 99. Много пъти напоследък той беше мислил върху евентуален удар с тонгата, но считаше последния за неосъществим. Д. Димов, Т, 61. — Какъв смисъл има да унищожаваме рудника? — запита Костакев .. — Това е неизгодно и практически неосъществимо, нямаме толкова взрив. X. Русев, ПЗ, 281. Неосъществим блян. Неосъществим план. Неосъществима мисъл. Неосъществима максима. Неосъществими желания. Неосъществими идеи. Неосъществими проекти.
НЕОСЪЩЕСТВИМО. Нареч. от неосъществим. С гл. съм, изглежда, става и под. Означава, че нещо някъде не може да стане, да се осъществи. Неосъществимо е сега излизането в открития космос без специално съоръжен костюм.
НЕОСЫЦЕСТВЙМОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от неосъществим; неиз-пълнимост. Неосъществимост на идеалите.
НЕОТВРАТИМ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който не може да се избегне, да се предотврати; неизбежен. Отмъщението им никога не закъсняваше. Като някаква неотвратима ориСу, то постоянно тежеше върху Вълчана. И. Йовков, Ж, 1945,102. Тя [гибелта] наближавала неотвратима, с всеки час, с всяка минута. Ив. Вазов, Съч. XVI, 103. — Въстанието е неотвратимо! Закъснеем ли, реакцията и военните ще обезкървят народа. Н. Каралиева, РП, 73. Но кога историята е дала поне един пример, че с терор отгоре може да се спре едно неотвратимо обществено вълнение? Ас. Златаров, Избр. съч. II, 65. Неотвратим миг. Неотвратим закон. Неотвратима воля. Неотвратима сила. Неотвратима истина. Неотвратима жертва. Неотврати-ми последици.
— От рус. неотвратимый.
НЕОТВРАТИМО. Книж. Нареч. от неотвратим; по неотвратим начин, неизбежно. Това решение неотвратимо ще определи линията на поведение на всеки българин към останалите и ние го чакаме. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 175. Предусещайки страшното, което неотвратимо идеше, стояха будни и полицаите из участъци. Д. Ангелов, ЖС, 694. Блед юноша зашеметен остана. / За него натрошеното стъкло / ечеше като призив на камбана, / разбуждаше го в топлото легло, / навън го теглеше неотвратимо. Бл. Димитрова, Л, 78.
НЕОТВРАТИМОСТ, -тта, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от неотвратим; неизбежност. Съдбовна неотвратимост на събитията. Неотвратимост на чувствата.
НЕОТГОВОРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. 1. За лице, институция и под. — който не е натоварен с определена отговорност, не носи отговорност. Допуснат ли обаче те [българските граждани] намеса в своите законни действия, позволят ли да им се чете политически морал от неотговорни лица чрез министерски окръжни — тогава работата взима друг обрат. Г. Кирков, Избр. пр I, 79. Като рече лицето, което е зело поръчителството: освободих поръчителя от отговорността за поръчителството,.., поръчителят е вече неотговорен. ДЗОИ III (превод), 153. // Който не е свързан с отговорност. Той каза: — Меркулов е
